Рупите – там, където се възражда човешката душа

Рупите е малко село, част от община Петрич, разположено в Югозападна България. Може би това, с което то е най-известно, е храмът на св. Петка, скрит из черните пътища и булите на българската природа. Местността се намира във вътрешната част на изгасналия вулкан Кожух – единствен на територията на страната.

До храма се стига лесно и бързо

но ако посещавате мястото за пръв път, може да ви се стори далеко заради калните пътища. Зависи през кой период на годината отивате.

Имах възможността да посетя храма през зимата, но това не пречеше паркингът да е пълен, минералните извори до него – също. Не всеки извор обаче е подходящ за къпане – тези, които са във вътрешната градина, имат температура от 75 градуса по Целзий и изрично е забранено да се влиза в тях. Въпреки това самата Ванга се е докосвала до тези благословени от нея води, за да се отърве от натрупаното напрежение. И сама тя е приканвала и други да последват примера й.

По пътеката към входа на храма има няколко шатри, в които български производители приканват да опитате от стоката им – райски ябълки, царевица, малиново, боровинково или ягодово вино, различни видове ядки, ръчно изработени бижута и играчки. Търговците са дружелюбни, споделят всичко за занаята си и учтиво предлагат да опиташ от храната. В замяна те искат единствено усмивки. Така още преди да влезеш в Божията обител, вече ти става топло и мило на сърцето – спомняш си за тъй известната топлота, дружелюбие и гостоприемство на българина и за пореден път биваш облян от положителни чувства, защото знаеш, че това е твоето родно място.

При влизане в храма пред теб се открива малък парк, в който свободно обикалят малки котенца. Може да не ги виждаш, но задължително ще чуеш как малките им лапи газят през изсъхналите листа. Малко по-надолу е

статуята на родната пророчица – баба Ванга

Скулптурата е изработена по повод 100 години от рождението на Пророчицата и е поднесена като дарение от своя скулптор – Емил Попов. Ръката на жената е изведена напред, чакайки някой да се хване за нея и да попита за своето бъдеще. Точно дланта на баба Ванга е най-пожълтяла заради хилядите българи, а според някои и милиони, докосвали се до скулптурата в търсене на изцеление.

Подминавайки статуята ще попаднете в един малък азиатски кът с мост, пресечен от бамбук. Под него може да се види коритото на река – дом на редки животински видове. И след бамбука пред теб се изправя храмът, изграден за по-малко от 20 години. Входът му е също толкова красиво украсен с изображения на хора – млади, възрастни, но дошли с една цел – да търсят изцеление. Вътрешността на храма не е голяма, но е достатъчно широка, за да може човешкият дух да се отърве от всички неволи и да полети. Дърворезбата пред олтара е детайлна, красива, докосваща сърцето, а встрани от нея може да се види столът на Пророчицата, от който тя е посрещала сънародниците си.

Зад храма са различни помещения, включително малка книжарница, изложбена зала и зала с дарени от хората икони. Горещо препоръчвам да не бързате и да не подминавате тези зали, тъй като те може да ви разкажат истории, непознати за вас до момента. Там може да се видят документи за самоличност, включително документ от Български червен кръст за кръводарител и издадени от Екзархията позволение и свидетелство за венчание. И там, точно под тях, е семейният портрет на Ванга и Димитър Гущерови – млади българи, открили другата част от душата си един в друг. Всъщност, когато се запознават, Димитър Гущеров вече е сгоден. Той отива при Ванга, за да попита кой е виновникът за неясната смърт на брат му. Въпреки че знае истината, Ванга отказва да му я сподели, за да не го изкуши да търси отмъщение. Единственото, което тя му казва, е, че той е избран от Небето за неин съпруг. Малко след това двамата заживяват заедно.

В музея наред със снимки и цитати е пуснат и автобиографичен филм, от който звучи гласът на Пророчицата. Заслушваш се, замайваш се и сякаш слушаш своята собствена баба. „Живейте в мир, не се делете, работете заедно, Бог на всеки ще даде според делата му. И се обичайте, защото всички сте мои деца!”, това са последните думи на Ванга, изречени пред журналиста Тома Томов в болница „Лозенец”. И до ден-днешен не е ясно колко точно пророчества е изрекла Ванга и каква част от тях наистина са от нейните уста. Повечето й изказвания са като съвети, като кратки сентенции за живота, от които тече цялата човешка мъдрост на Земята. „Нови приятели създавай, но старите не забравяй”, казва Ванга пред Янка Такева, цитирана от Жени Костадинова в книгата й „ВАНГА: Пророчества и мъдрост”. През 80-те пък Ванга пророкува, че немалко животински и растителни видове ще изчезнат от Земята. „Най-напред лукът, чесънът и пиперът. После пчелите, а млякото ще стане вредно”, казва Ванга през 80-те в разговор с Красимира Стоянова. Тя многократно предупреждава, че

водата ще стане по-скъпа от златото

а в един момент дори ще изчезне. За здравето Ванга казва, че е важно да се знае точната диагноза. „Има два вида болести, едните се лекуват с бабински церове, другите – с професорски”, казва пророчицата пред проф. Чавдар Драгойчев. Тя говори и за природата, за Бог, за вярата, за семейството, за други светове. И понякога остава неразбрана, но все пак докосва човешката душа само с няколко думи.

И така вървиш от стая в стая, от музея към книжарницата, до залата с иконите. И в един момент спираш и ти става тежко на душата. Заболява те сърцето, става ти мъчно и преди да се усетиш, сълзи се стичат по страните ти. Замисляш се за баба Ванга, колко бързо я забравихме, колко бързо отрекохме всичко, което тя ни каза, всичко, на което тя ни научи и за което ни предупреди. Дали е знаела, че ще се случи?

След Божията обител се стига директно до къщата на Ванга, в която все още може да се усети нейното присъствие. Времето в ниската постройка сякаш е спряло – все още има възглавници, одеяла и цветя, които украсяват преддверието на къщата. Точно пред нея е и зелената пейка, която всички са гледали по телевизията или на снимки. Точно на тази пейка се съветват българите с родната пророчица.

Зад къщата е „Кръстът” – той е изграден през 2009 г.

от фондация „Ванга” по молба на Пророчицата. С него се почитат всички, загинали от вулкан Кожух. Автор е скулпторът Иван Русев, пред чието произведение се снима всеки турист, минал през Светата обител. Всъщност всеки, пътувал по планините и черните пътища на България, може да открие, че подобни кръстове има в много краища на страната – символ на вярата, която пазим в сърцата си.

Вестник “ Топ Преса “