Българската православна църква отбелязва Свети великомъченик Теодор Тирон
-
- март 7, 2020
В първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва Тодоровден.
Житие на св. Теодор Тирон
Царете Максимиан и Максимин, които живеели в началото на IV век, в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.
В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад войник, на име Теодор Тирон. Когато началникът на полка искал да го принуди към жертвоприношение, Теодор му заявил, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите. Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, но Теодор продължавал да изповядва Иисуса Христа като Бог Всевишни. Началниците го оставили временно, като се надявали, че ще се вразуми и покори на тяхната воля. Но той, без да се бои от опасността, гръмко славел Бога.
Между това продължавали строго да преследват християните и да ги принуждават да принасят жертви на идолите. Онези, които не искали да изпълнят тая повеля, били затваряни в тъмница. Теодор ги съпровождал, като ги увещавал към твърдост и търпение. През една нощ Теодор, движим от ревност към истинската вяра, подпалил един от главните идолски храмове. Това забелязали някои езичници, които донесли за него на градоначалника.
Управителят повикал Теодора на съд. Теодор без всякакъв страх признал постъпката си и управителят заповядал да го бият. Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, ако не се подчини на царската повеля. Но Теодор спокойно му отговорил, че не се бои от мъки, защото очакването на бъдещите блага го укрепява. „Мъките, на които ме подлагаш, за мен не са мъки – казал той, – защото имам пред себе си Господа Иисуса Христа. Ти не го виждаш, защото не гледаш с духовни очи“.
Управителят заповядал да отведат Теодор в тъмница, а вратата на тъмницата да заключат и запечатат, защото искал да го умори чрез глад. Нощем, когато Теодор се молел, явил му се Господ Иисус Христос и му казал: „Дерзай Теодоре! Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и питие! За тебе ще има друг живот, безкраен и вечен, с Мене на небесата.“ Укрепен от чудесното видение и изпълнен с неизразима радост, Теодор започнал с песни възторжено да слави и благославя Господа. Стражите, като чули пението, приближили се до прозореца и с изумление видели, че около това печатът и бравата на вратата били цели. Поразени от ужас, те побързали да уведомят за това управителя, който дошъл до тъмницата. Като чул пение от няколко гласове, той помислил, че при Теодор са влезли християни. Но бравата и печатът били неповредени. Като влязъл в тъмницата, бързо излязъл и на другия ден отново повикал Теодора на съд.
– Принеси жертва на боговете – казал му той – и ще получиш големи дарове и почести!
Теодор дигнал очи към небето, прекръстил се и твърдо отговорил: „Предай ме на огън, на зверове, терзай тялото ми чрез най-жестоки мъки! Но докато има в мене живот, няма да се отрека от името на моя Христос!“
Управителят заповядал да мъчат Теодора с железни куки. Но сред жестоките страдания мъченикът проявил непоколебимо търпение и само възкликвал: „Ще благославям Господа във всяко време, хвалата за Него е винаги в устата ми“ (Пс. 33:2).
– Не те ли е срам – казал му управителят – да се уповаваш на човек, който умрял от позорна смърт на кръст?
– Нека бъде тоя позор и на мене, и на всички, които призовават името на Господа Иисуса Христа! – отговорил мъченикът.
Дълго още продължавали мъченията на Теодор; управителят отново започнал да го уговаря да принесе жертва на боговете.
– Не се ли боиш ти от Бога, Който ти е дал власт и сила? – казал Теодор. – Чрез Него царе царуват, а ти искаш да се отрека от живия Бог и да се поклоня на бездушния камък!
– А какво искаш ти: с нас ли да бъдеш или с твоя Христос? – запитал го пак управителят.
– С моя Христос ще бъда вечно! – радостно извикал Теодор. – Прави с мене, каквото искаш!
Тогава управителят издал за Теодор следната присъда: „Теодор, който не се покорява на властта на славните царе и велики богове, а вярва в Иисуса Христа, Който бил разпнат при Понтия Пилата, трябва да бъде предаден на огън.“
Слугите на управителя донесли дърва, направили клада и разпалили огън. След това те довели Теодора, за да бъде изгорен на кладата. Теодор се прекръстил, сам мъжествено се качил на кладата и с молитва и славословие предал на Бога душата си. Една благочестива християнка, на име Евсевия, взела останките на светия мъченик, погребала ги у дома си в град Евхаита и всяка година извършвала помен за него.
Около петдесет години след смъртта на Теодор, Юлиан Отстъпник, царувал във Византия. Той мразел християните и се стараел да им прави всевъзможни пакости. Знаейки, че пред първата седмица от светата Четиридесетница те пазят строг пост, той за да ги подиграе, заповядал на цариградския управител да поръси с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара. Заповедта му била изпълнена. Но св. мъченик Теодор се явил на архиепископа във видение и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже нещата за ядене са поръсени с кръв от идолски жертви! Поръчай на тия, които нямат храна у дома си да си правят коливо, т.е. да си варят пшеница с мед“.
Учуденият архиепископ го запитал, кой е той, който се грижи за християните. – „Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон – отговорил светецът – и съм пратен от Бога в помощ на християните“. След тия думи мъченикът станал невидим.
Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал отново да продават храните както преди. Църквата, за благодарност на св. Теодор, запазила досега обичая – в събота на първата седмица от Великия пост чрез коливо да почита паметта на светия великомъченик.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден Тудорица
Православната общност пък почита днес паметта на свети Теодор Тирон. Макар църквата да празнува паметта на светеца в деня, в който той пострадал за Христа (17 февруари по гражданския календар – 1 март стар стил), главният празник за него се чества в първата събота от Великия пост (Тодоровден) за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата смърт.
Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363), който още продължавал да желае възвръщането на езичеството, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.
Легендата разказва, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара.
Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара. Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква.
В българския народен календар първата седмица от големите великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от деня на Тодор в събота. В центъра на празника са конете, затова той се нарича още и Конски Великден. Конните състезания се устройват в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници.
Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него.
А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът на Св. Тодор, започва да се издига пара и стопля земята.
Традиции
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията.
Победителят в кушията се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да чистити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
На този ден не се яде целия ден праз лук, за да няма болести по конете.
Друг много популярен ритуал на този ден е миенето. В ранни зори се къпят малките деца, за да не боледуват.
Имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби.
Be the first to leave a review.
