Connect with us

Светско

Най-ранни сведения за Сарафовия род

Published

on

Историческата наука по безспорен начин доказа насилственото налагане на исляма над значителна част от българското население още през първите векове на османското робство. Смели българи и българки оказват яростна съпротива за запазване на вярата си, на род и Отечество. Мнозина от тях са принудени да напуснат бащиния си дом и да се заселят на по-безопасни места, където поробителят липсва. Подобна е съдбата на 2-3 братя от с. Осеново, Горноджумайско /сега Благоевградско/, разположено между Пирин и Рила. Около 1690 г. те побягват на юг и се заселват в южнопиринското село Гайтаниново, Неврокопско. Това научаваме от едно непубликувано ‘’Извлечение от спомените на баща ни Петър Вълчев Сарафов за нашето родословие’’, написано от сина му инж. Никола Петров Сарафов през януари 1961 г. То започва така;’’През м. май 1858 г. бащата на нашия баща е завел тримата си сина Коста, Петър и Никола на поклонение в Рилския манастир заедно с много жители от цялата Мървача от Неврокопска околия. Когато поклонниците стигнали на превала ‘’Попова глава’’между Банско и Горна Джумая, дядо Вълчо от тази височина е показал на синовете си селото Осеново и им казал; ‘’Да знаете, че коренът на нашия род Сарафови е от това село. Преди 150 години и повече, когато целият Доспат е бил потурчен, прадядото на дядо ви Коста /баща на дядо Вълчо/, като по-събуден и корав християнин плюнал на мохамеданството и заедно със своите братя се е преселил в с. Гайтаниново, Неврокопска околия’’. Ако приемем братята за първо поколение, то дядо Вълчо, роден през 1800 г., е от петото поколение и мо жем да изчислим, че преселването е станало скоро след потурчването, приблизително около 16901700 г.

Това напълно съвпада с установеното от историческата ни наука, че помохамеданчването на населението по тези земи става през втората половина на 17-ти век, по времето  на Мохамед Четвърти /16481687 г. / В с. Осеново братята са с фамилия Дамянови. Когато идват в Гайтаниново, получават прякора Шопови, така както наричат в Неврокопско, пък и на други места, заселниците от вътрешността на българските земи. Бащата на дядо Вълчо – Коста Шопов, е роден около 1760- 1770 г. Бил красив и начетен мъж. Получил добро за времето си образование. От местни духовници се научава да чете и пее църковни молитви на гръцки език – така, както било навсякъде по това време из тези земи. Прочува се като голям търговец; купувал изработените в Гайтаниново и други села в Мървашко гвоздеи, подкови, клинци и други произведе ния на примитивната железоиндустрия и ги продавал на пазарите в Серес и Солун. Буден и находчив, той бил избиран за кмет на Гайтаниново, а след това доста години – и за вилаетски коджабашия /кмет/ със седалище в Неврокоп. Контролирал дейността на селските кметове. Отличавал се с големи способности и амбиция. Ходил в Цариград, където се запознал с влиятелни личности. Обикалял околията си на арабски кон, придружен от свита.

Доколкото позволявали възможностите му, защитавал интересите на българското население в Неврокопско. Заради това си спечелил ненавистта на гърците и османлиите, с чиято намеса е бил отровен. Погребан е в манастира ‘’Св. Иван Предтеча’’, близо до Сяр. Този дядо Коста получава в края на 18-ти век прозвището ‘’Сараф’’. Неговата фамилия Шопови се променя на Сарафови. Сараф е турско-арабска дума и означава лице, което разменя пари, търговец с ценни книжа и чужда валута. В споменатото ‘’Извлечение от. . . . . ’’ има и друго подробно обяснение как дядо Коста е добил прозвището ‘’сараф’’.
Дядо Коста се е женил два пъти и от двата брака има 4 деца; Петър, поп Стоян, Вълчо и Иванка. Вълчо К. Сарафов е роден на 23 април 1800 г. Първоначално се учи в родното село при неизвестни духовници, а след това – в манастира ‘’Св. Иван Предтеча’’ край Сяр. Тук изучава черковната служба и усвоява източноправославното черковно пеене, на което научава по-късно и сина си Петър. Вълчо продължава да се занимава като баща си
с търговия, поради което ‘’сравнително забогатял и къщата му е била посещавана от по-знатни българи от съседните села и градове, от калугери от Света гора и останалите манастири’’ Мечтата на Вълчо е да даде на децата си колкото се може по-голямо образование Затова още около 1852 г., когато сина му Петър е само на 10 години, заедно с по-големия му брат Коста ги отвежда в Сяр, настанява ги в гръцко семейство, за да изучат гръцки език и малко по-късно ги записва в гръцката гимназия. Като влиятелна личност, дядо Вълчо привлича в Гайтаниново през 1857 г. най-способния по това вре
ме учител в Неврокопско Георги Иванов Зимбилев от с. Либяхово. Приспособява половината от къщата си за учебни занятия, а в другата половина живее семейството му и даскал Георги, който се храни на дядо Вълчовата трапеза. По съветите на даскал Георги и с голямата организаторска дейност на дядо Вълчо, през 1858 г., когато никъде в Неврокопско, дори и в самия град, няма училище, в с. Гайтаниново се построява прекрасно за времето си школо. Свещенната сграда е издигната за кратко време с доброволен труд на местното население и с голяма дарителска дейност на хората. Съществен е приносът на дядо Вълчо и като организатор и дарител при построяването през 1839 г. на величествения храм ‘’Св. Никола’’ в селото. Жизненият път на Вълчо К. Сарафов завършва през април 1863 г. По-големият му син Коста /роден през 1840 г. /е сред най-активните местни дейци за българска независима църква. От 1870 до 1874 г. той е представител на Неврокопската епархия в Цариград. Участва в Цариградския събор през 1871 г. за изработване на екзархийския устав. Забележителна личност, виден възрожденски учител и общественик е Петър Вълчов Сарафов /1842-1915 г. / Със съпругата му Сирма се сдобиват с 10 деца, между които са и известните в цяла България Борис Сарафов /1872-1907 г. /-виден революционер и Кръстьо Сарафов /1876-1952 г. -народен артист. Многобройно е Сарафовото поколение; художници, инженери, архитекти, лекари, проектанти, журналисти, учители и други културни дейци, запазили повечето от тях характерни семейни черти, като чувството за хумор, бохемството, гледането на живота откъм веселата му страна и. т. н.

Вестник Топ Преса

Таблоид

Внимание шофьори! Ремонт затваря за ден входа на Симитли откъм Железница

Published

on

На 27.11.2020г. / петък / от 09:00 ч. до 17:00 ч., входът за град Симитли, откъм село Железница, ще бъде затворен.

Причината е ремонтни дейности на водопровода под бензиностанция „Петрол“.

Continue Reading

Таблоид

Зов за помощ! Събират се пари за лечението на д-р Петкова от Петрич

Published

on

Венета Петкова е личен лекар от Петрич и от месец юни се бори с
меланом

Събират се пари за лечението на уважавана детска лекарка от Петрич.
“В ситуацията, случващата се в момента в целият свят, лекарите са
хората, които са на първа линия още от самото началото на
епидемията. Те са едни от най-големите герои на година. Един от тези
герои има нужда от нашата помощ – д-р Венета Петкова”, обявиха от
сдружението “Защото можем”.

Венета Петкова е личен лекар от Петрич и от месец юни се бори с
меланом. След изчерпване на възможностите за лечение в България,
нейният шанс е лечение в Турция, но средствата, които ще са
необходими са непосилни за нея и семейството й. За начало са
необходими 10 000 евро за диагностични изследвания, чрез които ще се
назначи лечението занапред, което ще е приблизително към 60-70 000
лева.

Венета е на 62 години, майка и баба. От дълги години се грижи за
своите пациенти в Петрич, село Самуилово, Габрене и Яворница. Тя е и
председател е на Асоциация за лица с умствени затруднения, която е
създала Център за деца със затруднения. За лечение на пациентите
използва и алтернативни методи, хомеопатия хомотоксикология,
трансформаторно дишане, семейни, констелации, хюман дизайн.

Банкова сметка за помощ:
Пощенска банка: BG49BPBI81704603675835
BIC: BPBIBGSF

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2020
ПВСЧПСН
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 

ПОПУЛЯРНИ

Office Lizenz Kaufen Windows 10 pro lizenz kaufen Office 2019 Lizenz Office 365 lizenz kaufen Windows 10 Home lizenz kaufen Office 2016 lizenz kaufen