Уикенд: Първанов крие 80 милиона в Корпоративна банка! >> Парите се водят на името на личния му олигарх Красимир Михайлов

Георги Първанов се оказа най-едрият депозант във фалиралата Корпоративна търговска бан­ка. Бившият президент къта в трезора заше­метяващите 80 милиона лева, научи сензационно „Уикенд” от свой човек от високите етажи на запорираната институция.

Мая Стефанова,

Янаки Петров

Парите, естествено, не се во­дят на негово име. Влогът е на името на митичния богаташ от Перник Красимир Михайлов, из­вестен с прозвището си Краси Свинаря. Той нашумя като соб­ственик на скандалната мина „Ораново” и от години е при­еман като личния олигарх на президента социалист.

Парите са сложени на депо­зит в Корпоративна търговска банка още по времето, в което Първанов е държавен глава – в края на 2008 г., твърди източни­кът на „Уикенд”. Тогава именно започват топлите връзки на пре­зидента с Цветан Василев. Два­мата имат специален телефон, по който редовно се чуват.

„За милионите на Първанов от години се носят легенди. Е, оказа се истина. Как е натрупал тези пари, остава загадка, въпре­ки че е лесно човек да проследи връзките му с олигарсите в пери­ода 2002-2010 година. Част от тях отдавна са изнесени извън Бълга­рия. 80 милиона обаче са сложени на депозит в Корпоративна банка. Тъй като Първанов няма как да докаже произхода на тази бас­нословна сума, влогът е на името на Красимир Михайлов”, разкри схемата информаторът ни.

Нещо повече. Цветан Василев се оказва изключително щедър към внушителния си депозант. Той предоставя нечуваните и не­виждани по света 10,5% годишна лихва по влога. Така само от лих­ви Краси Свинаря и респективно Първанов получават 8,4 милиона лева годишно. Сумата се олихвява през месец април и редовно се взима от бизнесмена. След това вероятно той я отчита на Първанов.

„На практика по този начин се финансира проектът АБВ. Парите на Гоце са в Корпоративна банка, а част от сумите отдавна са из­несени извън България”, разкрива източникът ни.

Не случайно дясната ръка на Първанов – Румен Петков, е сред най-яростните публични защитници на Цветан Василев в последните години. Двамата се виждат редовно, поне веднъж седмично. Продължа­ват да общуват и след изчезването на банкера от България.

„В момента Първанов е на ръба на нервна криза. Трепери дали ед­рите депозити ще бъдат върнати от фонда за гарантиране на банкови­те влогове. Ако се приеме законът, при който парите се дават само на тези, които могат да докажат произхода им, работата на Гоце и на Краси Свинаря е спукана! Поне за половината пари няма да може да бъде доказан произходът им”, допълва висшият банкер пред „Уикенд”.

Красимир Михай­лов, известен също и като Паргов, Свинаря и Краля на фуража, изскача на обществената сцена в средата на 90-те годи­ни. Той е типичният ге­рой на прехода – соб­ственик на фалиралата Добруджанска банка, притежател на най-големите зърнобази и свинекомплекси в стра­ната, концесионер на мина „Ораново” край Симитли и разбира се, президент на ФК „Миньор-94” в Перник.

Това е официалната фасада. Но какво се крие зад нея, е далеч по-интересният въ­прос.

 Портрет на едно подставено лице

Едва ли някой вярва, че Михайлов е изскочил от нищото и е развил крупен бизнес. Кои са силите, ко­ито са насочвали неговия път? Според мнозина той е от избраните, получили мистериозните червени куфарчета с пари, разда­вани от Андрей Луканов. За това, разбира се, няма никакви доказателства, но е факт, че Михайлов е по­лучил много силен шанс за бизнес още в началото на прехода.

„Още преди 1990 г. из­лязох от държавната ясла. Направих ферма и реших със спечеленото да обикалям Европа като екскурзиант.

И досега се занимавам с производство” – разказ­ва Михайлов легендата за старта си в големия биз­нес.

В родния му радомир­ски край обаче твърдят, че преди промените е бил доносник на Държав­на сигурност и обикновен служител в ДСК. „Нося брада от 1982 година, а не от 1990-а – контрира тези слухове Михайлов. – Кога­то „дисидентите” започна­ха да пускат бради, аз се обръснах. Отстоявам себе си, защото не съм парвеню като днешните комплексари, които тепърва тръгват на уроци по тенис. Карам ски, играя тенис и яздя коне много преди всички тях.”

Дебютът на Красимир Михайлов в голямата игра е свързан с Добруджанска­та банка, като преди това върти офис в легендарния парк-хотел „Москва” и оттам търгува с фуражи. Точно покрай фалиралия трезор обаче той става ме­дийна звезда. Версията е, че в банката е класическо подставено лице, при това не на кого да е, а на са­мия Красимир Премянов, в онези години една от най-влиятелните фигури в БСП.

„Абсолютна глупост е, че в Добруджанска банка съм бил подставено лице и че с Красимир Премянов сме едва ли не братя близнаци и той е двигателят на на­шия бизнес – отрича Ми­хайлов и продължава: – С него сме се виждали точно три пъти, без да имаме до­пирни точки.”

Кралят на фуража ста­ва собственик на Добруджанска банкав средата на 90-те го­дини, след като купува над 80% от акциите й от друг известен аферист – Атанас Тилев. Сделката е направена чрез 11 фирми, имената на които са раз­местени срички от имената на радомирския бизнес­мен – „Крами”, „Микра”, „Аркис”, „Камаха”, „Хрими”, „Сикра”, „Красин”, „Хайми”, „Римис”, „Ловми” и „Симир”, Във всяка от тях Красимир Михайлов притежава 98%. Сделката е изключително спорна, защото неговите свързани фирми купуват банката с пари, които са взети назаем от банка „Моллов”, която пък ги е получила от ДСК! След време участниците в тези финансови машинации са оневинени от съда. Краси­мир Михайлов дори не е сред тях.

Добруджанската банка обаче попълва списъка на неговите богатства. Трезорът е изключително апетитна хапка, защото в актива му са свинарници, птицеферми, зърнобази, оранжерии. Михайлов взе­ма това, което преди него Тилев не е успял да прех­върли към собствените си фирми.

Така Красимир Михай­лов получава като бонус зърнените складове в Добруджа, месокомбинат в Перник, фуражен завод в Радомирско и доста ин­тересни имоти. По това време той слага ръка и на огромния свинарник край с. Зелен дол до Благоев­град, кръстен от него гръм­ко „Кембъроу ММ-5”. Под управлението на Михайлов печелившият някога свинекомплекс затъва в дъл­гове и накрая е купен от из­вестната месарска фирма „Карол”. От тези времена му остава за спомен само прякорът Свинаря.

Вместо да го пратят в затвора след поредната далавера, пред неумор­ния предприемач Краси­мир Михайлов се отварят нови бизнес ниши. Време­ната са други, Премянов е вече в сянка, но Кралят на фуража си намира нов покровител – земляка си президента Георги Първа­нов. Според публикации в медиите през 2006 г. по време на селския събор в радомирското Радибош Първанов договаря с Красимир Михайлов ва­риант боклукът на София да се трупа в мина „Иван Русев”. По това време Сви­наря я е взел под наем, както и два от рудниците на бившите „Мини Пирин” край Симитли – „Ораново”

и „Канина”. В средата на 2006 г. Първанов публично предлага столичната смет да се извозва в рудника, което доказва, че са воде­ни такива разговори.

Красимир Михайлов няма начин да не е така сговорчив и отстъпчив пред Първанов, който по това време е действащ президент. Не минава мно­го време и президентът му връща жеста. Красимир Михайлов се урежда да чисти Радомир срещу 2 млн. лева годишно! Мест­ните казват, че зад тази грандиозна сделка, край­но неизгодна за града, стоял самият Първанов. Той я издействал от тога­вашния кмет на града. А параметрите са наистина впечатляващи – договорът е за срок от 10 години, на обща стойност близо 16 млн. лева. Едва следващи­ят кмет на Радомир казва баста на златния чистач.

Последният скандал, в който след дълго за­тишие отново изплува името на Свинаря, е от миналото лято. Срутване в мина „Ораново”, която той владее още от 2004 г., отне живота на четирима работници, а при спаси­телната операция почина и още един човек. След трагедията Михайлов се скри и се наложи минис­търът на енергетиката Драгомир Стойнев да го издирва. След седмица в нелегалност

аферистът изпълзя от дупката си и най-нагло заяви, че по­дарява мината. Въпреки смъртта на работниците, бизнесменът отново не по­несе никаква отговорност.

Като типичен герой на новото време Красимир Михайлов попадна и на мушката на наемен убиец. Нападат го през 2000 г. от засада край радомир­ското с. Прибой. Пътува към Радомир с джипа си, когато неизвестни стрелят по колата с калашник. Ми­хайлов оцелява. Оттогава се движи с два еднакви джипа, за да не се знае точно в коя кола е.

Покрай многобройните си бизнес ангажименти Михайлов отделя време и за футбола в Перник.

Легенди се разказват за юмруците, с които налага като прези­дент клетите футболисти в местния „Ми­ньор”. Обръ­щенията „ма­рули, зелки и копеленца нещастни” са част от цветистия му речник, с който се обръща към тях. Плаши ги не на шега, че ще им счупи капачките и ще им отвори черепчетата. Неговата версия обаче е съвсем различна:

„Ще дойде някой чики- рики да си порита топка­та, а после капризи ще проявява. Ще му завъртя пръст, ще му се скарам малко – това агресия ли е? А какво – да му се ус­михвам? Не е въпрос на макаренковщина.

Говориш му като на зрял човек, излязъл от юношеството, а той те гледа като дебил. За каква вина от моя страна може да става дума” – чуди се Михайлов. Според него той е напра­вил неоценена добрина на миньорския град, като е хванал в здравите си ръце местния клуб: „През 1994 година ръководството на Перник много ме моли да поема „Миньор”, да извадя каруцата от блатото, в което тънеше – откровеничи биз­несменът. – Отборът беше изпаднал във „В” група. Стадионът беше разграде­на ливада, на която пасяха кози. В отбора нямаха дори гуменки, разрухата беше пълна. Само за три годи­ни скочихме в „А” група. Делил съм от залъка на хората, от производството си, за издръжката на клуба. Защо? Имидж ли да гра­дя? Но има някои ценнос­ти, които човек трябва да притежава”.

Интересно какви ли са ценностите, които прите­жава самият Михайлов, освен доказаната му лю­бов към финикийските знаци?