Проф. Дидие Раул: Пет пари не давам какво мислят онези, които обработват света по телевизорите – шансът да умрем от друго, вместо от Covid-19, е много по-голям!

На 21 март 2020 година вестник от Марсилия. Той е потомствен френски лекар инфекционист и микробиолог. Баща му е военен лекар. Той и неговият екип са открили над 60 нови вируса. Той влиза в списъка на 400-те най-цитирани биомедицински автори в света. Нееднократно е награждаван с високи правителствени награди във Франция. Притежател на следните отличия:
2002 : Prix d’excellence de la Société européenne de microbiologie clinique et maladies infectieuses
2003 : Prix de la Fondation française pour la recherche
2005 : Medical grand round, hôpital de Chicago (Etats-Unis)
2006 : Medical grand round, université de Stanford (Etats-Unis)
2008 : Prix Sackler Lecturer, université de Tel Aviv (Israël)
2010 : Grand Prix Inserm
2015 : Prix de la Fondation Louis D

– 627 починали за един ден и 40 000 случая на COVID-19 в Италия, това не е „грипчето“, за което Вие говорите няколко седмици…

– Вероятно, не схващате от първия път. Всички ситуации трябва да се разглеждат в перспектива. От кое инфекциозно заболяване се вълнуваше цялата преса миналата година? Шарка. В крайна сметка имаше 1000 случая, един починал и имаше ежедневни съобщения в медиите. Информационният свят живее в паралелен такъв на моя, този на изследването. Преминахме от едно преувеличение към изключване. Годишно в света има 2,6 млн. смъртни случая от респираторни инфекции, допускате ли си, че 5 000, 10 000 или дори 100 000 ще променят статистиката?

– Не говорим за статистика, говорим за хора, за ограничени популации…

– Какво искате да говорите за другите? Хората умират, да. Най-големият процент на смъртност през последните години във Франция беше отбелязан през 2017 г.: 10 000 допълнителни смъртни случая през зимата, ние не знаем дори дали е грип. 10 000 мъртви са много. Но сега сме под 500. Ще видим дали ще починат 10 000, но това би ме изненадало.

– Следователно статистическият аргумент е единствената ви призма…

– В Марсилия ние диагностирахме 120 позитивни случая, имаше два смъртни случая на хора над 87 години. Те биха починали и миналата година. От 100 проби на хора, които имат респираторна инфекция, по-сериозните случаи са, когато тестваме 20 вируси и 8 бактерии. 50%, от които не знаем какво имат, това е голямото ни невежество. За всички останали са налице 19 сезонни вируса, които също убиват. Ендемичните (когато един вирус циркулира непрекъснато в дадена общност, за него се казва, че е ендемичен) коронавируси убиват повече китайците. Аз се сблъсквам постоянно с причините за смърт в целия регион, с тази нарастваща тревожност: за момента има вероятност повече да умрем от други неща, отколкото от Covid-19. Старостта, съпътстващите заболявания и късното лечение са фактори на смъртността. Може да е нечувано, но е реалност. Единственото, което ме интересува, са данните, суровите данни. Данните ще останат, мненията, те се променят…Не предсказвам бъдещето, но не се ужасявам абсолютно.

– Как си обяснявате ситуацията в източна Франция?

– Аз съм учен, това което липсва в страната; голяма част от политическият и административен свят реагират като вас (медиите). Не бива да реагираме така. Единствените данни, които ме интересуват, са данните от наблюденията, аз нямам мнение. Само пресата говори за това, което се случва в източна Франция, аз нямам данни. За Италия се говори, че е много зле. Получих анализ. Там е като навсякъде, хора на възраст над 75 години. Японците направиха един много хубав експериментален модел. Те ограничиха възрастните пътници в кораба Diamond Princess. Видяхме, че е заразно, 700 бяха поразени. Но въпреки рохките пътници, само 1% починаха. Реално това наблюдаваме. Когато починат 1000 човека в източна Франция, ще кажа да, сериозно е.

– Вие непрекъсното сте против мейстрима…

– Това не е така защото няколко човека в Париж мислят определени неща. И поради това съм против мейнстрима. В моят свят аз съм звезда. Въобще не съм против мейнстрима. Аз се занимавам с наука, а не с политика. Инфекциозните заболявания не са много сложни, те са диагностика и лечение. Това са елементарни познания. Ако хората нямат елементарни познания за инфекциозните заболявания или хлорохина, които се изучава трета година медицина, няма как да помогна. Няма да образовам повторно онези, които обработват света по телевизорите. Пет пари не давам какво мислят другите. Не съм аутсайдер, аз съм от тези, които са в авангарда. Истинският въпрос е: как тази държава стигна до това състояние, че предпочитаме да слушаме хора, които не знаят, а не тези, които знаят?

– В клинично изследване са 24 пациента, колко са лекувани след…

– Лекувахме други, но няма да кажа колко. Първо ще информирам министерството.

– След 6 дни вирусното натоварване (количеството вирусни частици в определен обем биологична течност на заразения организъм) при 75% от пациентите е отрицателно, излекувани ли са?

– Те са излекувани от вируса. Но ако имате увреждане на белите дробове, то няма да изчезне след три дни. За момента ние също не знаем дали след като се излекувате, може да се разболеете отново. Това не е описано от китайците, които имат два месеца аванс пред нас.

– Какво ще кажете за тези 25%, които са все още позитивни?

– Не сме имали влошаване в разглежданите случаи, но не виждаме хора в сериозно състояние. За момента, сериозни случаи са тези, които не са открити, нито се лекуват и пристигат с много сериозна дихателна недостатъчност. Те отиват направо в реанимация и там ще починат. Ако прегледаме и лекуваме хората по-рано, непременно има по-голям шанс да ги спасим. Отколкото 48 часа преди терминалната фаза.

– Вашата стратегия в началото на епидемията е да мобилизирате всички IHU (Institut Hospitalo-universitaire Méditerranée Infection à Marseille, институтът, който ръководи професор Дидие Раул), за да направите масиран скрининг/пресяване. Защо това не бе национална стратегия още от самото начало?

– Това не е моя стратегия, а въпрос на здрав разум. Не знам защо не е национална стратегия. Това е политически избор. Аз си изпълнявам задълженията. Точка. Правя това, което трябва да правя. Свиря моята партитура в произведението. Не съм измислил театъра, нито текста. Аз съм единственият, които има класическа мисъл за инфекциозните заболявания, когато всички останали си изпускат нервите…

– Как ще коментирате страничните ефекти от лечението с хидроксихлорохин?

– Това, което говорят хората за страничните ефекти е несвързано. Това са хора, които не са отворили медицинска книга от години. Над 1 милиард са го приемали, хора, които страдат от лупус (автоимунно заболяване) го приемат десетилетия… Знам много добре тези лекарства, лекувам от 20 години 4 000 човека с Плакенил (лекарство). Не съм аз, който е странен, хората са невежи. Няма как да ми обясняват токсичността на това лекарство.

– Правителството обяви, че ще разшири тестването на хидроксихлорохин, но от екипи, които са независими от вашия, защо?

– Нормално е. До преди 30-40 години, когато се сблъскахме със заболяванията, които лекувахме лошо или не, методологията не ни интересуваше. На първият, който е имал стафилококова инфекция, му е даден пеницилин. Излекуван е и всички са доволни. Тъй като станахме по-компетентни, трябваше да извършим двойно слепи експерименти, след което да направим публично достояние данните от тях. За да няма измамници, по-специално заради финансовите интереси. Днес от китайците знаем, че средно разнасянето на вируса е 20 дни. Ние нямаме средства за измерване на вирусното натоварване. Виждаме, че то намалява, това се случва. Не ни трябваше контролна група. Доволен съм от разширените проучвания с лекарства, които действат, аз съм само лекар. Ако ми нямате доверие, това не е мой проблем. Хора са лекувани в целия свят. Не че се чувствам по-отговорен за болните в Париж, отколкото в Корея. Най-интелигентните ще бъдат най-добре обгрижвани. Не се опитвам да бъда арогантен. Ако хората не желаят да гледат на числата, не мога да им помогна. Ние реализирахме 2/3 от тестовете във Франция, създадохме военна машина. В крайна сметка. Не можете да накарате да пие вода магаре, което не е жадно.

източник: Афера