Разходка по скалните масиви край Долно Дряново
Място с неповторима атмосфера
Странно е усещането, когато стъпваш върху земя, на която хората още от преди Христа са правели своите ритуали. Тук са се молели за плодородие, за рожби, за всичко най-важно и съкровено в живота си.
Праисторическото светилище „Градище“, което се намира недалече от гърменското село Долно Дряново, е едно от най-древните мегалитни светилища в Югоизточна Европа. То се отнася към 4-то хилядолетие преди Христа и е обявено за паметник на културата.
Екопътеката започва малко след входа на комплекса. Дълга е два километра и е изключително живописна. Теренът е разнообразен и затова изкачванията и спусканията се сменят почти непрекъснато.
Първото изкачване води към голямо скално образувание, наподобяващо човешка глава. То е като емблема на целия скален комплекс. Дали представлява образ на някой владетел, може само да се гадае. За учените няма съмнение, че мегалитните късове са допълнително обработени от човешка ръка.
На места пътеката е доста стръмна, но грижливите стопани предвидливо са направили стъпала и предпазващ парапет.
Най-после пътят ни отвежда до река, чието бучене чуваме отдавна. По това време на годината тя е доста буйна. Приятно впечатление правят множеството живописни дървени мостчета, както и запазеният Римски мост.
В близост до моста е Моминият вир. Поставена наблизо табела разказва легендата, свързана с него. Красива девойка, която не искала да бъде потурчена, скочила от това място в реката и завинаги запазила своята вяра.
Впечатлени от преплитането на различни исторически епохи, продължаваме изкачването. Връщаме се по друга пътека, вече не толкова стръмна, но на места доста тясна. И тя, както и тази, която ни изведе до реката, минава през смесена иглолистна и широколистна гора. А приятната миризма на бор се преплита с нежното ухание на мащерка!
Ето, вече сме пред „Провирачката“! Колко ли хора са минавали през нея с надеждата за по-щастлив живот! А недалече оттук, в посока „Прав каминь“, има още едно такова място, твърде посещавано, ако се съди от многото конци, вързани по храстите наоколо. Като ги гледа, човек неволно се сеща за Йовковата реплика: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“
Напускаме скалните масиви край Долно Дряново с намерението отново да ги посетим, защото такива каменни ансамбли другаде няма. При това не сама обликът, но и атмосферата на това място са неповторими!
INFOMREJA.BG, Юлия Баймакова
Be the first to leave a review.