Как Света Петка казва на Ванга, къде да построи църквата край Рупите!

Ванга е Храмът и Храмът е Ванга. Ванга е тук!“ Тези думи изрече преди 10 г. ху­дожникът Свет­лин Русев на тържеството по повод 15 г. от освещаването на цъквата „Св. Петка Българ­ска“ в местност­та Рупите.

Само след дни, на 14 ок­томври, отново хиляди миряни ще се съберат в манастирския комплекс, за да отбележат 25 г. от построяване­то на църквата на Ванга. Праз­никът на света Петка Българ­ска ще започне с тържествена света литургия, след това ще се раздава кур­бан на гостите, за който вече има дарени близо 10 агнета и теле от хора, на които Ван­га приживе е помогнала.

Както петричката пророчи­ца бе забележителен фено­мен, така и храмът, вдигнат по нейна заръка, може да се нарече феномен, който

НЕ СЕ ВПИСВА В ЦЪРКОВНИТЕ КАНОНИ,

уникален е като архитек­тура и изографисване и оспорван от духовници и иконописци. Посещават го обаче хиляди миряни, които четвърт век след откриване­то му и 23 г. след смъртта на Ванга не спират да прииж­дат, за да запалят свещ и да се поклонят пред паметта на пророчицата.

„Ванга издигна този дом на свято място, белязано от вселенска енергия. Хорска­та лошотия, злоба и завист

ВГОРЧИХА ПОСЛЕДНИТЕ Й ЗЕМНИ ДНИ

Обикновено забрава и пус­тош идват след смъртта. Тук обаче все по-живо и осеза­емо е присъствието на Ван­га, което личи от хилядите поклонници, идващи на това място“, казваше Светлин Ру­сев, който изрисува безвъз­мездно църквата.

Още през 1991 г. Ванга решава да се вдигне храм до къщичката й в Рупите. Споделя намерението с най-близките си.

„Голяма е заслугата на Неврокопския митрополит Пимен, за да започнем това начинание.

ВАНГА НИ ЗАРЪЧА

да отидем с духовния й син Димитър Вълчев при дядо Пимен, ко­гото тя на­рече „нашия приятел“, за да искаме благосло­вия. Двама­та отидохме до митро­полита и той ни даде благосло­вията си“, разказва Владимир Дайраджи­ев, извес­тен петрич­ки поет и компози­тор, един от най-близки­те хора до пророчи­цата. Лично тя е посо­чила място­то – само на десетина метра от къ­щичката й.

„Сънувала е, че на това място е ка­цнала някак­ва мощна птица, и дър­жеше там да бъде“, до­пълва Дай­раджиев.

А името св. Петка Българска, отново Ванга из­бира, защото светицата й се явила насън и й заръчала да построи църква на Рупите.

Така на 31 май 1992 г. мит­рополит Пимен прави първа копка на храма.

По настояване на ктитор­ката проектът е изготвен от архитектите Богдан Тома­левски и Лозан Лозанов. За­строената площ е около 150 квадрата, а височината – 15 метра.

И строителите не са избра­ни случайно.

„ОБАДЕТЕ СЕ НА СИНА НА МИР­ЧО АНГОВ“,

казва Ванга и с изпълне­нието се заема фирмата на Кочо Ангов – директор на домостроителния комбинат в Благоевград. Синът му Мирчо е главният майстор, а когато нещо трябва да се доизкусури, идва баща му. Кръстът над купола е дело на Крум Дамянов, а олтарът прави дърворезбарят Григор Паунов. Него Ванга избира чрез Невена Коканова, която също е била сред близките й. Заръчала й: „Извикай твойто момче, дърворезбаря“, без изобщо да го познава.

Строителството започва с личните спестявания на Ванга, но още близо 2000 миряни даряват пари. Някои дребни суми, други – сери­озни средства. Знае се, че едно от големите дарения – 1,5 млн. лв., е направено от Цветелин Кънчев, който твърди, че само е занесъл парите, които неговата баба Станка, приятелка на Ванга, е дарила.

„Цветелин Кънчев даде много пари, което му прави чест. Вечерта преди погребе­нието казах на сина й Митко да отиде да си почине мал­ко и аз останах сам с Ванга в черквата. Имаше един пе­риод от около няколко часа, когато нямаше никого. Тога­ва дойде Цветелин Кънчев. Запали свещ и дълго време стоя приведен над ковчега“, спомня си Владимир Дайра­джиев.

Друго голямо дарение е било на българка, живееща в Австрия, която донесла на няколко пъти над 700 хил. лв.

Близо 10 милиона лева, не­доминирани, са събраните  средства за черквата, като

ОСНОВНАТА ЧАСТ СА ЛИЧНИТЕ СПЕСТЯВАНИЯ НА ПРОРОЧИ­ЦАТА,

но те отново са пари, които благо­дарни хора са оста­вяли.

„Хо­рата даря­ваха според въз­мож­ности­те си, но с мисъл­та, че по този начин вграж­дат части­ца от себе си в храма на Бо­жието спасение“, казват близки на Ванга.

През двете години, докато продължава строителство­то, често се налагало да се работи нощем. Случвало се и Светлин Русев да рисува под светлините на два голе­ми прожектора.

Сградата спазва право­славната традиция в ори­ентацията си на изток, има камбанария с кръст и олтар. Много различни са фасада­та и изографисването – не отговарят на православния канон. Стенописите, които Светлин Русев прави, излъч­ват усещане за болка, сълзи, но и благодарност. Всъщ­ност тези образи са взети от живота на Ванга – хора измъ­чени, болни, притиснати от проблеми, страдащи, но и с вяра в изцелението.

НОВАТА, ПО-МОДЕРНА СТИЛИС­ТИКА НЕ СЕ ВПИСВА В КАНО­НИТЕ

на българското право­славно църковно строител­ство. В същото време точно това е бил и замисълът на Ванга – това да е Божи храм на изцелението и вярата, а не на каноните, постро­ен с даренията на хора от всякакви националности, с различни религии, които са търсили помощ, обединени от доброто. В храма могат да се чувстват спокойно както християни, така и католици, мюсюлмани, протестанти. Белите стени са като в като­лическа църква, иконоста­сът е православен, а кубето е подобно на будистки храм.

Заради тези не­съответствия с православните ка­нони в последните дни преди осве­щаването избухва скандал и първо­начално свещени­ци и митрополит Натанаил отказ­ват да участват в службата. В край­на сметка след дълъг разговор на Ванга с владиката

КОНФЛИКТЪТ Е ИЗГЛАДЕН

и на 14 октомври 1994 г. църквата „Св. Петка Българ­ска“ е тържестве­но осветена от но­вия Неврокопския митрополит Ната­наил.

С годините районът око­ло храма и къщичката на Ванга непрекъснато се об­лагородява. През 2009 г. бе осветена скулптурната ком­позиция „Кръстът“, вградена в планината Кожух и израбо­тена от Иван Русев.

Приживе пророчицата за­ръчала в памет на хилядите загинали при изригването на вулкана Кожух да се из­дигне кръст.

330 ТОНА МРАМОР

са вградени в простран­ствения кръст, до чийто връх се стига по 80 стъпала.

Построен е и манастирски комплекс със стаи за почив­ка, зала за кръщенета и из­ложбена зала.

В парка има беседки с пей­ки за отдих, хиляди дръвче­та, много зеленина.

Преди 8 г. бе поставен и паметник на Ванга, израбо­тен като дар от скулптора проф. Емил Попов по повод 100-годишнината от рожде­нието на пророчицата.

Местността Рупите е в под­ножието на възвишението Кожух, част от угаснал вул­кан. Още през 50-те г. на ми­налия век

ВАНГА Е ЗНАЕЛА ЗА ТАЗИ МЕСТНОСТ

и често е ходела там да се зарежда с енергия. Послед­ните години от живота си прекарва там. Твърдяла е, че под кратера на вулкана е имало голям град, унищо­жен от изригналата лава.

В последните години ар­хеолози наистина откриха на около километър в юж­ния склон на Кoжух остан­ки от античния град Херак­лия Синтика, които вече са превърнати в туристически обект.

Лечебните свойства на топлите минерални извори на Рупите също привличат много туристи.

„На празника Петковден всички са добре дошли тук. Ванга никога няма да бъде забравена и затова очаква­ме стотици признателни ми­ряни. Тя подчини живота си в помощ на околните. Сама­та тя страдаше, но бе опора за нуждаещите се“, казва уп­равителят на манастирския комплекс Серафим Иванов.

Допълва, че интересът към това свято място става все по-голям. „Хората усещат и след смъртта й нейната сила. Чувстват присъствие­то, духа й“, казва Иванов.