Къдра Дамянова от Гоце Делчев остана в Памплона като доброволка в борбата с коронавируса

Дългогодишна гастербайтерка в Испания от Гоце Делчев остана в Памплона като доброволка в борбата с коронавируса, категорично отказа да се върне в България и да се запише като безработна в Бюрото по труда

Да това е Къдра Дамянова от Гоце Делчев. От много години живее и работи в Испания. Къдра е човек на действията и за минута не остава свободна и никога дори и за част от секундата не се замисля когато трябва да направи добро, дори и на непознати за нея хора. Не пропуска  година, в която да не си дойде в Гоце Делчев, да се види с дъщеря си и обичаният й внук. Най-прекрасните мигове за нея в Испания са  когато на гости са й семействата на двете й дъщери. Така в годините връзката в рода не е прекъсната изобщо, или тя е при децата си през отпуските или те са при нея с внуците, за да им се порадва на всички.

Ето какво разказа за Топ Преса Къдра Дамянова, за пандемията в Испания, за доброволческата й работа и за предпазните мерки които ползват испанците.

„Много е тежко сега в Испания, хората умират като врабчета. Не предпочетох да избягам в България, а реших да остана и да се запиша като доброволка към общината, за да съм полезна както на испанския  народ така и на многото гастербайтери в Памплона. Много от тях се прибраха докато трае пандемията защото останаха без работа. Аз също от месец не съм на работа, затвориха гостилници, ресторанти и всички заведения за хранене, а аз основно работя в тази сфера. И за миг не се почудих да се запиша като доброволка щом като стигна до мен призивът на общината, че търси доброволци, които да са в помощ в борбата с коварния коронавирус, който сее смърт и в Испания. Истински страдалци са в момента испанците, болниците са пълни, всички са изолирани и си стоят по домовете. Спазват условията за карантина, но вирусът е безпощаден, покосява всички под ред. Именно затова останах, за да помагам с каквото мога. В групата доброволци, които в момента шием предпазни облекла само аз съм българка. Когато започнахме миналата седмица бяхме 20 доброволци, сега вече сме 50 души и всеки ден се увеличаваме. Нашата доброволна група само шие и доставя всеки ден предпазни облекла престилки – халати с найлоново покритие за местната болница. Чужденци в групата сме само аз и една жена от Венецуела. Испанците са много организирани. Има групи от доброволци по улиците, които раздават маски, вода, храна, има и много доброволци в болницата, аз се паднах в групата определена да шие предпазните облекла.

Дори местната преса писа за нас и много ни похвалиха. В четвъртък изпратихме 200 комплекта в болницата, а в петък ушхме и изпратихме 600. И все не стигат, защото болните са много, персоналът също е много голям. На смяна, докторите, медицинските сестри, санитарите и доброволците в болницата харчат по няколко комплекта.

Вчера военните докараха от шивашките фирми още 30 машини, оверлог и прави, защото групата от доброволци се увеличава и ни са нужни повече машини.

Пътуваме всеки ден по 50 км. на отиване и връщане до пригодената за целта сграда. Да тук в Памплона има много от гоцеделчевския край хора, но никак не са общителни тези които са останали и все още не са се прибрали в България. Не знам дали от тях има болни, като мине кризата ще се разбере. А и ние сме доброволци, които не ходим в болницата и нямаме достъп до болните. Много от българите, които работят тук действително избягаха в България, за да не се разболеят. Дано българските власти да проверяват и контролират пристигащите от Испания, че има голяма опасност да я принесат допълнително заразата. Тук контрола е вече много строг.

Аз например съм много против борсата, за тези които се прибират от чужбина заради пандемията и бързат още на следващия ден да се запишат като безработни да не се минат. Това нещо трябва да се забрани в България, всеки да си получава борса там където е бил, направо разориха с тези борси държавата ни, е моето мнение.

От вчера тук в Испания съобщават усилено, че ще започнат масово тестване на населението, за да се изолират всички болни. Аз вече се тествах като започнах доброволческата си работа. Беше задължително, без тест не можеш да се запишеш за доброволец. Самото тестване обаче е отвратително, търпи се най-вече защото се знае за какво е.

Строга хигиена спазваме задължително и денонощно. На входовете на жилищата си сме поставили парцали, стари  кърпи напоени с белина за обувките. С влизането връхната дреха директно се съблича, свалят се ръкавите внимателно без да се пипат от външната страна и всичко се пере на високи градуси с дезинфектанти. Аз например веднага като се прибера се преобличам, измивам си най щателно ръцете до лактите, отново дезинфектанти и чак тогава се залавям за някаква домакинска работа или сядам да пия кафе, или да си почина. За дезинфекция може белина или оцет тъй като други професионални средства трудно се намират и са скъпи. В Исания е строго забранено да се возят повече от двама души в кола, а вторият човек задължително трябва да е на задната седалка. Държим дистанция по опашките нямаме право да ходим  само по 2-ма на пазар.

Само стриктно спазване на указанията на щабовете, поддържането на лична хигиена и дезинфекция, ограничени до минимум контакти ще ни спаси от това бедствие което нападна света. Пожелавам на всички ви здраве и дано при вас е по-леко защото тук ситуацията е много тежка“.