Неделна идилия край Пробитата скала, Провиралката от светилището Прав камен – наследство от дохристиянски обреди, ползвано днес за изцеление
-
- януари 4, 2020
Въпреки окъснялото слънце, напеченият селски път не тича към реката. Не бърза и Места – влече сънени завои от запад, а на изток уж забързва, подминавайки равнодушно Пробитата скала.
Нетърпеливи са само дузината момчетии от Слащен, превърнали изровените земни гърбици, които слизат към реката, в трасе за моторите им с кошове.
Вдигат невъобразим прахоляк, но коя речна прохлада не подканва към подвизи?
В резултат цялото войнство се изсипва на чакълестия бряг натъртено, превъзбудено. Врявата край водата стига небето, пръските искрят, две овчарски кучета облайват неделната идилия на един баир от Гърция и на около час от Гоце Делчев.
И от север, и от юг Пробитата скала прилича на огромен слон, нагазил в Места. Той е любимо място и на многото слащенци, които всяко лято се прибират от гурбет, за да се видят тук, край реката, на тежки софри. Барбекюто срещу скалната арка подслонява впрочем и риболовците. До чешмата, масите и пейките чакат железни скари, посуда, подправки.
Мост до Пробитата скала свързва бреговете на Места. От южния тръгва пътека, по нея за минути се стига до главата на Слона, който местните свързват с древни обреди за изцеление.
Освен с природни феномени като Пробитата скала, Неврокопският Чеч привлича търсачите на неразгадани тайнства и с няколко култови арки. Дело на упорити каменоделци, те са част от т. нар. „живи“ светилища. В тукашните села ги наричат провиралки и вярват, че те лекуват всичко. Според етнолозите преминаването през тези пробити в скалите (или сглобени от монолити) отвори е наследство от дохристиянски обреди по прераждането, до които жреците допускали малцина посветени.
Днес, когато същността на провирането е единствено целебна, достъпът до хилядолетните каменни съоръжения не е привилегия. До едни се стига лесно (Градище над с. Долно Дряново), до други водят каменливи, тягостни коловози (Скрибина над с. Крибул). Има информационни табла, има указателни табели.
Целителните скални отвори са наричани още провирачки, промушилки, промушвачки, промушкалки.
Почти гладки стени, под и свод, процепът е широк около 60 см.
Лечебният ефект се постига с провиране от ниското към високото, от изток на запад.
Точно срещу входа на праисторическия парк „Градище“ край Долно Дряново (най-богатият откъм символика и най-запазен светилищен комплекс в Западни Родопи) пано със снимки и стрелки указва накъде се поема за Прав камен. Широкият коларски път навлиза в иглолистен масив и вие на север. Краят на десетминутната стръмнина слага табела с надпис „Привирачка – 10 м“. Няма грешка в изписването. В Източни и в Западни Родопи здравеносните скални пръстени са познати още като провирачки, промушилки, промушвачки, промушкалки. По-важно е, че в Чеча те са изключително популярни. Че хора от близо и далеч прекосяват купища километри, за да бъдат посрещнати и въведени от няколкото местни жени в оздравителните обреди. По всяко време на деня. Без значение етноса. Без заплащане.
Нормално: вярата в изцелението изисква усилия, включително и усилие на духа.
Прав камен е дооформен като човешка глава с прихлупена шапка. Устата, носът и очите не са приумица на ерозията.
Провиралката от светилището Прав камен представлява атрактивна мегалитна конструкция. Наместени върху изкуствено заравнена площадка, два каменни блока поемат тежестта на трети. Той хем е полегнал, хем е втъкнат в тях, хем играе роля на покрив. Получилият се П-образен проход в основата на съоръжението гледа към изгрева, изходът му посреща залезите. Дообработките впечатляват: почти гладки стени, под и свод, процепът е широк около 60 см. Върху левия носещ блок има изсечени три ритуални ямки.
Лечебният ефект се постига с провиране от ниското към високото, от изток на запад (както е в Скрибина, най-посещаваната провиралка в района), докато в Градище очаквате оздравяването, слизайки от горе надолу. Обредът на Прав камен изисква да почукате върху скалата с пръчка или камък и да изречете „Идвам за лек. Моля да помогнеш“. После смачквате парче вестник, запалвате го и влизате в отвора. На излизане хвърляте горящия вестник пред вас на площадката и се измивате с дъждовна вода, събрана в трите скални кладенчета.
Заради наличието на подравнената площадка и оформената пролука вляво от изхода (напомняща депо за дарове), специалистите допускат, че през вековете предците ни доразвили обреда с принасяне на жертвени животни (обработвани на площадката) и с оставяне на пари в процепа (в който намерихме кибрит и вестник).
Ритуалната зона на 20 км от Гоце Делчев завършва с изправен скален блок, откъдето идва и името на светилището – Прав камен.
Дооформен като човешка глава, четириметровият монолит се взира на изток. Устата, носът и очите не са приумица на ерозията. Нито прихлупеното над веждите боне, наподобяващо фригийска шапка – отново резултат от вторични намеси върху естествените скални извивки.
Ясните следи от обгаряния в южната страна на лицето, както и намерената наоколо керамика, също подсказват за обредни практики. Големият въпрос обаче откога е тя (от римотракийската епоха или от късната античност) и дали „живите“ светилища Прав камен, Градище и Скрибина са били част от мащабна система за свещенодействия, остава без отговор. Засега.
Be the first to leave a review.
