РЕПОРТАЖ В ТОП ПРЕСА! „Работата все едно някой с нож я отряза“. Един обущар от Гоце Делчев по време на епидемия

В последните дни мерките отслабват, но не всички усещат истинска промяна. Нищо съществено няма да се промени за голяма група хора, които са тежко засегнати от кризата с COVID-19 – занаятчиите.

В Гоце Делчев обущарят Георги е сам сред малкото чифтове обувки, които са му донесени за поправка след въвеждането на извънредното положение на 13 март.

„Откакто я обявиха карантината при нас работата спадна, все едно с нож някой я отряза. Така е и при другите колеги сарачи, чантаджии и други в занаятчийския бизнес“.

Георги е потомствен обущар вече 24 години. Допреди 13 години работи едновременно в местната фабрика за дрехи и в работилницата. Но след като умира баща му, от когото наследява занаята, Георги се отдава само на настоящата си професия.

За всичките тези години не помни подобна ситуация.

В България все още са затворени училища, детски градини, нехранителните магазини в търговските центрове. Всеки ден се съобщават хиляди новите безработни.

„В момент на криза хората казват, че на занаятчиите би трябвало да им върви повече, защото хората няма да си купуват нови обувки, а ще си ремонтират старите. Е, аз за момента не мога да кажа, че е така, защото просто няма хора, няма движение. Всичко е свито“, казва Георги.

Двамата говорим през тясно прозорче и носим маски, преди тази мярка да бъде премахната. Георги вярва, че правилата, постановени от властите, трябва да се спазват.

Какви са възможностите

В рамките на кризата от кабинета предложиха разнообразни мерки за подпомагане на бизнесите и хората, които са засегнати от икономическите последствия на пандемията.

Една от тях беше свързана с мярката, станала известна като „60 на 40“, от която могат да се възползват работодателите, включваща поемане на осигуровките на работниците, при условието, че техните работни места бъдат запазени и те получават заплатите си.

В началото на април бяха въведени и мерки, които ще позволят служители на трудов договор, които са в неплатен отпуск, както и самоосигуряващите се, които имат спад в доходите поне 20% за първото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на предходната година, да кандидатстват за безлихвени кредити до 4500 лв.

За кредит ще може да се кандидатства до 31 декември 2020 г. Срокът за погасяване ще бъде бъде до 5 години, а гратисният период ще е между 6 и 24 месеца. Кредитите ще могат да бъдат погасявани предсрочно, без да се изисква такса. Очаква се списъкът с търговски банки, които ще предлагат подобни кредити да бъде публикуван на сайта на Българската банка за развитие (ББР).

„На държавата не може да се разчита“

Както казва Георги, при повечето занаятчии ситуацията е много тежка, което пред Свободна Европа потвърждава и председателят на Националната занаятчийска камара (НЗК) Иван Влаев.

„При занаятчиите общо взето е „когато те видят – купуват, когато не те видят – не купуват. Без туризъм, без изложения е много трудно“, казва той.

От НЗК оправят няколко предложения към съвета за тристранно сътрудничество, където са представлявани от Съюза за стопанска инициатива.

Сред тях са месечна компенсация в размер на една работна заплата за срока на извънредното положение, неизплащане на дължимия патентен данък при намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20 %, временно отпадане на заплащането на „такса тротоарно право“, както и заплащането на такси за използване на пазари, площади и улични платна, които са общинска собственост.

Предложения са отправени и към националното сдружение на общините за прилагане на мерки в подкрепа на занаятчиите на местно ниво.

В крайна сметка правителството прие единствено възможността да самоосигуряващите се лица да кандидатстват за безлихвени кредити. По думи на Иван Влаев по време на преговорите е имало отношение по въпроса от страна на държавата, но впоследствие „всички видяха какво беше прието“.

Някои общини предприемат мерки на местно ниво, но според председателят на НЗК е необходимо генерално решение.

„По места има някакви договорки. Примерно в Бургас бяха достигнали до някакви договорки, но без държавата да вземе някакви генерални мерки, мисля че общините сами не могат да правят някакви сериозни отстъпки“, казва още Влаев.

Заради ситуацията от НЗК създават онлайн платформа, на която занаятчиите могат да рекламират труда си и по думи на председателя ѝ е набрала „страхотна популярност“.

„Предполагам това е начина за излизане и справяне с подобна ситуация. На държавата не може да се разчита в такава ситуация, няма и смисъл.“, казва още Валев.

Занаятчиите не сме много толерирани

В малкото градче в близост до границата на България и Гърция обаче подкрепата от правителството и общините сякаш не може да бъде усетена толкова ясно. Според Георги мерките могат да включват освобождаване от изплащането на осигуровки поне в периода на кризата.

„По принцип, ние занаятчиите, не мога да кажа, че сме много толерирани или облекчени в каквото и да е било. От нас се изисква да плащаме промишлен ток, все едно съм производствено предприятие, плащаш наем, плащаш патентен данък, колко ли други неща. Нямал съм проблеми с институции, за което благодаря. Но от друга страна не мога да кажа, че и нещо сме получили. Даже в тоя труден момент можеше поне занаятчиите да ни освободят от това да плащаме осигуровки“ и допълва, че в последните две седмици доходът от работата му се равнява само на размера на осигуровките, които е платил.

В неговия дом ситуацията е утежнена и от факта, че жена му е била освободена от работа, няколко месеца преди началото на кризата и в момента е на борсата. Георги издържа сам дома си, в който живеят четирима души, основно с доходите от обущарство. Разчита на това, че времето, в което жена му получава пари от борсата, няма да изтече преди края на извънредното положение.

Надеждите на Георги, както и тези на неговите колеги, са свързани с това по-бързо извънредното положение да приключи, за да може постепенно нещата да се върнат към предишния си ритъм.

„Днес се видях с един колега, който се занимава с чанти – чантаджия. Каза, още преди обед, че се прибира вкъщи, защото няма работа. Да, от една страна той е пенсионер, но с 200 лв. пенсия му е трудно да преживява. Свива се максимално, за да може да оцелее и това е“.

За Георги и колегите му занаятчии предстоят трудни месеци. Колкото и труден да изглежда хоризонтът напред, той все пак е доволен, че е здрав, както и че в семейството му няма болни.

„За позитивни неща е трудно да се говори в момента. Позитивното за мен е, че и аз и семейството сме живи и здрави. Господ да ни пази, това е“, казва още обущарят.