Каракачанов към Македония: Да поставим пред Гърция въпроса за възстановяване на паметния знак на Гоце Делчев край Баница

Лидерът на ВМРО, министър на отбраната и вицепремиер на България призовава за общи действа по отбелязване на паметни дати – каквато е 4 май – годишнина от гибелта на Гоце Делчев

На днешната дата преди 117 години загина геройски Гоце Делчев. Край село Баница, Серско (днес в Гърция), Делчев влиза в сражение и губи живота си, без да дочака избухналото няколко месеца по-късно Илинденско-Преображенско въстание.

Това беше един хубав повод, заедно с нашите братя от Северна Македония, както е според Договора за добросъседство, да отбележим заедно паметта на Делчев. Надявам се, причината това да не се случи не е нежеланието на политиците в Скопие, а коронавирусът, пише Каракачанов.

Следва целия текст на публикацията на Красимир Каракачанов във „Фейсбук“:

Днес нашите братя в Македония отново ще си спомнят за Делчев и вероятно няколко политици и медии ще подновят модния напоследък спор какъв е бил Делчев. Македонският президент Стево Пендаровски преди време си позволи да сравни Делчев с днешните македонски граждани, които вземали българско гражданство. Сиреч, явно не защото са се сетили от бабите и дядовците си, че са българи, а защото искат да идат в Европа по икономически съображения. Та и Делчев явно с някакви користни съображения се е смятал за българин.

Ако Пендаровски въобще е прав за нещо, то е, че мнозина граждани на Северна Македония днес търсят късмета си другаде. Защото, заради политиката на поколения македонски управници през последните тридесет години след обявяването на независимост, днес Македония не може да предложи сигурен стандарт на живот. И както е тръгнало, не е далеч времето, когато тези политици май ще трябва да бранят интересите на славянското население в Македония, когато това население стане малцинство, а може би следващият президент е етнически албанец. Впрочем, както е известно, албанците нямат особени съмнения какъв беше етносът на Делчев и на македонските революционни дейци въобще.

На Делчев обаче не му трябваше българско гражданство – просто защото тогавашните български политици (за разлика от мнозина сегашни) не деляха българите от свободните предели на България от събратята им навън и не създаваха пречки за хората от Поморавието, Македония, Беломорието, Тракия и Добруджа, както и другите места, населени тогава с българи.

Делчев учеше в български екзархийски училища, в българско военно училище в София и преподаваше в български училища в Македония. Преподаваше български език и българска история.

Делчев правеше обиколките си не само в Македония, но и в Одринска Тракия и в Родопите – защото Организацията бе македоно-одринска и не делеше българите от различните региони на поробеното отечество. А Делчев беше възприеман като втори Левски.

И основно име на тази организация, според нейния първи устав, бе Български македоно-одрински революционни комитети – и уставът е писан от Гоце Делчев и Гьорче Петров, с това точно име, през 1896 г.

Делчев доведе в организационната територия основните създатели на четническото движение – българските военни, родени в стара България, подофицер Михаил Апостолов (Попето) от Горна Диканя, Радомирско, подофицер Георги Георгиев (Марко Лерински) от Котел и фелдфебел Черньо Пеев, известен като Христо Чернопеев, от Дерманци, Ловешко.

На фона на тези факти дали все още има каквито и да било въпроси какъв беше Делчев? Разбира се, че той беше македонец, както всички българи, турци, власи, гърци, албанци и други, родени там. Защото бе родом от Македония и защото се бореше за свободата на Македония, която си представяше като едно свободно пространство за различните нейни етноси. Но той беше българин по етнос и убеждение – като мнозинството от населението в Македония. И си представяше Македония като място, което да обедини всички.

Затова и тъжно е днес да се гледа как няколко политици в Скопие се опитват да направят обратното на това, което Делчев правеше – да разделят. За съжаление комунистическата власт в България и в Македония в годините непосредствено след Втората световна война правеше същото. А и след това не спря да идеологизира Делчев, преувеличавайки и преиначавайки неговите, прогресивни за времето си, социални възгледи.

Но за тия, които ни делят и се мъчат да делят и костите на Делчев, самият той приживе написа: „Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани…“

Делчев написа това на книжовен български език – до друг македонски деец Никола Малешевски, роден в Берово. С което и днес преподава урок по български език на онези, които се мъчат да разиграват нов езиков спор.

Днешните неколцина политици в Скопие имат два пътя – продължаващо разцепление или стремеж за общо бъдеще в рамките на Европейския съюз. Уви, тези дни Пендаровски каза, че Македония може и да няма нужда от ЕС. И нямала обща история с България, а имала „споделена“ история. Това на практика означава, че македонският президент направи заявка за денонсиране на Договора за добросъседство. Излиза, че Самуил е споделен. Григор Пърличев, Марко Цепенков, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, Кузман Шапкарев, които се бореха за български черкви и училища и за откъсване от гръцкото духовно и политическо влияние, са споделени. И дейците от поколението на Делчев и след това явно също са споделени. А Паисий Хилендарски, също родом от Македония? А Неофит Рилски, авторът на първата българска граматика от Възраждането?

С подобни думи и действия Пендаровски отново доказа, че някои политици в Скопие не са приключили с югокомунистическия похват да действат в ущърб на собствения си народ.

А най-верният показател какво всъщност желае народът на Македония е точно българското гражданство, което много македонци припознаха като свой път към Европа. За да получи такова гражданство, всеки първо намира документи за общото ни минало. Точно това е перспективата пред Македония днес – пътят към европейското бъдеще минава през искрен и честен прочит на общото ни минало.

А докато ние се караме чий е Делчев, неговият първи гроб стои неизвестен и буренясва някъде зад олтара на църквата в разрушеното село Баница. Не е ли време заедно, като братски държави, да поставим пред партньорска Гърция въпроса за възстановяване на паметния знак на Гоце Делчев и да честваме паметта му заедно там? А може би там в руините на село Баница, където още витае духът на Гоце Делчев, ще получим смирението и просветлението какъв беше всъщност той.