Безстрашната пиринска четничка

150 години от рождението на Екатерина Арнаудова

Родената на 20 февруари 1870 г. в с. Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско, Екатерина Арнаудова се сражава редом с комитите в Пирин планина срещу турския аскер и заради своя героизъм си спечелва прозвището ‘’Безстрашната пиринска четничка’’. Включването и в четническото движение е интересно. Докато оряла нивата си в близост до планината Алиботуш (сега Славянка), при нея дошли двама въоръжени четници. В разговора си с тях тя пожелала да я вземат в четата.
Отговорили и, че трябва да попитат главния войвода. След няколко дни двамата дошли отново, като носели и мъжки дрехи. Тя си отрязала дългите коси, препасала стар хайдушки нож и потеглила с четниците. Това се случило около 1893-1894 г.

В четата дълго време не знаели, че е жена, с изключение на главния войвода (така той наредил) и още двама-трима души. Тайната обаче се разкрила на един буен бистър поток в Пирин през лятото, където четниците спрели да се мият и тя заедно с останалите се съблякла гола от кръста нагоре.

– Ама ти си жена? – ахнали изненадващо четниците.
– Да – отговорила тя, – ама с мъжко сърце.

Екатерина Арнаудова участвала в много битки и акции срещу турците. Тя се включила в известната Четническа акция на Върховния македонски комитет през лятото на 1895 г., когато с четата на Илия Малама дошла в Неврокопско.

В края на 19-ти век тя се установява да живее в София. През септември 1902 г., ден преди четата на Йордан Стоянов да замине за Македония, пред него се явява, по думите му ‘’млада, здрава, стройна мома’ и му казва; ‘’Войводо, моите родители, пък и аз, много сме теглили и патили от турци поганци, аз горя от желание да си отмъстя, както и да воювам за свободата на моята родна Македония. Аз ще бъда може би първата жена четничка при вас, но вие ще видите как знае да воюва македонката; вие ще видите, аз няма да бъда бреме на четата и няма да засрамя македонката. Моля ви, приемете ме във вашата чета, не ми отказвайте’’.

Тези думи правят изключително голямо впечатление на войводата, който след кратко съвещание с щаба на четата и с част от четниците и съобщават, че я приема, но при условие, ’’щом покаже каквато и да е най-малка слабост, свойствена на жената, веднага ще бъде обезоръжена, наказана и изпратена вкъщи. ’’ Видимо радостна и доволна от решението на войводата, на другия ден Екатерина Арнаудова – стегната, в пълна четническа униформа, с къса бардана през рамо, заминава с четата за Македония.

През декември същата година, когато четата е в Кресна, часовите докладват, че многоброен турски аскер се придвижва към селото. Набързо четниците се подготвят и напускат Кресна. На една височина с име Голак, доста далеч от селото, заемат удобна позиция за бой. И когато турците наближават ‘’на около 1000 крачки от четата’’, започва ожесточен, страшен и неравен бой. Околността ехти от оглушителен пукот на пушки и бомби. Екатерина се сражава геройски и убива много турци. По време на боя с високия си писклив глас кълне турците с ‘’ужасни, страховити клетви’’, нарича ги ‘’мръсни кучета’’, ’’проклета агарянска сган’’, проклина ги със заканите ‘’Господ сега ще ви порази’’, ’’чума ще ви затрие’’, ‘’мътната ще ви понесе’’. И стреля без прекъсване. Същевременно окуражава четниците, които се възхищават от духа й.

След неколкочасово сражение в един момент на затишие главният войвода отива при Екатерина Арнаудова да я похвали за геройското и държание. Четниците също възторжено я поздравяват за отличната стрелба и юначеството и. За всичко това другарите и посвещават специално стихотворение.

Екатерина (комитското й име е Катина, понякога я наричат Арнаутчето) се сражава по време на Илинденското въстание от 1903 г. в Скопския вилает. Наистина в четата на запасния поручик С. Атанасов тя изпълнява фелдшерска длъжност, но и с пушка в ръка участва в бой против турците в Кумановско.

Оскъдни са сведенията за живота и дейността на Екатерина Арнаудова след Илинденско-Преображенаското въстание и по-късно. При освобождението на Неврокоп от турско робство през есента на 1912 г. /41-42 годишна/тя става знаменоска на сформираната Неврокопска дружина, която по-късно е преименувана на Трета рота на Одринската опълченска дружина.
След като се завръща в София, тя полага големи усилия за настаняване в столицата на бежанци от Македония през войните 1912-1918 г. Добила известност и като дарителка на ценни вещи и одежди за църквата в Либяхово и ‘’Никола Софийски’’ в София.

В периода 1920-1945 г. Екатерина Арнаудова посещава няколко пъти родното Либяхово, винаги тържествено посрещана от цялото население. Веднъж минала оттук на връщане от Божи гроб в Йерусалим, била приветствана от всички. Там, където имало и деца, им хвърляла бонбони.
През 30-те години става известна в Либяхово като ‘’баба хаджийка’’, а неиният дом в столицата е по всяко време гостоприемен за либяховци.

Тази смела боркиня срещу османското робство умира на пределна възраст в София на 30 март 1958 г., запазвайки в сърцето си докрай любовта към родното място и неговите хора.

Вестник “ Топ Преса „