Уикенд: Първанов крие 80 милиона в Корпоративна банка! >> Парите се водят на името на личния му олигарх Красимир Михайлов
-
- юли 18, 2014
Георги Първанов се оказа най-едрият депозант във фалиралата Корпоративна търговска банка. Бившият президент къта в трезора зашеметяващите 80 милиона лева, научи сензационно „Уикенд” от свой човек от високите етажи на запорираната институция.
Мая Стефанова,
Янаки Петров
Парите, естествено, не се водят на негово име. Влогът е на името на митичния богаташ от Перник Красимир Михайлов, известен с прозвището си Краси Свинаря. Той нашумя като собственик на скандалната мина „Ораново” и от години е приеман като личния олигарх на президента социалист.
Парите са сложени на депозит в Корпоративна търговска банка още по времето, в което Първанов е държавен глава – в края на 2008 г., твърди източникът на „Уикенд”. Тогава именно започват топлите връзки на президента с Цветан Василев. Двамата имат специален телефон, по който редовно се чуват.
„За милионите на Първанов от години се носят легенди. Е, оказа се истина. Как е натрупал тези пари, остава загадка, въпреки че е лесно човек да проследи връзките му с олигарсите в периода 2002-2010 година. Част от тях отдавна са изнесени извън България. 80 милиона обаче са сложени на депозит в Корпоративна банка. Тъй като Първанов няма как да докаже произхода на тази баснословна сума, влогът е на името на Красимир Михайлов”, разкри схемата информаторът ни.
Нещо повече. Цветан Василев се оказва изключително щедър към внушителния си депозант. Той предоставя нечуваните и невиждани по света 10,5% годишна лихва по влога. Така само от лихви Краси Свинаря и респективно Първанов получават 8,4 милиона лева годишно. Сумата се олихвява през месец април и редовно се взима от бизнесмена. След това вероятно той я отчита на Първанов.
„На практика по този начин се финансира проектът АБВ. Парите на Гоце са в Корпоративна банка, а част от сумите отдавна са изнесени извън България”, разкрива източникът ни.
Не случайно дясната ръка на Първанов – Румен Петков, е сред най-яростните публични защитници на Цветан Василев в последните години. Двамата се виждат редовно, поне веднъж седмично. Продължават да общуват и след изчезването на банкера от България.
„В момента Първанов е на ръба на нервна криза. Трепери дали едрите депозити ще бъдат върнати от фонда за гарантиране на банковите влогове. Ако се приеме законът, при който парите се дават само на тези, които могат да докажат произхода им, работата на Гоце и на Краси Свинаря е спукана! Поне за половината пари няма да може да бъде доказан произходът им”, допълва висшият банкер пред „Уикенд”.
Красимир Михайлов, известен също и като Паргов, Свинаря и Краля на фуража, изскача на обществената сцена в средата на 90-те години. Той е типичният герой на прехода – собственик на фалиралата Добруджанска банка, притежател на най-големите зърнобази и свинекомплекси в страната, концесионер на мина „Ораново” край Симитли и разбира се, президент на ФК „Миньор-94” в Перник.
Това е официалната фасада. Но какво се крие зад нея, е далеч по-интересният въпрос.
Портрет на едно подставено лице
Едва ли някой вярва, че Михайлов е изскочил от нищото и е развил крупен бизнес. Кои са силите, които са насочвали неговия път? Според мнозина той е от избраните, получили мистериозните червени куфарчета с пари, раздавани от Андрей Луканов. За това, разбира се, няма никакви доказателства, но е факт, че Михайлов е получил много силен шанс за бизнес още в началото на прехода.
„Още преди 1990 г. излязох от държавната ясла. Направих ферма и реших със спечеленото да обикалям Европа като екскурзиант.
И досега се занимавам с производство” – разказва Михайлов легендата за старта си в големия бизнес.
В родния му радомирски край обаче твърдят, че преди промените е бил доносник на Държавна сигурност и обикновен служител в ДСК. „Нося брада от 1982 година, а не от 1990-а – контрира тези слухове Михайлов. – Когато „дисидентите” започнаха да пускат бради, аз се обръснах. Отстоявам себе си, защото не съм парвеню като днешните комплексари, които тепърва тръгват на уроци по тенис. Карам ски, играя тенис и яздя коне много преди всички тях.”
Дебютът на Красимир Михайлов в голямата игра е свързан с Добруджанската банка, като преди това върти офис в легендарния парк-хотел „Москва” и оттам търгува с фуражи. Точно покрай фалиралия трезор обаче той става медийна звезда. Версията е, че в банката е класическо подставено лице, при това не на кого да е, а на самия Красимир Премянов, в онези години една от най-влиятелните фигури в БСП.
„Абсолютна глупост е, че в Добруджанска банка съм бил подставено лице и че с Красимир Премянов сме едва ли не братя близнаци и той е двигателят на нашия бизнес – отрича Михайлов и продължава: – С него сме се виждали точно три пъти, без да имаме допирни точки.”
Кралят на фуража става собственик на Добруджанска банкав средата на 90-те години, след като купува над 80% от акциите й от друг известен аферист – Атанас Тилев. Сделката е направена чрез 11 фирми, имената на които са разместени срички от имената на радомирския бизнесмен – „Крами”, „Микра”, „Аркис”, „Камаха”, „Хрими”, „Сикра”, „Красин”, „Хайми”, „Римис”, „Ловми” и „Симир”, Във всяка от тях Красимир Михайлов притежава 98%. Сделката е изключително спорна, защото неговите свързани фирми купуват банката с пари, които са взети назаем от банка „Моллов”, която пък ги е получила от ДСК! След време участниците в тези финансови машинации са оневинени от съда. Красимир Михайлов дори не е сред тях.
Добруджанската банка обаче попълва списъка на неговите богатства. Трезорът е изключително апетитна хапка, защото в актива му са свинарници, птицеферми, зърнобази, оранжерии. Михайлов взема това, което преди него Тилев не е успял да прехвърли към собствените си фирми.
Така Красимир Михайлов получава като бонус зърнените складове в Добруджа, месокомбинат в Перник, фуражен завод в Радомирско и доста интересни имоти. По това време той слага ръка и на огромния свинарник край с. Зелен дол до Благоевград, кръстен от него гръмко „Кембъроу ММ-5”. Под управлението на Михайлов печелившият някога свинекомплекс затъва в дългове и накрая е купен от известната месарска фирма „Карол”. От тези времена му остава за спомен само прякорът Свинаря.
Вместо да го пратят в затвора след поредната далавера, пред неуморния предприемач Красимир Михайлов се отварят нови бизнес ниши. Времената са други, Премянов е вече в сянка, но Кралят на фуража си намира нов покровител – земляка си президента Георги Първанов. Според публикации в медиите през 2006 г. по време на селския събор в радомирското Радибош Първанов договаря с Красимир Михайлов вариант боклукът на София да се трупа в мина „Иван Русев”. По това време Свинаря я е взел под наем, както и два от рудниците на бившите „Мини Пирин” край Симитли – „Ораново”
и „Канина”. В средата на 2006 г. Първанов публично предлага столичната смет да се извозва в рудника, което доказва, че са водени такива разговори.
Красимир Михайлов няма начин да не е така сговорчив и отстъпчив пред Първанов, който по това време е действащ президент. Не минава много време и президентът му връща жеста. Красимир Михайлов се урежда да чисти Радомир срещу 2 млн. лева годишно! Местните казват, че зад тази грандиозна сделка, крайно неизгодна за града, стоял самият Първанов. Той я издействал от тогавашния кмет на града. А параметрите са наистина впечатляващи – договорът е за срок от 10 години, на обща стойност близо 16 млн. лева. Едва следващият кмет на Радомир казва баста на златния чистач.
Последният скандал, в който след дълго затишие отново изплува името на Свинаря, е от миналото лято. Срутване в мина „Ораново”, която той владее още от 2004 г., отне живота на четирима работници, а при спасителната операция почина и още един човек. След трагедията Михайлов се скри и се наложи министърът на енергетиката Драгомир Стойнев да го издирва. След седмица в нелегалност
аферистът изпълзя от дупката си и най-нагло заяви, че подарява мината. Въпреки смъртта на работниците, бизнесменът отново не понесе никаква отговорност.
Като типичен герой на новото време Красимир Михайлов попадна и на мушката на наемен убиец. Нападат го през 2000 г. от засада край радомирското с. Прибой. Пътува към Радомир с джипа си, когато неизвестни стрелят по колата с калашник. Михайлов оцелява. Оттогава се движи с два еднакви джипа, за да не се знае точно в коя кола е.
Покрай многобройните си бизнес ангажименти Михайлов отделя време и за футбола в Перник.
Легенди се разказват за юмруците, с които налага като президент клетите футболисти в местния „Миньор”. Обръщенията „марули, зелки и копеленца нещастни” са част от цветистия му речник, с който се обръща към тях. Плаши ги не на шега, че ще им счупи капачките и ще им отвори черепчетата. Неговата версия обаче е съвсем различна:
„Ще дойде някой чики- рики да си порита топката, а после капризи ще проявява. Ще му завъртя пръст, ще му се скарам малко – това агресия ли е? А какво – да му се усмихвам? Не е въпрос на макаренковщина.
Говориш му като на зрял човек, излязъл от юношеството, а той те гледа като дебил. За каква вина от моя страна може да става дума” – чуди се Михайлов. Според него той е направил неоценена добрина на миньорския град, като е хванал в здравите си ръце местния клуб: „През 1994 година ръководството на Перник много ме моли да поема „Миньор”, да извадя каруцата от блатото, в което тънеше – откровеничи бизнесменът. – Отборът беше изпаднал във „В” група. Стадионът беше разградена ливада, на която пасяха кози. В отбора нямаха дори гуменки, разрухата беше пълна. Само за три години скочихме в „А” група. Делил съм от залъка на хората, от производството си, за издръжката на клуба. Защо? Имидж ли да градя? Но има някои ценности, които човек трябва да притежава”.
Интересно какви ли са ценностите, които притежава самият Михайлов, освен доказаната му любов към финикийските знаци?
Be the first to leave a review.
