Два велики празника: Днес е Неделя на Всички български светии
-
- юни 21, 2020
Неделя на Всички български светии е най-новият подвижен празник в нашия църковен календар. Празнува се в първата неделя след Петдесетница – през 2020 г. на 21 юни.
Този ден е посветен и на тези светци, чиито имена днес не знаем. Измолва се молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.
Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време.
На този ден възпоменаваме и безбройните неизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния небосклон.
По своята природа християнството е универсално, има вселенски характер и е предназначено за всички хора от всички епохи. Както заявява ап. Павел, в Христа няма юдеин, ни елин, няма роб, ни свободен, няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28). Христовата църква е една и неделима, но от древност съществуват поместни православни църкви, каквито са Българската, Румънската, Сръбската, Руската и пр. Единството на Църквата не се опровергава от битието на отделните национални църкви. Те са клоните на едно вечнозелено дърво, насадено от самия Бог.
Българската църква е първата славянска църква в света. Повече от единадесет века тя води нашия народ към духовен напредък, святост и спасение. В продължение на тези единадесет столетия от нейните недра са излезли хиляди Божии угодници от почти всички категории на християнската святост равноапостоли, благочестиви царе и царици, светители, преподобни, мъченици и други. Техните имена, както казва Свещеното Писание, са записани в Книгата на Живота (Откр. 3:5). Те са звезди върху българския небосклон, чието сияние никога няма да помръкне.
Неделя на Всички български светии е най-новият, подвижен празник в нашия църковен календар.
Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.
Неделя на всички български светии празнуваме след Неделя на Всички светии – първата след Петдесетница. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.
Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: „Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя…“. Действително не изминали тридесет години и цяла България се покръстила.
Да споменем св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно славянските народи и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните ученици, които разпространяват Христовото слово и православната култура сред нашия народ. Почитаме ги заедно като Свети Седмочисленици – Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.
За разлика от сърбите българите са канонизирали малко владетели. На първо място сред тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му цар Петър, княз Йоан-Владимир и други.
В галерията на българската святост не липсват образите на епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Патриарх Евтимий, който героично защитава Търновград от азиатските пълчища, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на хаос и безправие.
Днес нашето монашество е в упадък, но не трябва да забравяме, че народът ни е откърмил много светци-монаси. Редицата им се води от всебългарския закрилник св. Иван Рилски чудотворец, който основава най-големия и най-красивия манастир на Балканите.
Негови духовни последователи са тримата отшелници в македонските предели Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, също св. Петка Търновска, исихастите Теодосий Търновски, Ромил Видински. Колоритен светец е св. Димитър от русенското село Басарбово, живял през ХVII век.
Нашата Църква се украсява и от хиляди мъченици, пострадали за вярата си от иноверци. Имената на първите мъченици са свързани с късната античност, когато християнството се разпространява на Балканите. Това са личности приели мъченичеството в името на Христовото вяра по време на гоненията срещу християните – например Дасий Доростолски, Емилиян Доростолски и други.
Първият мъченик на Българската църква от български произход е синът на хан Омуртаг Боян-Енравота. Той приел християнството три десетилетия преди покръстването на България. Защото отказал да се отрече от християнството и да се върне към вярата в Тангра, св. Боян-Енравота загинал, посечен по заповед на брат си хан Маламир. Сред сонма на българските мъченици са и 26-те преподобни мъченици, изгорени на 10 октомври 1276 г. в кулата на Зографския манастир в Света Гора от папски пратеници, които ги принудили да приемат уния с папата и неговото върховенство.
Най-много са българските мъченици от времето на Османското робство, когато православната вярата трябва да бъде защитавана от асимилацията на исляма. Скъп за нас е св. Райко Шуменски млад златар, умъртвен след жестоки изтезания през 1802 година. През тази епоха мъченически загиват за вярата и св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, Никодим Албански и много други.
В календара на българската църква могат да бъдат вписани още имена, но за това е необходимо специално синодално решение. Въпреки това има личности, които без да присъствуват в сегашните църковни календари в миналото са били почитани като светци и продължават да са обект на такава почит от местното население – например св. Симеон митрополит Самоковски, обесен от турците през 1737 г. или Рада Пловдивска, убита също от турците в средата на ХІХ век.
През 1954 година Св. Синод на БПЦ постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявен за ден на Всички български светии. Патриарх Кирил отслужва първата литургия за празника в столичния храм „Свети Седмочисленици“. Това е една от първите големи инициативи на Българската патриаршия, която възстановява своето патриаршеско достойнство само една година по-рано – на 10 май 1953 г. От тогава Денят на Всички български светии има постоянно място в българския църковен календар.
Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има
- дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки,
- четирима царе и князе – Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български),
- трима войни.
- осемдесет и седем канонизирани мъченици.
Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.
Все пак, може би всеки си е задавал въпроса: не са ли твърде малко българските светци в сравнение с руските или гръцките, например. Да, така е оскъдни са сведенията и житията на български подвижници и това не се дължи само на унищожението на писмени паметници през турското робство. Не просиялите в святост по нашите земи са били малко, но малцина са били онези, които за слава Божия са пожелавали да съхранят спомена за богоугодния им подвиг. И дори тези светци, за които знаем, като че ли не почитаме с дълбоки религиозни чувства. Тъжно е, че на празника на св. Иван Рилски неговият манастир не са изпълва с народ. А те, българските светци, не са просто национални герои, с които трябва да се гордеем. Те са преди всичко молитвени ходатаи за всички вярващи не само българи, но в цялата Вселенска църква.
Като си припомняме подвизите на българските светци, нека отправим топла молитва към тях, за да закриля и пази Бог от гибел българския народ и го изведе по пътя на доброто и светлината.
Българските светци
През 1954 г. Св. Синод на БПЦ определи във втората неделя след Петдесетница занапред да се чества паметта на всички български светци. Това е празник на ония, които увенчаха историята на нашия народ с венец от благочестиви и народополезни дела с жертвена любов и преданост и послужиха като импулс в душите на народа ни към чист, светъл и блажен живот. Ще посочим няколко от тях.
Св. цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ. От живота му проличава любов към християнската вяра и дълбоко убеждение в нейното превъзходство над езичеството. Чрез покръстването на народа ни цар Борис обединил двете народности, които населявали тогава България. Той успял да извоюва за нашата Църква пълна независимост в 870 г. на Цариградския поместен събор. Възползвал се от апостолското дело на св. братя Кирил и Методий и Бог го прославил с нетленни мощи, при които ставали чудеса.
Св. братя Кирил и Методий, славянските просветители, съставили азбуката, наречена глаголица. Превели и разпространили словото Божие и богослужебните книги, които просветили и цялата българска държава.
Първоначално Църквата празнувала на 14 февруари смъртта на св. Кирил и на 6 април смъртта на св. Методий. Но те били родни братя и апостолското им дело ги обединявало, затова много отдавна Църквата ни е отредила паметта им да се празнува в един ден – 11 май.
Св. Климент Охридски. Когато братята св. Кирил и Методий се отправили за Моравия, взели със себе си един юноша на име Климент, родом от Солун или от околностите му. С тях заедно той ходил в Рим, където бил ръкоположен в свещенически чин от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий в 885 г. немското духовенство прогонило от Моравия учениците на св. братя. Тогава св. Климент и няколко сподвижници намерили прием в България при благоверния цар Борис-Михаил. Той изпратил Климент в областта Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. На събора в Преслав (893 г.) св. Климент бил избран за „пръв епископ на български език“. В продължение на 30 години той работил за утвърждаване на християнската варя сред своя народ. Денем обучавал учениците си, а нощeм се молел, пишел и превеждал свещени книги от гръцки на български; съставил сборник от проповеди; построил църкви и манастири и вършил ред чудеса. Той съставил кирилицата. Имал около 3500 ученици, които ставали свещеници и служели на славянски език.
Св. Наум Охридски. Роден като благородник, оставил всичко и последвал св. братя Кирил и Методий в Рим. Папа Адриан ІІ ръкоположил и него за свещеник. След смъртта на св. Методий заедно със св. Климент се отправил за България. Българският цар Борис-Михаил приел и него с радост и го оставил да служи в столицата Плиска. В 893 г. столицата била преместена в Преслав. Тогава Симеон бил провъзгласен за цар на мястото на баща си Борис-Михаил. След като св. Климент бил назначен за епископ, на негово място в продължение на 7 години работил св. Наум. Той построил манастир на брега на Охридското езеро в чест на св. Архангели, където живял 10 години като монах. В 910 г. починал. Погребан бил в северната страна на храма, където мощите му стоят и досега неоткрити. Опитвали се много пъти, но преподобният не позволил. От външната страна на храма е построена стаичка, в която нощуват болни и с молитви получават изцеление.
Св. Иван Рилски, най-великият светец на българския народ. Родил се около 876 г. в с. Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина. Съвременник на св. цар Борис, на цар Симеон и на цар Петър. Благодатната светлина на християнството се разраствала в новопокръстена България. Започнали да строят църкви и манастири. Новооснованите обители станали огнища на религиозен живот и просветни центрове. Чистата душа на св. Иван го подтикнала да потърси убежище в Рила планина. Първоначално постъпил в манастира „Св. Димитрий“. Там бил ръкоположен в монашески чин, изучил писмо и четмо и се запознал с богослужението, богослужебните книги и на манастирския ред. Установил се в Рила планина и основал манастир, който съществува повече от 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и след смъртта си. Оставил писмен завет на манастирското братство. Починал на 18 август 946 г. и бил погребан в каменна гробница. По-късно било открито, че мощите му останали нетленни и с Божията сила вършат чудеса. Затова векове вече се пазят в ракла пред иконостаса на централния манастирски храм. Обявен е за небесен покровител на българския народ.
Св. Петка. Живяла в ХІ век. Родена е в гр. Епиват (Тракия). Родителите й били българи, състоятелни хора. Тя имала брат, който приел монашество. В църквата веднъж чула думите: „Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 8:34). Излизайки от храма, тя съблякла богатата си дреха и я дала на един бедняк. Друг път дала дрехата си на бедна жена.
След смъртта на родителите си раздала наследството, посетила Цариград и се заселила в храма „Покров Богородичен“ до гр. Ираклия. Там прекарала 5 години. Отишла в Палестина и подражавала на св. Мария Египетска. Достигнала старост. Чрез видение й било наредено от ангел да се върне в родината си. В Епиват живяла при храма „Св. Апостоли“ и там починала. Погребана била вън от града като чужденка. На гроба й ставали чудеса, поради които откриват и нетленните й мощи. В 1238 г. по нареждане на цар Иван Асен мощите й били пренесени в Търново. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград. В 1641 г. Цариградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Василий. Сега те се намират в гр. Яш (Румъния) и са на голяма почит от румънския народ.
И още много български светци блестят на родния ни небосклон: св. Йоаким Осоговски, св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий Търновски, които със слово и перо, с духовен плам бранили вярата на народа ни от лъжеучители, еретици и посегатели.
Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.
Св. Пимен Софийски, учител, просветител и зограф, възстановил ред манастири и църкви в различни епархии на родината ни.
Св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Габровските мъченици св. Дамаскин, св. Лазар Български, св. Онуфрий. Всички те не пожалиха нито имот, нито дори живот за вярата в Христос, готови да приемат мъченичество, но не и мохамеданска вяра.
И още много други знайни и незнайни светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици, които се превърнаха в живи звезди и греят над родната ни земя, молят се пред Бога за народа ни като застъпници.
Един след друг българските светци след достойно изпълнен дълг към Бога и народа отминаваха във вечността; оттам те продължават да бдят над всички ни, да ни закрилят, вдъхновяват, насърчават в трудовете и подвизи.
Един вярващ християнин казва: „Аз не мога да си представя българските светии другояче, освен събрани в един многолюден хор пред престола на Всевишния да прославят Св. Троица и да се молят, за да бъдат притъпени стрелите на лукавия, който разединява, насъсква и руши единството на народа ни“.
Трябва да възхваляваме българските светци, да ги прославяме и да им благодарим, като подражаваме на тяхното боголюбие и трудолюбие.
Ставрофорен иконом Стефан Енев
„Църковен вестник“, брой 26 от 1994 година
Първа електронна публикация
На празника Всички български светии имен ден честват българските имена, които нямат конкретен светец покровител. И нямат дата за имен ден.
Това са: Албена, Аргир, Асен, Аспарух; Бела, Биляна, Бисер, Бистра; Виолина, Вълко, Галин, Господин, Грозьо; Десислава, Диана, Деян, Добри, Драган; Жельо, Желязко, Желязка, Запрян, Красимир, Красимира, Краса; Крум, Кубрат, Лъчезар, Лъчезара, Люцкан; Милка, Милко, Момчил, Найден, Орлин, Огнян, Огняна; Панайот, Пресиян, Пресияна, Преслав, Преслава; Продан, Първан, Първанка; Ренета, Румен, Румяна, Руси, Руска; Свилен, Свилена, Силва, Силвия, Снежан, Снежана, Снежанка; Стамат, Страхил, Траян, Траяна, Харизан, Чавдар, Щерьо.
Паметта на смел мъченик почитаме на 21 юни. Той предпочете гибелта на млада възраст, но не изневери на Христос.
Свети мчк Юлиан е роден в област Киликия в Мала Азия и живял в гр. Тарс. Майка на Свети Юлиан била ревностна християнка. Тя възпитала своя син да обича предано Господ и неговите закони.
По времето, когато живял младият Свети Юлиан, Римската империя била под управлението на император Диоклетиан.
Той е един от най-злите и безпощадни преследвачи на християните. Хиляди невинни християни били избити и се превърнали в мъченици. Мъченическата съдба сполетяла и Свети Юлиан.
В продължение на 1 година младият праведник бил подложен на изтезания и нечовешки извращения.
Всяко едно от изтезанията Свети Юлиан приемал с вяра и с християнско достойнство.
Нито за миг не си помислил да се отрече от Христа. Накрая екзекуцията го превръща в мъченик. Тялото на мъченика Юлиан било хвърлено в морето. Майката на Свети Юлиан научила какво се е случило с нейния единствен син.
Вместо да плаче и да страда, тя поискала също да получи мъченическа смърт. Тялото на Свети Юлиан престояло в морето няколко дни и после било изхвърлено на брега.
Намерила го благочестива вдовица – християнка. Тя го прибрала и го занесла в град Александрия – Египет. Там вдовицата погребала тялото на мъченика както подобава с християнски почести. Около гроба започнали да се случват много чудеса.
Свети Йоан Златоуст започнал да говори за подвига на Свети Юлиан в своите беседи. Той бил наречен Тарсийски по името на град Тарс, в който е роден. На същата дата почитаме паметта на преподобните Свети Юлий презвитер и Свети Юлиан дякон.
Имен ден на 21 юни празнуват мъжете с името Юлиан, Юли, Юлиян.
На 16 юли всяка година почитаме паметта на Света мчца Юлия девица. Тогава имен ден празнуват дамите Юлия, Юлина, Юла, Юлка, Юлиана, заедно с мъжете Юлиян и Юлиан.
Be the first to leave a review.
