Траян Попкочев: Няма по категорично време за промяна от сегашното!
-
- ноември 22, 2019
Един ректор при желание може да намира време за студентите, каза кандидат-ректорът
Известен като преподавател и ръководител доц. Траян Попкочев е едно от имената символи на Педагогическия факултет към Югозападния университет. Не само в ролята си на декан, но и с мандат като зам.-ректор, Попкочев има богат опит на ръководните постове. На предстоящите избори за ректор на ЮЗУ, доц. Попкочев е един от петимата претенденти за поста. ИНФОМРЕЖА пита какво бе до тук и какво предстои – разговор с педагог № 1.
От избори на избори. Такова време дойде, доц. Попкочев, че освен кмет, в ЮЗУ ще гласувате и за ректор. Не можем да отречем, че и двата ръководни поста са важни за града, защото те поддържат духа му. В последно време обаче осезаемо в градската среда се чувства едно притихване на студентските гласове, има ли действително по-малко възпитаници във ВУЗ-а?
Първо, благодаря за предоставената възможност! И тъй като ми задавате сложен въпрос, трябва да ме „изтърпите“ за отговора!
Университетите у нас изпитват демографските проблеми, които са типични за образователната ни система! Намаленият брой учещи в системата на средното образование и възможностите да се учи в чужбина, от които се възползват част от завършващите средно образование, ограничава потенциала на кандидат-студенти вътре в страната. Тъй като финансирането на университетите е обвързано и с количеството на обучавани студенти, ситуацията има за последица намаляване на конкуренцията на входа, т.е. понижаване на качеството на входното равнище. ЮЗУ „Неофит Рилски“ не е изолиран от тези процеси.
А сега конкретно: съдейки по данните, представени в проекта за доклад за изминалия мандат, броят на студентите български граждани, отнесен към 2015 година е намалял с 21%! Поради особености на държавната политика за сега най-стабилен е приемът на студенти в професионално направление „Педагогика“ и други педагогически специалности.
Ситуацията на всекидневно равнище вероятно, по вашите думи, се усеща като „притихване“ на студентската глъч по улиците, видимо намаляване на присъствието по институциите и заведенията на града. Да прибавим и това, че една част от студентите, които са от по-близки дестинации, пътуват с автомобили и се връщат по родните си места след занятия.
А място на студентите в икономиката на града?
Тъй като студентите са важен икономически фактор за града и съседните области, ясно е, че помощта от страна на кметството и на областните управи за университета не е от полза само от университета, но и за града. Това е в интерес и на областта и съседните на Благоевград области. Дори за това, че чрез университета задържат населението си и правят икономика.
Помощта от градската управа и областите може да дойде непряко с подобряването на икономическата среда в тях, на социална политика, инфраструктурата, локалните инвестиции в образование, здравеопазване, услуги, инфраструктура и пр. Бургас е пример за това!
Общините и бизнеса могат да реализират програми за подпомагане на най-добрите студенти по места и да ги привличат впоследствие на работа. Дуалната система на образование също може да помогне. В крайна сметка взаимно полезни решения за бизнес, местна власт и университета могат да се намерят. Но трябва активност и от двете страни! Мисля, че и държавата на централно равнище може да стимулира подобна политика! Не съм уверен обаче, че се мисли сериозно в подобна посока!
И директно на въпроса – Вие сте бил декан на педагозите. В този професионален път какви грешки открихте в управлението или по-точно имате ли забележки към него?
Да, имам сериозен управленски опит, в това число и два мандата като заместник-ректор по образователни дейности. Той ми дава възможности да виждам от друг ъгъл сегашното управление. Налице са достатъчно факти, за да се посочат някои типични грешки.
На ниво стратегия. Вижте този документ на сайта на университета и попитайте чрез вашия сайт какво мислят преподавателите за реализацията на приоритетите през мандата! Ограничете отговарянето до един IP адрес за да няма злоупотреби. И ще видите картината. Моето впечатление е, че приоритети останаха на хартия. Ще дам пример: обявен приоритет е развитието на форми за учене през целия живот. Дистанционното обучение е една възможност за това. Със стореното през предишния мандат и в моя мандат като декан се акредитира само една дистанционна програма за целия университет. И нищо повече! От ректор, който уж има научни интереси в информатиката! Стратегическата политиката даже не е била предмет на обсъждане в академичен съвет!
На ниво образователна дейност! Необмислено намаляване на аудиторната заетост, която и без това е недостатъчна за подготовката. Никаква проучване сред преподавателите. Никаква дискусия по факултетите. Никакви инвестиции в образователни технологии (не в мултимедии)! Просто ректорът е решил да пести от … качество!
Проектна дейност! Имаме отдел по проекти, който е превърнат в „гара разпределителна“ на информация. Способни хора, които са обречени на деквалификация!! Вместо да се подготвят предварително проектни предложения в очаквани конкурсни области, да се търсят международни партньори за проекти, да се развиват контакти с университети и бизнес за проектни намерения и пр. Там една сенчеста фигура, близка до ректора, властва в интерес на собствения си приятелски обръч.
Оперативно управление! Съсредоточено в следобедните часове, в затворен кръг, при неясни канали на информация и отсъствие на академичен дух!
Интелектуално лидерство! Аз лично не съм го усетил у най-важното лице в управлението, поне в заседанията на Академичния съвет.
Обмисляхте ли дълго кандидатурата си и срещнахте ли недоверие у Ваши приятели или колеги, които да Ви „посъветват“ да не се „занимавате“?
В най-близкия ми кръг е имало и такива дискусии – дали си струват щети в здравето и лично време за една система, която е сложна и трудна за предвиждане! Но и ме боли! На места, които съм работил, съм давал всичко от себе си! А усещам, че се губи темпо, сякаш сме на автопилот с грешки в програмата! Е, още един опит …Може да е последен…
Негласен е страхът от промяната и по-скоро от евентуалното Ви стъпване на поста, кои хора се притесняват. Защо според Вас? Или както попитахме новите кметове – ще има ли чистка?
Мисля, че основна задача на мениджмънта е да вижда и мобилизира за търсене на перспективи, да създава условия работа, което в университета означава вярност към академизма. А иначе има много оперативни средства да се работи ефективно. Ако това означава закриване на роднински щатни бройки на неакадемични позиции, от които няма необходимост и на които не се знае кой какво работи – да, няма да се колебая за закрия такива позиции.
В университета работят много можещи и знаещи хора, но тази политика на назначаване без критерии на позиции, на които нищо не се създава, деморализира работещите! А те са основният капитал! За тях е моята подкрепа!
Що се отнася до академичния състав – там посоката, в която мисля да работя, е подкрепа и насърчаване на академичния дух! Простор за изследвания и преподаване!
Доц. Попкочев, ректорската институция затвори ли се през последните години – има ли прозрачност в ЮЗУ?
Към пътувания в чужбина се поотвори! За сега ползата е съмнителна! Отвори и вътрешни конфликти.
Обичан и мразен – това са двете определения за Вас като преподавател и ръководител. Кои качества, които сам виждате в себе си, са позитивни за ректорския пост. С други думи – бихте ли направили кратка самооценка.
Обичта и омразата са категории за лични отношения! На това равнище нямам основания да се притеснявам. Тези, които ме познават в такива отношения знаят и са го изпитали – аз съм позитивен и помагащ човек! И не търгувам помощта си!
Като преподавател обаче съм взискателен и не пиша „слаб 4“. Не изпитвам на реферати, които не чета. Не обичам и не прием ходатайства! Въпреки че съм бил изнудван за това! Но съм извел успешно петима докторанти. Всяка година имам дипломанти, които са сред най-добрите ми студенти и са се справяли прекрасно! Имам десетки студенти, с които се срещам с добри спомени. Е, за тези, които са имали по 7-8 и повече двойки, може и да не съм от предпочитаните от тях. Вярвам, че училището се нуждае от знаещи и можещи учители! Моята работа е в това, да помагам там да отиват такива!
За себе си: стъпвам на земята, анализирам промените, не ме е страх от новото, подкрепям работещите, критичен съм – към себе си особено, предпочитам правилата пред безредието, академичността пред провинциализма на мисленето (не е типичен само за провинцията), взискателен съм. Търпя критика. Умея да работя в екип! Не прехвърлям отговорности! Критикуват ме, че съм „работохолик“ и трудно правя компромиси, че подценявам „коридорните интереси и коридорната власт“, че съм малко от „оня свят“ (по Валери Петров), не обещавам постове. Късничко ми е да се променям, пък и няма да ме познаят!
В духа на изборите, в ЮЗУ има ли купуване и продаване на гласове?
А вие как ще определите факта, че четири години академичният състав бе облъчван с тезата „студентите намаляват, парите също“ и в края на мандата: повишаваме заплатите, раздаваме бонуси за публикации и таблети, пускаме наведнъж десетки конкурси за академични длъжности, раздаваме пари за облекло, правим ремонт на външни пространства, поставяме климатици по някои от кабинетите? С кои пари? Тук иронията е, че това се прави с пари, които сме изработили, заслужили, от които са ни лишили, а сега да „благодарим на доброто началство“?
Кои са стъпките за подобряване на образователната среда в университета, които Вие маркирате?
Насоките са няколко. Електронизация на образователното съдържание. Развитие на дистанционни форми на обучение. Внедряване на интерактивно обучение. Развитие на дуални модели на обучение (например студенти от педагогическите специалности да имат в трети и четвърти курс поне по един цял ден педагогическа дейност в училище и други образователни институции). Пълнотекстови библиотечни масиви за достъп извън вътрешната мрежа. Изграждане на методически кабинети, учебни студиа, осъвременяване на лаборатории. Изчистване на учебните планове от самодостатъчни дисциплини. Намаляване на броя на изпитите. Повишаване на текущия контрол върху постиженията на студентите. Развитие на електронни форми на изпитване. Стимулиране на мотивираните студенти и включване в изследователска дейност. Стимулиране на спортни и културни изяви на студенти. Подкрепа за работа на преподавателите с тях. Работа с изявени ученици от най-ранна възраст. Детски градини, училища, институции, фирми със статут на университетски бази. Насърчаване на обмен по Еразъм+. Привличане на специалисти от практиката в подготовката на студентите. Подобряване на административното обслужване на образователните дейности. Електронен документооборот! Все неща, които преди нас са изпробвани с успех!
Университетът трябва да е отворен и в събота, и в неделя за тези, които го обичат и желаят да работят. Първи корпус не трябва да гледа призрачно с тъмните си стъкла след шест часа. Това става със сърцатост на преподаватели, студенти и ръководство! Апелирам за тяхната подкрепа за да се случи това!
В програмата си залагате ли нещо, за което се говори и на местните избори, диалог със студентите – винаги отворени врати за хората, крепящи ВУЗ-а, споделяне на проблеми и решаването им, близост с ръководството, а не силна дистанция?
Един ректор при желание може да намира време за студентите, да се среща с тях, да им помага да израстват като специалисти и граждани. А не на избрани да се обещават и раздават благинки! Екипът ми ще работи за това! Контактите с държавните органи, с културните среди и гражданите са важни – те съграждат част от авторитета на университета. Разбирам и ще подкрепям това! А защо университетът да не е място за концерти за граждани, за спортуване на деца от града и региона? Защо да не се въведат лекционни цикли от рода на бостънските по философия на науката?
Какво очаквате и се надяване да се случи на ректорските избори, предполагате ли манипулация в гласуването или натиск към членовете на Общото събрание?
Условия за манипулации – прекрасни! Но се надявам, че академичният състав и делегатите на Общото събрание ще мислят трезво, граждански и академично. Няма по-категорично време за промяна от сегашното! Така просто не може да се продължава!
Каква е съдбата на ЮЗУ във Вашите ръце?
Тя сега е в ръцете на ректора Юруков. Той реди избора на нехабилитирани преподаватели, служители и студенти в общото събрание. Подбира комисии. Определя награди. Вече академичния съвет е разпуснат и упражнява напълно еднолично цялата си власт! Ако академичния състав ме подкрепи, заявявам намерение, компетентност и воля да работя щото ЮЗУ „Неофит Рилски“ да бъде отново отворен, съвременен и уважаван с постиженията си и хората си!/infomreja.bg/
Be the first to leave a review.
