Училището в Рибново изпрати своите абитуриенти от випуск 2020

Училището в Рибново изпрати своите абитуриенти от випуск 2020, класният им Джемал Авдиков ги нарече „Златен Випуск“ а сърцатият учител Ибрахим Кадриев им посвети поименно стихотворение

Вчера ръководство , учители и ученици от СУ“ Йордан Йовков в гърменското село Рибново изпрати  много тържествено и с пищна програма  поредният випуск абитуриенти 2020 .

Тази година броят на завършилите никак не е малък .

25 випустници от СУ „ Йордан Йовков „ в Рибноново  получиха дипломи за завършено средно образование. 17 от випуска, са редовна форма, съа останалите  учениците завършиха като  ученици със  самостоятелна форма на обучение.

Дипломите официално на випускниците  се връчват днес официално, а днес също  те ще празнуват абитуриентския си бал, заедно със целия учителски колектив в комплекс,, Барото,, Гоце Делчев.

Празникът  относно изпращането на випуск  2020 в Рибново дефакто започна от вчера . Програмата по случай тяхното изпращане беше уникална , с пищна  украса, , много стихове  и завещания и много танци и емоции и веселелие  .С прекрасно  слово шестокласничката  Фатме Гюльова  поднесе пожелания към абитуриентите в което  тя им пожела :“Направете така, че борбата на Вапцаров, да не е била напразна,не се превръщайте, в,, Димовите,, осъдени души, които, да живеят само за материалното, съградете дом, в който да се завръщате, като Дебелянов, но в който и да намирате утеха“.

Класният  ръководител на виуск 2020 в Рибново Джемал Авдиков макар  и с тъга от раздялата  ги нарече,, Златен випуск,,. Сътвореното поименно  стихотворени  от младият и сърцат  учител Ибрахим Къдриев отново бе  черешката на тората във вчерашният прощален ден  в училището в Рибново .  В него всеки випускник намери себе си къде на истина къде на шега , но емоцията беше грандиозна .

Ето и посвещението към  „Златния випуск“ 2020   на младия учител Ибрахим Кадриев .

Вирус и пандемия – айде чао, идва моя абитуриентски бал!

Всичко вървеше прекрасно,

на живота се радваше всеки захласно,

почти бяха на финал и

учениците се подготвяха за бал.

Но уви, целия свят прекоси,

всяко кътче, той срази,

съдбите на малцина, той порази,

изскочи от небитието,

промени на човечеството житието,

все едно от някакъв папирус,

появи се непредвидимия  вирус.

Всичко живо – взе се скри,

като охлюв в черупка, всеки се спотаи,

граници затвориха, никакво влизане,

вкъщи ще стоите, никакво излизане!

Щаба лоши новини поднесе,

със строги забрани, той се произнесе,

няма заведения и галони,

няма да ходите на купони,

всички ще гледате от балкони,

слагай-на лицето маска,

ако нямаш-може и каска,

всеки тръгна към магазина,

не един, а цяла дузина,

явно за криза се стягат,

с продукти, те се запасяват.

Ами ние, какво сега?

Викнаха учениците – беда!

Ами уроци как ще учим,

как в утрешния ден ще сполучим?

От вкъщи, онлайн ще учите,

от вашите учители, всичко ще научите,

Ами матурите, нашия бал?

Бяхме предвидили като приказен карнавал!

Всички изпаднаха в анемия,

заради тази лоша пандемия.

Справяли сме се, не веднъж и дваж.

Съученици, ставайте с кураж!

О, дружино!

Три месеца, как онлайн училището бранят,

по тиймс и вайбър четат, викат и реват,

тестове трепетно повтарят, не падат не спят

пристъпи ужасни, за матури четат.

Дружино, страхът няма да ни спре!

Изведнъж, подир след подир, рояк след рояк, абитуриентът безумни, сочи датата пак и вика : – Викайте, утре ще е бала,

и ордите тръгват с вик млад,

ни пандемия, ни вирус, не ще ни спрат,

и ето светлината в мрака,

появи се устремът в сърцата,

нашите красиви абитуриенти,

дошли са вече тук, да споделят красивите моменти.

И ето с гръм и трясък, той пристига,

нито вирус, нито страх не го достига,

хапе здраво, като на рак щипка,

яхнал и фучи с бялата си джипка, идва мъката  да сподели,

със сълзи в очите с учителите да се раздели.

В училище обича той във час,

да говори за любимия си клас,

нищо не го спира,

когато иска, нещо да постига,

той е като хапче аналгин,

това е – Аки Михрин.

Задава се някой, за последен час,

весел и усмихнат във захлас,

сложил слушалки на главата,

и си мисли нещо за съдбата,

съучениците си много уважава,

всичко иска той да притежава,

набримчил яко касетофона,

той е царят на купона,

ученик добър и скромен,

в сърцата оставя вечен спомен,

дошъл до 12 днес да брои,

всеки го знае, това е Али (Али Хаджиев)

Каква е тука тази драма,

в класа, нямаме ли дама,

а ето я пред нас,

с усмивка във захлас,

ученето и се отдава,

на съучениците си уроци, тя да дава,

нежна, мила и добра,

живота и е като лирическа творба,

не обича да греши,

всеки иска, тя да утеши,

и нека да се знае,

всеки тука да узнае,

докосне ли я някой, става бясна кат вихрушка,

всички я наричат просто Джушка –

(Атидже Мекерозова).

Идва тихо, някой се задава,

глава през вратата, някой подава,

за него думата училище,

му изглежда като истинско мъчилище,

но ето го  днес е пред нас,

учителите да прегърне, той е сред нас,

за него всичко е късмет,

той е просто АХМЕД (Ахмед Иса)

На небето се задава, облаче ле бяло,

към училище пристъпва, облечена цялата в бяло,

мила и сладка, като котка,

в класа е ученолюбива и кротка,

в живота си тя е оптимист,

за всяко нещо иска да е идеалист,

с усмивката си заслепява тъмнината,

грее с цветовете на дъгата,

бал ще има, твърдо е решена,

с две думи казва се Гюлтена-

(Гюлтена Сиракова)

С маркови дрехи и чепици от велур,

идва към училище, поредния сладур,

обича всеки, но мрази предател,

иска живота му, да е като на БМВ двигател

трудно помни дати и поети,

изпитите за него, са като завети,

няма нагласа, да става студент,

важно за него, че ще бъде абитуриент,

оставя следи, като пролетна роса,

това е ученикът Джемал Иса.

Изведнъж птиците спряха да пеят,

дърветата да се люлеят,

зададе се с лунна походка,

умна, красива и кротка,

облича се със вкус и стил,

с добри думи за нея, всеки би се изявил,

живота и е като сладост незаменима,

по чувства обаче недостижима,

иска съдбата, да и е едно голямо фемили

Съучениците и я наричат Емили-

(Емили Джалева)

Бърза да види, своя отбор,

бръмчи, фучи идва с мотор,

съучениците си много уважава,

от трудностите, той не се предава,

слага на ръцете ръкавици,

уроците за него, са като строителни скици

за класа, не казва лоша дума,

пали рязко и дига предна гума,

за своя випуск, на всичко е готов,

казва се Иса Ликов.

Пристига в училище на двора,

усмихната, като нея няма втора,

от сърце се тя раздава,

тропне ли с крак, всеки мирно застава,

и в пустинята дори ще намери,

все на нещо, тя да се покатери,

момиче с характер и стереотип,

но понякога е като летен грип,

студена понякога като лед,

но пък сладка като мед,

казва се Кимиле Мухамед.

Удря последния звънец,

красива като пролетен венец,

чуе ли се уникалния и глас,

размечтава се всеки в клас,

ученето не и се отдава,

но от сърце и душа се раздава,

за мнението на други, не я интересува,

за приключение се стяга, и почва да рисува,

иска живота и, да е като златен медал,

но тя е просто  е Кимиле Гурдал.

Следващата съученичка,

е като пролетна тревичка,

не обича да говори,

нито пък  да спори и мърмори,

стои понякога в ъгъла сама,

в утехата намира радостта,

понякога се притеснява,

но с класа, винаги се съгласява,

с усмивката и погледа си, дава ЗНАК,

че това е Къдрие Близнак.

Ето я и нея, към училището приближава,

в живота за нея, всичко си заслужава,

елегантна и обширна като Мизия,

всеки ден е с нова визия,

яхнала в красив сал,

пристига за своя абитуриентски бал,

със съученици, радост и мъки да сподели,

но скоро в дълбините, тя ще отлети,

за последно училището с крачки мери,

в спомена на всеки ще остане като Мери-

Мериам Хаджийска.

На красивия училищен фон,

изведнъж се появява като дрон,

скромен и добър ученик,

уважава всеки свой връстник,

обича да спортува,

с телефона да лудува,

дати и уроци, трудно помни,

но като добряк, всеки ще го запомни,

днес за учители, ще плаче със силен рев,

това е Мустафа Сердарев.

Появи се тук момиче,

като бяло пролетно кокиче,

тихичка и кротка,

красива и мила като пухкавичка  котка,

да учи, това не и е лесно,

друго всичко и е интересно,

но ето, дойде момента,

и стана то прецедента,

кога ли ще празнува,

цял ден се вълнува,

с усмивката си озарена,

и пчелата пада опиянена,

живее от сърце и мерак,

казва се Невсе Бошнак.

Идва някъде си от Маями,

връхлита в стаята като цунами,

задачи се опитва, той да бори,

и само ли си спори, ли си спори,

живота му е като бурното море,

пред него нищо, не може да го спре,

всеки от класа, за него е приятел,

но понякога става като дизелов двигател,

утрее празнува със мерак,

ето го и Сабри Бошнак.

В живота си, той е оптимист,

голям и стриктен идеалист,

в класа си  той е уникат,

като него няма дубликат,

живота му е като неправилна дроб,

но за учене е верен, той до гроб,

уважаван от всеки ученик,

ще става той математик,

стил и ум, той притежава,

успехът, той го заслужава,

свети и озарява като брокат,

всички му казват Рафат(Рафат Мусанков)

Уникална и специална,

в класа е тя гениална,

високо се издига като хребет,

красива като лебед,

скромна но взискателна,

за всичко тя е старателна,

със своя ум специфичен,

матурите взе със отличен,

гордостта на класа,

казва се Селве Иса.

Тя е като благородна кампания,

душата на всяка компания,

тя е светлината в тунела,

като филия намазана с Нутела,

взискателна и много умна,

със всичко нещо, тя е разумна,

История, География нищо не може да я спре

тя е като ценно портмоне,

Пред нас, това е Фатме (Фатме Авушина)

Класа си тя обича,

На всеки във вярност, тя се врича,

да учи и пише, много обича,

към доброто, се стреми да тича,

може, знае и говори,

по всяка тема, тя да спори,

от усмивката и, всеки се омайва,

от гласа и всеки се замайва,

гордостта е тя на тати,

всички я наричат Пати (Фатме Мельова)

Тя е като луната на небето,

като мечтите във сърцето,

живота и е красива комедия,

от знания, тя е цяла енциклопедия,

дейна, ученолюбива и добра,

за класа, тя е входната врата,

нейната усмивка е символ на добро,

сгушили се в нея, като в топло гнездо,

за нея няма нищо сложно,

при нея няма невъзможно,

на екскурзия, дали ще ходи,

всеки ден се тя тормози,

сладка като турско,,пишмане,,

Нека да я видим, казва се Фатме

(Фатме Авдикова)

Тя е просто неповторима,

като Еверест, непокорима,

има си собствен еталон,

за нея всяка заповед е закон,

усмихне ли, се няма съмнение,

става слънчево затъмнение,

обича своите съученици,

в бележника реди, шестици след шестици,

последна излиза от класната стая,

и мисли, дали отивам в рая,

живота и е като меко канапе,

ето и последна е Фатме(Фатме Сиракова)

Хей, ти вирус и пандемио, айде чао,

Днес  е моя абитуриентски бал.

С любов и уважение :

Ибрахим Къдриев