Приказка за родопчанина ,който замина на студентска бригада в САЩ с нагласата че повече няма да се върне , повратностите и реалностите в живота обаче го върнаха в Родината
-
- декември 12, 2019
29-годишен родопчанин е живо доказателство, че на прехода в страната му се вижда краят и че точката му ще бъде сложена от неговото поколение.
Николай Николов дари преди броени дни на община Мадан специализирана техника за поддържане на зелените площи. Младежът има превратна съдба, която го завежда в страната на неограничените възможности и му дава няколко бързи и болезнени житейски уроци. Така вместо да го направи невъзвращенец, го кара скоростно да помъдрее и да се върне завинаги в Родината.
Маданчанинът като средностатистическо момче на планината отраснал „по родопски“, завършва в СОУ „Отец Паисий“ в града, след това става студент в специалност „Макроикономика“ в Пловдивския университет „Пайсий Хилендарски“
„През 2012 година заминах за САЩ на студентска бригада и не се върнах. Така и не завърших тук специалността. Шест години работих, започнах като чистач в един сервиз, станах след това механик, оттам взех книжка с право да управлявам камион и се качих да карам товари. И с тези темпове, с които се трудех, ми предложиха да си купя камион, взех го, след три години вече имах три камиона. А преди два месеца тъкмо ги изплатих и ги продадох, и се прибрах в България“, казва лаконично Николай. Разказва обаче, че всъщност българи му помогнали, защото го видели да изнемогва.
„В интерес на истината ме взеха на работа не толкова, защото имаха нужда от мен, а тъй като видяха, че работя като момче за всичко.
Взимах на седмица в началото по 325 долара, което за Чикаго е под жизнения минимум, тоест 1300 долара се падаше за четири седмици заплата. И като видяха как работя, за два месеца ми направиха заплатата на 2000 долара, а след това се качих на камион. А там вече е друго, взимаш по 40 цента на миля, когато караш за някого, тоест получаваш на седмица по 1300 долара. А когато имаш свои камиони, вече е съвсем различно“, споделя Николай.
Бързо обаче научава, че живота там с едната ръка дава, ала с другата търси цената за това от теб и тя е много по-голяма от даденото.
„Америка дава пари, ако работиш, ако не си мързелив, но ти взима всичко останало – щастието, младините, хубавото време… Америка е само за пари и да видиш свят“, казва родопчанинът.
За прозрението му помага трагедия, която го разтърсва тази година. „Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че живееш лъжовен живот, че не е правилен, и изведнъж мирогледът ти става различен, животът ти също. През април стана катастрофа с мотор в Хасково и за жалост брат ми беше мотористът. Брат ми вече го няма. Тогава осъзнах колко заблудено живея, че това, което гоня, не е най-важното в живота.
Близките хора са най-важното. Тези, които имаш, и които си изоставил и ги наказваш, за да правиш пари.
Разбираш, че си се превърнал в машина за пари. Брат ми беше основен камък в темела на сградата, дето исках да съградим. И когато той си отиде, за мен цялата сграда нагоре се разклати, целият ми живот се преобърна. Тогава осъзнах, че моето място вече е тук, защото преди имаше на кого да разчитам и моите родители имаха на кого да разчитат. Докато сега, когато него го няма, трябва да съм аз и за родители, и за деца, и за всеки, казва Николай.
И признава, че още не е преживял трагедията и болката от загубата и не вижда как би я потушил, но лечението на душата си търси в родината. Категоричен е, че ще остане да работи в България.
„Сега проучвам с какво да се занимавам, имам някои идеи в главата и се чудя към какво да се насоча и в какво да инвестирам. Нямам намерение да работя за заплата, защото съм човек, който обича да създава нещо. Бих инвестирал и в Мадан, ако има някоя оферта, в която да има смисъл и да излиза математиката и логиката да се инвестира. Защото един бизнес трябва да носи печалба, да се занимаваш с бизнес само да кажеш, че си бизнесмен, няма смисъл. А и знам какво е да работиш за някой, какво е да работиш за себе си и какво е да работят за теб“, казва родопчанинът.
Това, което обаче не може да проумее, е защо отвъд океана българинът е страшно работлив, а е мързелив в родината си.
„Ако младите си мислят, че в чужбина всичко е розово, са в голяма заблуда. Ако и тук се трудят колкото в чужбина, България ще процъфтява. Защото, ако сметнеш там колко часа работиш и колко заплата взимаш, тук, ако работиш на две места, пак ще живееш по-добре от чужбина. Да не си правят излишни илюзии, че зад границата е по-лесно. Не е така, там се бачка като вол. Тук, ако се работи колкото в чужбина, всеки ще е добре“, казва той.
А и маданския въздух, според него, никъде го нямало. Като шофьор на камион обиколил САЩ стотици пъти от единия край до другия, ала щом си дошъл тук и си поел въздух, душата му се усмихнала.
Заради голямата си любов към Мадан той дарява на Общинското предприятие „Благоустройство на територията” в миньорския град тракторна косачка, което ще направи косенето на тревата по-лесно, бързо и качествено. Освен тракторчето, Николай подари още две моторни косачки и машина, с която ще се почиства окосената трева.
„Градът няма нищо общо с онзи отпреди 6-7 години, когато заминах за Америка. Тук личи, че се работи много, и мисля, че е редно всеки да допринася за развитието на Мадан“, казва родопчанинът.
Той предложи брак на красавицата от Мадан Дениса Бойкова на 30 септември под лъчите до морето в Санторини.
Be the first to leave a review.
