Спомен за учителката от стария Неврокоп Мария Шехинова

Мария Тодорова Мавроди­ева ни припомня за известна­та учителка на Неврокоп Ма­рия Шехинова – Златарева, преподавала в Първо основ­но училище “Св. Св. Кирил и Методий” в град Гоце Делчев. Изследователката на истори­ята на училището ни изпрати и стари, интересни снимка от строежа на Първо основ­но училище – новата сграда, строена 1937/1939 година.

Мария Шехинова е родена на 30 ноември 1877 година и е дъщеря на известния нев­рокопски будител Стоян Ше­хинов. Известно е, че бащата е притежател на хан и отделя две от стаите на хана си за класни стаи. В хана, в който живеят се чуват гласовете на децата и учителите. В сърца­та на баща и дъщеря има вро­ден стремеж за просвещение и почит към училището. Хан­джията Стоян и баща на Ма­рия е уважаван и почитан от съгражданите си, защото ма­кар и имотен, той извършава дарителска дейност. Той е об­разован и свободолюбив. Не случайно е Председатал на читалището и важна фигура в управата на града. От осем­те си деца Елена и Стоян Ше­хинови остават само с едно. Като малка Мария расте сла­бичко дете и с крехко здраве, но в погледа й се вижда не­подправена лю­бознателност. Бащата, прогре­сивно мислещ човек, насър­чава дъщеря си да учи. Ма­рия завършва основното си образование с отличен успех, след което баща й я изпраща в Девическото педагогиче­ско училище в гр. Солун. Тя е възпитавана в патриотичен дух и се връща в града завър­шила отново с отличие. Първи­те и стъпки на учител са в Крива Паланка. Тя знае, че нуждата от учител там е голяма, защото пре­дишната учителка Мария Си­митчиева е убита от сръбски чети и тя отива там смело из­пълнявайки своя дълг. След тригодишния престой в Кри­ва Паланка, младата учител­ка не се за­доволява и огранича­ва само с ограмотя­ването на учениците си. Тя е загриже­на за про­светата и създава и открива ограмо­тителни курсове за по-въз­растното поколение на село­то. Говори смело сре­щу провеж­даната по това време сръбска пропаган­да и влага силите си за повди­гане на народност­ното самосъзнание на хора­та. От 1896 г. да 1898 година учителства в родния си град Неврокоп. И тук тя достойно изпълнява заветите на баща си, будния възрожденец Стоян Шехинов. В гр. Невро­коп тя преподава в училище „Кирил и Методий“. Младата учителка се омъжва за злата­ря в града и приема негово­то фамилно име Златарева. От 1898 и до 1910 година тя остава вкъщи, за да отглеж­да четирите си деца. Скоро обаче я сполетява нещастие – умира съпругът й. Мария Шехинова-Златарева решава отново да започне да учител­ствува. Към това решение я подтиква нуждата от припе­челване за насъщния и приз­ванието на народна учител­ка. Сполетява е съдбата на много учители: местенето от едно място на друго, безпро­светност, борба с предраз­съдъци, оскъдни средства, лоши условия за работа. От 1910 до 1911 година учител­ствува в гр. Якоруда, а през учебната 1911 и 1912 година в с. Зърнево. Балканската и Междусъюзническата война я заварват в с. Кочан. Цари несигурност, затънтеност и борба с гръцки и турски чети. Учителката отстоява на труд­ностите като междувремен­но отглежда и четирите си деца. От 1913 до 1915 година Мария Шехинова-Златарева ограмотява децата в с. До­бротино, а от 1915 до 1922 го­дина – в с. Мосомище. Освен с пряката си просветител­ска дейност, тя се занимава и с друга хуманна дейност: организира населението за подпомагането на гладува­щите войнишки семейства. От 1922 до 1933 година учи­телства в родния си град, отново в училище „Кирил и Методий“. Самоотвержено, честно, скромно и достойно изпълнява своя дълг, всеот­дайно работи да научи уче­ниците си на четмо и писмо и най-важното – формира у тях любов към учението. Нейна последователка е ученичка­та й Мария Караманова, коя­то завършва за учителка. Тя с любов и признателност си спомня за своята учителка като я описва като средна на ръст, с кок, много взискател­на, строга и волева.

Нека с признателност и любов си спомним за народ­ната учителка Мария Шехи­нова-Златарева, изпълнила докрай заветите на баща си народния будител Стоян Ше­хинов.