Село Златолист: Изгубени във времето!
-
- юли 5, 2020
Едно от най-посещаваните български села – село Златолист, от години е без питейна вода и без нормален път. Въпреки това всекидневно селото е посещавано от стотици вярващи от България и чужбина, заради силната енергия на мястото и храма „Св. Георги“, където някога живяла Преподобна Стойна – силен медиум и изцелител. В селото днес живеят 10 души.
Какво ли е да прекараш целия си живот на село – без чиста питейна вода, без асфалтов път и без автобус. Хората от село Златолист много добре знаят отговора, защото винаги са живели в тези условия.
„Фъстъци, сусам, тютюн – всичко се раждаше. И то без вода, на сухо. Моят дядо казваше: „Само министър не се роди в това село и затова то си остана най-закъсалото в България. 10-ина човека за момента живеем тук, нямаме водичка, хляб ни носят от далеч. Път нямаме, а селото има толкова хубава природата. Всеки, който идва тук, иска пак да се върне – къщичка да си купи. Но как да дойде – ни водичка, ни нищо…“, споделя Севда, която сред последните жители на селото
Севда разказва как някога имало само една чешма в селото. С майка ѝ носели вода от там с дървени бъклици. Ситуацията днес и напомня много на миналото. Повече от 50-години по-късно нищо не се е променило. В селото и до днес няма водопровод, няма чиста питейна вода.
„Не казват кога ще има. Миналият кмет каза: „Ахаа, април започваме, аха – май започваме“ и така измине си годината, отиде си кметът, друг дойде. И така всяка година. Всяка година залъгват ни и сме си без вода…“, разказва жената.
За да имат вода за пиене, разчитат на децата им, които от време на време ги посещават. По-често, обаче се налага да си купят или ако някой турист мине, и им остави. Севда и съпругът ѝ Славчо някога били учители. Посвещават живота си на това да научат децата в района да четат и пишат, някои от тях навярно днес са станали и политици. Но повече от 50 години продължават да живеят с обещанията на управляващите – празните обещания.
„В училище ходехме в Мелник – 5 км. пеша, всеки ден – няма пролет, няма зима. Нямаше автобус. Никога… По времето на социализма пуснаха седмично една кола, но автобус никога не е имало. Едно време ходехме и до Сандански пеша – 30км. За да отида до Благоевград на училище, трябваше пеша да ходя до Сандански и от там с влак до Благоевград. Но някога бяхме млади, а сега това е невъзможно. Такава пустош е тук – няма с кой да си продумаш. Ще се върне ли онова някога, ще има ли живот тук, в нашата хубава България….?“, добавя Севда към разказа си.
Какво ли е да прекараш целия си живот на село – без чиста питейна вода, без асфалтов път и без автобус? Хората тук знаят много добре отговора, защото винаги са живели в тези условия
Всъщност пиринското село Златолист е едно от най-посещаваните села в района. Интерес към него има, въпреки черния път и безводието. Вярващи от България, а и от целия свят идват, за да се поклонят пред дома на Преподобна Стойна, в храма „Св. Георги“ с надеждата за изцеление и чудо.
„Тя е родена в Хазнатар, Серско. На 6-7 години се разболява от едра шарка и ослепява“, разказва Костадин Костов.
Когато навършва 16 години, й се явява св. Георги, който й казва да копае в двора на къщата, където ще намери икона и кандило. На това място местните построяват параклис, в който тя живее до Междусъюзническата война. След 1913 г. семейството й се изселва в България. Преминавайки през село Златолист, Стойна решава да остане да живее в църквата „Св. Георги“. Умира през 1933 г. в село Златолист. Днес 1300 годишен чинар прегръща гроба й от високо, а в храма са запазени стенописи, каквито няма никъде другаде по света.
Be the first to leave a review.
