Неврокопска кинохроника от преди половин век!

Все пак, аз лично извлякох голяма полза от COVID-19. Благодарен съм на тая гадост коронавирус. Благодарение на карантината, най-после намерих време да си дегитализирам кино материали за което едва ли щеше някога да намеря време да го направя. Отдавна заснети но върху филмова лента  която изисква специален прожекционен апарат и на практика остават невидяни. Работата е много съклетчийска но добре ми уплътнява времето. Започнах разбира се с първите заснети кадри и изведнъж – Еврика! Сетих се, че точно преди 50 години, на 22 април 1970 г., си закупих първата лична кинокамера (тогава за видео не бяхме и чували) и на тази, днешната дата, заснех първите кадри по града – пробни. Разбира се моят добър приятел и колега Ангел Филипов (Бог да го прости) , заедно с другия ни общ приятел Ангел Алмишев – доктора и още едно момче, да ми прости, забравих името му, за да стане по-интересно дадоха идеята да ги снимам как те, неврокопските ергенчета, „гилат“ по ГлавнатЪ. Вижда се колко елегантно и с вкус, тогава се обличаха младежите дори в делничен ден. Подбрах по малко кадри от  онова време. Много от тях са семейни спомени но все пак носят атмосферата на времето. Включих и част от хвърлянето на Богоявленския кръст през 1971 г. от легендарния поп Йордан въпреки, че точно това вече съм го кавал в ю-туб но  сигурно ще предизвика умиление у по-въсратните неврокопчани. И малко по-късно, в началото на 80-те може би, когато бяхме обсебени от култовия английски сериал „Форсайтови“, телевизорът е черно-бял разбира се, „София – 59“, 59 са сантиметрите на екрана по диагонал което за тогава си беше направо завиден размер. Извинявам се за лошото качество на кадрите но времето от половин век не може да не остави сериозен отпечатък…