Спомен за учителката от стария Неврокоп Мария Шехинова
-
- юли 2, 2020
Мария Тодорова Мавродиева ни припомня за известната учителка на Неврокоп Мария Шехинова – Златарева, преподавала в Първо основно училище “Св. Св. Кирил и Методий” в град Гоце Делчев. Изследователката на историята на училището ни изпрати и стари, интересни снимка от строежа на Първо основно училище – новата сграда, строена 1937/1939 година.
Мария Шехинова е родена на 30 ноември 1877 година и е дъщеря на известния неврокопски будител Стоян Шехинов. Известно е, че бащата е притежател на хан и отделя две от стаите на хана си за класни стаи. В хана, в който живеят се чуват гласовете на децата и учителите. В сърцата на баща и дъщеря има вроден стремеж за просвещение и почит към училището. Ханджията Стоян и баща на Мария е уважаван и почитан от съгражданите си, защото макар и имотен, той извършава дарителска дейност. Той е образован и свободолюбив. Не случайно е Председатал на читалището и важна фигура в управата на града. От осемте си деца Елена и Стоян Шехинови остават само с едно. Като малка Мария расте слабичко дете и с крехко здраве, но в погледа й се вижда неподправена любознателност. Бащата, прогресивно мислещ човек, насърчава дъщеря си да учи. Мария завършва основното си образование с отличен успех, след което баща й я изпраща в Девическото педагогическо училище в гр. Солун. Тя е възпитавана в патриотичен дух и се връща в града завършила отново с отличие. Първите и стъпки на учител са в Крива Паланка. Тя знае, че нуждата от учител там е голяма, защото предишната учителка Мария Симитчиева е убита от сръбски чети и тя отива там смело изпълнявайки своя дълг. След тригодишния престой в Крива Паланка, младата учителка не се задоволява и ограничава само с ограмотяването на учениците си. Тя е загрижена за просветата и създава и открива ограмотителни курсове за по-възрастното поколение на селото. Говори смело срещу провежданата по това време сръбска пропаганда и влага силите си за повдигане на народностното самосъзнание на хората. От 1896 г. да 1898 година учителства в родния си град Неврокоп. И тук тя достойно изпълнява заветите на баща си, будния възрожденец Стоян Шехинов. В гр. Неврокоп тя преподава в училище „Кирил и Методий“. Младата учителка се омъжва за златаря в града и приема неговото фамилно име Златарева. От 1898 и до 1910 година тя остава вкъщи, за да отглежда четирите си деца. Скоро обаче я сполетява нещастие – умира съпругът й. Мария Шехинова-Златарева решава отново да започне да учителствува. Към това решение я подтиква нуждата от припечелване за насъщния и призванието на народна учителка. Сполетява е съдбата на много учители: местенето от едно място на друго, безпросветност, борба с предразсъдъци, оскъдни средства, лоши условия за работа. От 1910 до 1911 година учителствува в гр. Якоруда, а през учебната 1911 и 1912 година в с. Зърнево. Балканската и Междусъюзническата война я заварват в с. Кочан. Цари несигурност, затънтеност и борба с гръцки и турски чети. Учителката отстоява на трудностите като междувременно отглежда и четирите си деца. От 1913 до 1915 година Мария Шехинова-Златарева ограмотява децата в с. Добротино, а от 1915 до 1922 година – в с. Мосомище. Освен с пряката си просветителска дейност, тя се занимава и с друга хуманна дейност: организира населението за подпомагането на гладуващите войнишки семейства. От 1922 до 1933 година учителства в родния си град, отново в училище „Кирил и Методий“. Самоотвержено, честно, скромно и достойно изпълнява своя дълг, всеотдайно работи да научи учениците си на четмо и писмо и най-важното – формира у тях любов към учението. Нейна последователка е ученичката й Мария Караманова, която завършва за учителка. Тя с любов и признателност си спомня за своята учителка като я описва като средна на ръст, с кок, много взискателна, строга и волева.
Нека с признателност и любов си спомним за народната учителка Мария Шехинова-Златарева, изпълнила докрай заветите на баща си народния будител Стоян Шехинов.
Be the first to leave a review.
