Селото, което опази паметника на Георги Димитров и Ленин…

„Този Методи Андреев е луд човек, иска да забрани историята със закон. Къде се е чуло и видя­ло такова безу­мие. Ние нашия паметник не си даваме, няма да позволим никой да го мръдне. Оцелял е тол­кова години и този там, дето му викат Мито­дито, и него ще надживее.“ Ето така ядно гово­рят жителите на разложкото село Баня, прочуло се като селото, кое­то е съхранило единствения по рода си памет­ник, изобразя­ващ Георги Ди­митров и Ленин заедно.

Посетихме хората в топъл есенен ден и първото, което видяхме, е, че на паметника са накацали младе­жите от селото, които си говорят за коли и висо­ки скорости, а в отсрещното ка­фене са възраст­ните.

Питаме млади­те трябва ли да се маха памет­никът на Ленин и Димитров и знаят ли нещо за него. А те, въпреки че са на видима възраст от 14 до 19 години, ококорват очи и казват – знаем, тези са били водачи от соцвремето, каз­ват убедено и питат: „А защо да махат паметника и кой?“ Обясняваме накратко, а де­чурлигата се смеят. На нас не ни пречи, нито от това, че е тук, ние ще си проме­ним мисленето. Няма никой да маха паметника, защото БСП и местните хора ще го спасят, казват децата това, което наистина мислят. И се кискат – тези железни скулптури не хапят, де!

Отиваме в кафенето, а там още на втората дума ни пре­късват – знаем какво ще питате, няма да си дадем па­метника. Темата обаче вед­нага разделя хората на две. Засукан мъжкар скача и вика – да се бута, не ни тряб­ва скулптура на престъпни­ци. Прав е Методи Андреев, аз го уважавам, аз съм де­мократ. От тия комунисти нищо добро не сме видели. Другите не са съгласни с него и става разправия. И ето ти мирът в иначе поза­дрямалото селско кафене вече е мираж.

Сипят се доводи „за“ и „про­тив“ от двете страни. Деци­белите стават все по-високи и груби, а в пледоариите се включват и ръце и заплаши­телно размахани юмруци. Най-груб в мнението си е де­мократът, той е малцинство, няма поддръжка и затова се налага да вика, та да се чуе мнението му. Другите ехид­но се подсмихват и повтарят – абе, няма да стане тая.

И държат да разкажат ис­торията за монумента, който е наистина внушителен, фи­гурите са три метра високи. Около него всичко е подре­дено, направена е градинка, буквите на имената на соц­легендите са подменени – по всичко личи, че монумен­тът се поддържа.

Пролетарските водачи са нещо като емблема на село­то.

Ето какво хората разказ­ват за паметника:

„Това е нашето минало, харесва ли ни или не, не е важно, то е било, случило се е и трябва да се пом­ни.

Тук да не мисли­те,че живеят някак­ви соцтвърди гла­ви, хора сме като всички, имаме представители на всички партии, но за всички ни е ва­жно да съхраним историята, имахме кмет от ГЕРБ – два мандата управля­ва, сега е кметица от БСП, но през годините никой не си е помислил да бута паметника. Е, в ония времена се намериха някак­ви демокретени и хвърлиха червена боя по паметника, ама оце­ля.

Това, дето разрушиха мав­золея, също е грешка. Защо само ние го правим, тия дру­гите на запад дето живеят, и те имат символи, било соц, било фашистки, ама ги пазят и пари изкарват от история­та си.

Само ние сме глупави. От­както имаме демокрация, само рушим – съсипахме си икономиката, разрушихме си заводите, сега сме бедни, децата ни са навън. Това ли е демокрацията, каква фай­да, щом живеем зле, разказ­ват хората.

„А как да разкажем исто­рията на младите, нали тряб­ва нещо да има да покажеш. Те искат да чуят, но и да ви­дят“, казват хората от Баня.

„Нашият паметник е из­вестен в цяла България. Тук идват много чужденци, маят се, като го видят, и търчат да се снимат. Ей, тук Банско е на 3 км, като разберат чуж­денците за паметника, идват на групи да го гледат. Е, това ни прави хем известни, хем посещаеми, всички чуват за Баня.“

За местните жители триме­тровата скулптура е ценна не толкова заради изобра­зените комунистически во­дачи, а защото историята на изграждането на монумента е прелюбопитна и е свърза­на с един дос­тоен българин, който е родом от тяхното село и когото ценят ви­соко и до днес.

Историята е следната. В селото живе­ел Лазар Кал­чов. Търговец, собственик на най-голямата ба­калия в района, смел и свободо­любив българин – такъв е оста­нал в спомени­те на неговите наследници. Бил е ревнос­тен защитник на бедните и слабите и па­зел в сърцето си каузите на ВМРО. Заради връзката му с революционната организа­ция бакалинът бил заклан от турците в магазина си, пред погледа на посетителите.

Лазар имал син Костадин, който останал кръгъл сирак едва петгодишен. Детето е отгледано от роднини и през 1912 г., малко преди да на­върши пълноле­тие, незнайно с чия помощ мла­дежът заминал да учи в Аме­рика. Младият българин полу­чил солидно об­разование и от­крил собствена пивоварна.

Костадин Кал­чов не спрял връзката си с родното село и една година из­праща на прия­тел в Баня сним­ка на Ленин и Димитров и запис от 36 000 долара, като за­ръчал да се вди­гне паметник и читалище.

Местната власт одобрила предложението и през 1964 г. започва изграждането на скулптурите. Паметникът на Ленин и Димитров е израбо­тен от гранит. Монументът е открит тържествено на 18 юни 1967 г. по повод 85 годи­ни от рождението на Георги Димитров.

През 80-те години на ми­налия век, след 69 години в САЩ, в родното си село се прибрал дарителят Коста­дин Калчов, който така и не успял в Америка да създаде свое семейство. У нас гри­жите за него поели негови братовчеди. Като знак на благодарност към роднини­те си той им дарил долари, с които всички си купили леки автомобили „Волга“.

Инициаторът за изгражда­нето на социалистическия паметник издъхнал през 1984 г. на 90-годишна въз­раст.

За местните Калчов е ва­жен човек, никой не го нари­ча комунист.

Те питат риторично – а пък тия, дето се срамуват сега от соцминалото в парламента, какви са били тогава? Не са ли и те били членове на БКП или партийни секретари. Ама на нас за тези глупости не ни се говори,защото всич­ко втасахме, та за соцпамет­ниците и символите се хва­нахме.

„Светът се е побъркал, вой­ни, бежанци, у нас престъп­ност, тежка зима иде, чака­ме тока пак да го увеличат, а оттам означава,че всички храни ще поскъпнат. Пенси­ите са ни мизерни, парите за лекарства не достигат. А политиците ни се занимават с това, което не ни интересу­ва.

Ни паметникът ще ни нахрани, ни от закона на Андреев ще ни олекне“, на­реждат селяните от Баня и видимо се дразнят, че род­ните ни управници не ми­слят как да подобрят битие­то на хората. На изпроводяк отново се заканват – нека само се опитат да ни събо­рят паметника, пък ще ви­дят те тогава. И думите им заплашително увисват във въздуха.