Сашка Васева: „Мултигруп” бяха №1, те са първите благодетели на „Пирин фолк”, пяла съм на Луканов

Не съм от надутите пуяци, но ще съдя наред за опашати лъжи по мой адрес, категорична е певицата

Кой не знае Сашка Васева? И все пак – за протокола: родена е в Дупница на 12 октомври 1966 г. в семейството на военен. Баща й Асен е артелчик в близкото поделение. От малка Сашка искала да стане актриса като Роми Шнайдер. Вместо това заедно с Мустафа Чаушев и Тони Дачева поставя началото на фолка. Името й се свързва с доста хитове от близкото минало, но един от тях става нейна емблема – песента „Може ли да се забрави Георги“, с която изгрява на „Пирин фолк“. Певицата е позната и от работата си в „Шоуто на Слави“. През 2009 г. Сашка Васева участва в танцовото риалити „ВИП Денс“, пише „Всеки ден”. От 1999 г. е омъжена за бизнесмена Христо Бакърджиев, с когото ту се карат, ту се събират. Имат син и дъщеря – Христо-Никола и Христина-Елена.

– Какво прави с живота си звездата Сашка Васева?

– Ама моля те, аз не съм от тия, надутите пуяци, дето искат постоянно да са по страниците на вестниците, че да обяснявам надълго и широко какво правя. Аз съм обикновен човек и едва ли животът ми е толкова интересен. Иначе и в живота, и на сцената се моля само за едно – да не пишат и говорят за мен гнусни лъжи. Много е неприятно да прочетеш нещо, което никога не е било. Не е вярно, че няма лоша реклама, изпитала съм го много пъти. Има лоша реклама и тя вгорчи живота ми и този на моите родители. Ето, преди ден някъде излезе, че пияници ме били нападнали отзад при участието ми в някаква провинциална кръчма. Какво да направя, освен да започна поредното съдебно дело? Писна ми вече, уморих се от лъжи.

– Как такива писания влияят на децата ти?

– Много зле, естествено. Вече са големи, питат, разпитват, „ама защо така, вярно ли, че…“. Много е неприятно да се бориш с драскачи. Затова заедно със съпруга ми Христо Бакърджиев, с когото официално нямам развод, водим дела. Той е гневен на едни жълти издания за грозни лъжи по негов адрес.

– Кои са тези издания?

– Не искам да ги споменавам, за да не им надувам акциите излишно. Те търсят по-висок тираж само с лъжи, това нормално ли е?

– Не можеш да отречеш, че обичаш да провокираш с изкусителна визия.

– Да, обичам. Така виждам колко им е акълът на тия около мен. Ако са нормални хора, ще го приемат нормално. Ако са изпаднали в някаква своя вселена, в която всяка хубава жена с дълбоко деколте е готова да им падне в краката, толкова по-зле за тях.

– Продължаваш да работиш, за да издържаш двете си деца. А ще остане ли време да ги заведеш на море или планина?

– Да, разбира се, че ще отидем на море. Ще съчетая ваканцията с моите участия. Живеем във време, в което истинските творци се препитават с къртовски труд, а ментета с по една песен или роля зад гърба си шестват по вестници и телевизии. Но не се оплаквам, аз съм Сашка Васева и трудно ще ме пречупят дреболии от ежедневието.

– Заговори се за твое участие в риалити или роля в киното, колко вярно е това?

– Поредната лъжа. Нямам предвидени участия в кино, риалити или на Световния конгрес на извънземните. Не пиша и книга, при това не защото нямам какво да разкажа, а защото мисля, че още е рано за генерални равносметки. Въпреки това периодично научавам от „приятелски медии“, че ще играя тук или там. Добре поне, че не са ми отредили и конкретна роля, сигурно ще е доста гнусна.

– Кои са важните персони, живи или мъртви, които са били твои слушатели през годините?

– Пяла съм и пея на частни партита, нормално е да съм имала интересни слушатели. Нормално е и те да искат да запазят дискретност, защото много твои колеги само това чакат, за да излязат с някое гръмко заглавие. Все пак ще кажа, че пях пред Андрей Луканов на купона в резиденция „Бистрица“ по повод гостуването на Рем Вяхирев. Естествено, репертоарът ми бе предимно от руски песни. Не мога да не призная, че „Мултигруп“ бяха първите благодетели на зараждащия се тогава фестивал „Пирин фолк“. Аз изгрях именно на този фест с песента за Георги, която и днес хората си припяват. Затова, без значение какво ще кажат дежурните „експерти“, твърдя, че за нас, артистите, „Мултигруп“ беше №1.

– Вярно ли е, че най-популярната ти песен е посветена на легендарния основател на ВИС Георги Илиев?

– Твърди се усилено, но не е вярно. Не спирам да се чудя откъде им хрумват на писачите такива версии? Защо да правя песен за Жоро Илиев, след като не го познавам лично? Песента е за всички българи, които носят прекрасното име Георги, а те не са хич малко. Аз познавам поне 30 Жоровци.

– Кое по-трудно – да си постоянно в ритъма на участия или да се грижиш за две деца?

– Второто е по-трудно и далеч по-приятно. Малката ми дъщеря Христина-Елена ще е ученичка в първи клас, а синът ми Христо-Никола вече е осмокласник. Влиза в пубертета и се нуждае от специално внимание. Затова и грижите по тяхното възпитание са моята най-важна цел сега. Няма как – ходя и по участия, но без да бия тъпана, защото всяко писание ми е носило негативи. С култовия Радо Шишарката пеем по ретро партита и хората идват, забавляват се, радват ни се. От това разбирам, че слушателят копнее за старите хитове, в които имаше и социален елемент, а не днешните чалги, в които сексът и парите са единственият сюжет. Уви, днешният попфолк няма нищо общо със стария. Залага се на ефектните кадри, лъскавите дрехи, луксозния, но празен живот. И посланията са едни… Превърна се в парад на парвенютата и съмнителните богаташи – тези, схемаджиите, а не честните бизнесмени. Певиците се надпреварват коя на по-скъпа яхта да се снима, коя на по-луксозен автомобил да се качи. Правят се клипове за десетки хиляди левове. А фолкът навремето беше музика на масите, на народа, на обикновените хора. Те го направиха №1 като жанр. А сега той е толкова далеч от тях, от техните проблеми… Но така мисля аз, не натрапвам мнението си на никого.

– Само в заведения ли се чува гласът на Сашка Васева?

– О, затворниците също са ми фенове. Наскоро направихме два концерта зад решетките във Варна и Ловеч. В морската столица бяха много мили и отвориха вратата на затвора по време на концерта, защото имам страх от затворени пространства. Иначе съчувствам на всички заключени, та те повечето са вътре за кокошкарски изпълнения. Всички знаем, че истинските престъпници с тлъсти банкови сметки са навън. Кой е в парламента, кой върти банки и големи корпорации. Както бе изпял един колега навремето: „За милиони няма закони, за кокошка няма прошка“.

Вестник „Вяра“