ИНИЦИАТИВА: Да превърнем археологически парк „СКАПТОПАРА“ в атрактивен туристически обект
-
- август 20, 2020
Методи Байрактарски / Топ Преса – Благоевградска ВЕСТ /
Първо даваме думата на Лазар Андреев – Председател на инициативния комитет за социализиране на археологически парк „Скаптопара“
Какво виждате тук? Доволен ли сте от направеното? Защо в крайна сметка „Скаптопара“ не работи като туристически обект?
– Това което виждам не мога да кажа като експерт дали съм доволен или не. Въпроса е, че в преговорите, които водехме трите институции, които имаха ангажимент за това да се развие като туристически обект бяха АПИ, Община Благоевград и тогавашния кмет Атанас Камбитов и Министерство на културата. Реално това, което е направено е това, което е направено от АПИ. Министерството на културата трябваше да го обяви за национален обект. Да се започнат археологически разкопки. Да се направи съответно план и проект за изпълнение на паркинги, на заведения, на археологически парк като музей, който да е на място. Да има прожекционни зали и т.н. Това съвместно трябваше да се случи с общината. Общината трябваше да предложи трасе, което да е съответно удобно за влизане и излизане от магистралата. Понеже тази отбивка която трябваше да се направи няма как да се направи от магистралата. Реално това, което пое като ангажимент общината към този момент и към министерството на културата е само като обещания и предложение във времето. Тоест с пожелателен характер, а не са поели ангажимент да го изпълняват защото една година след това реално само АПИ, което пое като ангажимент само то е изпълнено. Така че този обект за мен и за туристите, ако не се направи отбивка, ако не се направят условия за туристите, които да спират съответно от София до Кулата ще има едно единствено място на което да спрат туристите. Да пийнат, да хапнат, да си починат, да видят археологическия обект. Тоест да има развитие този проект. Това ще даде възможност на две села в района, които да се развиват. Ще тръгнат ресторанти, заведения, магазини за сувенири и т.н. Това е възможно единствено и само тогава, когато се направи тази отбивка. Тогава могат да се поемат 300-400 човека наведнъж и тогава може да има някакъв ефект от цялото това нещо. Иначе ефекта го виждаме. Направени са оградите, сградите са направени. Обрасло е в бурени. Нито туристи идват. Нито от града ще дойде някой да го види. Нито от селата. Едно абсолютно нищо. Нула.
Ние местните тук можем да идваме, но е заключено…
– Да, да. Точно това имам в предвид. Ние дори и да дойдем към момента мога да кажа, че това е опасно за посещение. В тези трънаци не се знае какво има. Но тук вече трябва да се види кой носи отговорността за почистването. Макар че почистване на тези треволяци не изисква кой знае какъв ресурс – финансов и човешки. Така че според мен това е нещо елементарно и може да се поддържа и работи. Но без останалите компоненти, които изброих не виждам как това нещо може да се развие като един атрактивен туристически обект.
Каква е следващата стъпка на инициативния комитет? Разбрах, че е имало разговори с кмета?
– Имахме разговор. Следващата стъпка е да направим среща с кмета, която да е на терен, за да се види реално какво точно искаме. Защото когато говорим в кабинета е едно, а когато се видим на терен и се поемат ангажименти е друго. Проектите показват едно, а на терен ще се види как точно ще стане достъпа. Гледаме, че имаме общински път наблизо. Възможно е една отбивка от Детелината. Да влиза потока от туристи. Ще се направи една хубава реклама на общината. На сайтовете на министерството на туризма също. Би могло да стане наистина интересно и атрактивно и да се развие района като туристически.
Румени Василев – Историк, бивш директор на РИМ Благоевград
– Това, което виждаме в момента ангажименти, които бяха поети са изпълнени донякъде. Състоянието на обекта е добро. С изключение на това, което виждаме и което прави едно неприятно впечатление – поддръжката му. Има някои забележки, които не са изпълнени както трябва по навесите, но това може да се отстрани в рамките на една последваща поддръжка. Да кажем по-хубаво импрегниране на дървото, за да може да се запази. Да не се получава подмяна. Доколкото имам информация е било затревено с трева. Допуснато е да стане един пущинак. Разбира се трябва да кажем, че това не се случва за първи път. В България има много обекти археологически от много голямо значение, в които е допуснато да са такива. Къде се размиват нещата незнам. Дали общините немогат да се справят поради липса на средства, дали капацитета на самото министерство или самите структури не могат да се справят с всички обекти това нека да си го решават те. Проблема тук е сериозен. След като е даден на общината, общината трябва да намери начин в най-бърз порядък да възстанови нещата такива каквито са били в началния му вид. Тоест всичко това, което тук създава неприятно впечатление да бъде отстранено. Ако искаме туристически поток неможе с една тоалетна, неможе без вода, неможе без съответните материали, които съпътстват един обект. Ако щете и сувенири, ако щете и дипляни, всички там съпътстващи неща, които са необходими при посещението и запознаването на посетителя с археологическия обект. Не ни допускат да влезем, за да видим нещата в детайли. Може би има още пропуски, които ще открием и затова не ни допускат. Нека това тежи на съвестта на този който ни е отказал един вид достъп до информация. Защото това е отказване на достъп до информация, което е недопустимо. Недопустимо е една общинска администрация да си го позволява. Това е което искам да кажа. Коментарите са излишни.
Симеон Драганчев
Бригадир на археологическия обект
От археологическа гледна точка нещата са извършени. Проучен е обекта, консервиран е, завършен е. От тук нататък вече доколкото знам Министерство на културата е прехвърлило собствеността с право на управление към Община Благоевград. Тоест общината има право да оперира във всяка една насока. Най-малкото, което са могли да направят е да окосят тревата. Това е елементарно. Една сонда също е могло да се избие, което за общината също не би трябвало да представлява проблем, за да се полива.
Казват, че и има писмо от Министерството да не се допускат хора?
– Нямам представа дали е така. Ще гадаем. Един казва едно. Друг друго. Хубаво. Не се допускат хора. Ок. Това означава ли, че не трябва да се поддържа и стопанисва от Общината. Нека дойде Биострой да окоси тревата и да я полее. Докато дойде крайният етап на кандидатстване на общината. Тя има право да кандидатства по програма трансгранично. Да се направи музеен кът. В смисъл такъв, че ако тя кандидатства, тя пари от себе си няма да дава. Ако не им се занимава, нека пробваме трансгранично. Имаме хора, които могат да ни помогнат. Проучвателят доцент Димитров ще даде мнение и то безвъзмездно. Той ще даде мнение какво да направи Общината. За да може да съществува. Трябва да се изгради инфраструктура. Има варианти. С една тоалетна също не става. Ако има сто човека посетители на опашка ли трябва да се редят. За мен на този етап гледам, че не го работят приоритетно. Грехота е при сериозно изхарчен ресурс всичко да седи така неизползваемо. При положение, че е консервирано, преместено, направено и както се казва нагласено, за мен си е подигравка, че неможем да го използваме. Хубаво ще бъде да съществува и да остане за поколенията. Дават 30 000 лв. за една година на охрана да пази изградената ограда, а едни сто лева за гориво за косачката ги нямаме. Затова ви говоря. Срамота е.
Г-жо Чимева аз лично съм разочарован от това, което видях като човек, който обича да пътува. Бил съм на много места. Мога да кажа, че съм обиколил половината свят. Нещо, което е на три километра от дома ми и е в такова състояние е недопустимо…
Здравка Чимева
Председател на Движение “Ние, жените” – Благоевград
– Вие сте разочарован, а на мен душата ми е стон, защото толкова труд толкова години и толкова обещания, и накрая вижте какъв е резултата. Неможе да поеме ангажимент министъра на културата, шефа на АПИ, председателя на архитектите в България и нищо не е свършено. За мен този обект е изключително ценен, защото в момента в Благоевград всички много добре знаем, че няма работни места, няма млади хора. Ние това което можем да направим е да запазим това и да направим това, което ни е дала природата. Аз съм съгласна с това че е изградено нещо и направено, но това че не се поддържа и не се ползва и че няма място в бизнеса за мен е ужас. Неможе един обект в който са вложени около два милиона и половина лева да няма инфраструктура. Мога да кажа, че сегашното ръководство на общината не предявява интерес към този обект, който може да донесе на всички нас много работни места.
Коментирала съм го с г-н Румен Драганов. Говорим за едни 100-150 работни места на първи етап при един денонощен режим на работа. Говорим за това да бъде една спирка за туристи, но не тези организираните туристи а пътнико-потока. Защото при 5 или 6 милиона движещи се по тази магистрала грехота е това което се оттича по магистралата да не направим така, че да спре тука и да ползва услугите. Неможе да се прави един такъв археологически обект без да има ВИК. Къде е тока? Къде е водата?Къде е мръсния канал?Как ще спреш тук с 50 човека или два автобуса?Който не е пътувал с организирани туристи със сигурност няма представа за какво става въпрос. Ако трябва пак ще отидем до Общината. Ако трябва да се използват трансгранични програми. Наистина това нещо трябва да стане, за да го има Благоевград. Защото на този етап никой не е влязъл в Благоевград, за да ни види Музея. Дали това едно време е било тържище или Скаптопара аз немога да коментирам, но нека пак си стане Тържище, на което може да се развива търговия. Хора ще могат да си изкарват прехраната тук.
Проф. Димитър Димитров
Историк, бивш преподавател в ЮЗУ
Това което виждам в момента е една жалка останка от това, което беше. Това беше едно огромно пространство, което отначало като започнаха разкопките показваше действително един много голям античен обект, който можеше да се превърне в музей на открито. Горе долу това се прави сега, но това е една нищожна част от това, което беше. Имаше всичко, което можеше да се запази, но в интерес на някого вместо да си мине тази магистрала по равното и да си продължи нагоре, тя кой знае защо се качи на баира. Сигурно това е оскъпило поне три пъти тази магистрала, за да се запазят някакви частни интереси. И големият обект, който даваше представа за нещо наистина голямо, което можеше да бъде един чудесен археологически парк беше унищожен, за да се възстанови нещо съвсем малко. Ето това мен ме дразни и незнам що за управа имаме в този град. Ето например имаме един Бодрост, който можеше да се направи ски център. Аква парка също се занемари. Сега и това е унищожено. Е какво му остава на този град? Във Вароша също няма надписи на къщите на кого са били. Така се прави за да има туристи. Едно огромно културно и историческо наследство за което никой нехае. Това се отразява и върху сегашното състояние на града. Студентите намаляха 4-5 пъти откакто съм се пенсионирал. Американският университет едва крета и той може би ще си отиде. Югозападния издъхва кажи речи. Какво работи вече в този град? Защо тогава поне не се запазят неговите исторически ценности, които са на всяка крачка наоколо. Не се взема никакво отношение нито от местната власт нито от националната. Неможе един град, който е областен център да се занемари и изостави.
Румени Василев
– Не може Министерство на културата да разпорежда такова нещо. Ние искаме да видим дали наистина има такова писмо, с което Министерството забранява влизането в обекта. Правим среща с кмета, за да се уточнят нещата. След това вадим документите, правим един анализ и свикваме една пресконференция. За да запознаем обществеността с действията и бездействията на всички управници на местно ниво. Аз не искам да обвинявам никой. Нека се види кой какво е свършил или не е свършил. Защото нехайството е също престъпление. По закон имаме право на Достъп до информация. Общината неможе да скрие нито един документ. Ако го скрие ще я съдим.
Методи Байрактарски
Be the first to leave a review.
