част I

Иван Стоянов е завършил ЮЗУ „Неофит Рилски”със специалност история. Женен с една дъщеря а съпругата му Анета е учител-биолог , завършила Пловдивския университет . Над 27 години той е член на ВМРО, като е бил и председател на МДК ”Вардар”- Благоевград, както и член на Изпълнителния Комитет на ВМРО(ръководството на Организацията). Родът му е свързан в исторически план с ВМРО преди 1944 година.

Срещам се с г-н Стоянов по повод „100 години Ньойски договор”. Никога не съм крил възхищението си от неговите исторически знания и с удоволствие му давам думата, за да разкаже за събитията случили се преди 100 години!

– Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г.  изменя коренно съотношението между силите на Балканския полуостров и предизвиква реакцията не само на Османската империя, но и на останалите съседни страни.

След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея. Румъния също се опитва да получи териториално разширение в Южна Добруджа, но плановете на правителството на Йон Братиану не срещат одобрение от Германия, Австро-Унгария и Русия и след струпването на руски войски по източните граници на Румъния, румънският министър-председател тържествено заявява, че Румъния ще пази неутралитет по отношение на Съединението на Румелия с Княжеството.

Сърбия, която има планове за хегемония сред славянското население на Балканите е категорично против Съединението. Крал Милан Обренович уведомява всички Велики сили още през 1881 г., че ще нападне България при едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизира запасните чинове. В страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу Съединението.

Великите сили първоначално заемат позиция на неутралитет, въпреки че Австро-Унгария насърчава сръбските искания, а впоследствие Великобритания подкрепя българската страна. Русия изтегля офицерите си от Княжеството и източнорумелийската милиция като демонстрация против Съединението и княз Александър І…

Целият материал четете в печатното издание на Топ Преса!

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса