Следизборни вълнения-за троловете, омразата, загубата и победата. И един закъснял отговор
-
- ноември 8, 2019
„Местни избори 2019″ вече са в историята, победителите и победените са ясни, политическите игри обаче не само, че не спират, а и се засилват с всеки изминал ден, не без „любезното“ съдействие на определени медии. Предстоят тежки решения, а много въпроси чакат отговори. Това, от което се вълнуват обаче определени групи е единствено собственото им бъдеще, което в деня на изборите стана не ясно и не сигурно.
Тролове, хейтъри и загубата от тях
Всички участници в местните избори се обединиха около тезата, че кампанията бе белязана от много кал и мръсотия, които се изливаше в социалните мрежи и в някои медии. Никой обаче не си призна, че „неговите хора“ активно участваха в тази дейност, никой не припозна официално фалшивите профили, които лееха злоба и жлъч, опитвайки се да „спасят“ господарите си. Лицемерното възмущение на някои политици, определено подразни хората, които ясно си даваха сметка, че тези, които най-силно „реваха“ срещу хейтърите, всъщност бяха платили на същите, за да ги бранят. Шизофренично бе поведението на същите тези лица, веднъж представящите се за жертви, а после доволно потривайки ръце над добре свършената работа на собствените им тролове.
Целият този театър имаше пагубен резултат за поръчителите си, още по-пагубен за извършващите дейността, но най-потърпевши се оказаха хората, гражданите на Благоевград, които без да имат вина, трябваше да станата свидетели на низките страсти на политиците и техните глашатаи. След 3 ноември, всички очакваха, че с тази словесна помия е свършено, че ще си отдъхнем известно време от тези, които очерниха дните на обществото, заради тайни стремежи и очаквания, но уви. Оказва се, че нищо не е свършило, че има хора, които ще продължат да бълват злоба и лошотия, поне докато не се самоунищожат напълно.
Новият кмет е Румен Томов, той все още не е встъпил в длъжност официално, но вече е определен за виновен от същите кръгове, които и по време на кампанията се опитваха, с все сили да внушат, че той е „лош избор“, че е предвестник на апокалипсиса на Благоевград. Още е твърде рано да се дават оценки, може и да са прави, онези „плюещити“, но може и да грешат, тези хора обаче никога няма да бъдат обективни дори пред себе си и да признаят, че всеки човек заслужава шанс, дори те самите. След няколко месеца, ще има основание да му се търси сметка, да му се задават въпроси, но днес е рано, колкото и това да не устройва някой.
Знам, че веднага ще ме обвинят, че защитавам едните и нападам другите, ще ми припишат грехове, за които не съм и подозирала и ще ме „назначат“ на още някой пост, който дори не съм искала, но ще кажа, че с тези си думи и действия ще олекнете вие. Веднага ще обясня и защо го казвам, за разлика от много колеги, аз никога не съм се „слагала“ на властимащите, винаги съм задавала въпроси и то такива, които други никога не биха, не съм работила за управляващите, а съм се опитвала да съм техен коректив, което често ме превръщаше във враг. Колкото и да ви е странно и непонятно, това е моята представа за правенето на журналистика, колкото до грантовете и проектите ми, спечели съм ги именно, заради горе изброеното, така че, ако ви е трудно да го преглътнете, спокойно можете да завиждате/имайте предвид само, че от завист и злоба се погрознява/.
В този ред на мисли, въпроси ще задавам и на новия кмет и то не удобни и предварително уговорени, само че ми се иска първо да поработи малко, за да има какво да го питам, защото към момента е безпредметно. Заявявам, че още през декември ще попитам, какво се е случило с ревизията на общината, която Томов обеща да направи още в предизборната си кампания. После ще дойдат въпросите и около първия бюджет на общината, а след него ще има проверка на заявените намерения в програмата за управление на Румен Томов. Всички останали свободни съчинения на този етап, които приличат на „пророчески“ проблясъци са несериозни, така че е хубаво малко да се поукротим, защото се излагаме.
Новите съветници и старите муцуни
Вместо да се опитваме да прогнозираме провала на новия кмет, както вече правят някои представители на гилдията, можеха да се заровят по-сериозна в темата, как, защо и от къде се „появиха“ трима съветници от ДПС в ОбС-Благоевград. Нали си даваме сметка, че тези процеси не са случайни, нито пък безобиден пробив на една партия. Познавачите на политическите движения и процеси казват, че когато ДПС се „вкопава“ в местната власт, значи предстоят промени на национално ниво. Ако погледнем по-широко, в цялата страна, ДПС увеличи присъствието си в местната власт – над 35% от кметовете на кметства са от партията. На предишните местни избори през 2015 г. ДПС спечели общо 37 кметове на общини, а сега има 47. Общинските съветници, избрани от партията, са 916, което прави 18%. Присъствието на ДПС в местната власт категорично е увеличено, нещо повече – географията е разширена. Този важен факт се пренебрегва и в Благоевград, защото тук сме заети да „страдаме“ от личните си провали и не забелязваме, че нещо много притеснително се случва.
И измежду новите лица, отново виждаме „стари муцуни“, чиито номера вече сме гледали, но искат пак да ни занимават с присъствието си. Правя уточнение, че сред тях има доста качествени личности, но има и такива, които е трудно да забравим, защото изобщо не сме ги запомнили, има и такива, които водени от личен интерес не един и два пъти са се излагали и лъгали, изобщо този път има от всички, по много.
Няма да крия, че изпитвам особена симпатия и любопитство за поведенчески анализ към определи хора, които с безмълвието си години на ред, биха засрамили и монах, дал обет за мълчание, те просто присъстват в залата на ОбС тялом, а духом са някъде другаде. Те не се борят за нищо, те не защитават интереса на избирателите си, те просто натискат бутони „За“ и „Против“, според инструкциите.
Ще ми липсват обаче други, които останаха извън този общински съвет, защото те даваха смисъл на всяко отиване на сесия, не само за журналистите, които отразявахме, а и за хората, които ги бяха избрали. Както и да ви прозвучи, такива хора са нужни на обществото, защото дават пример- за непримиримост, за борба и принципност. Сега, докато пиша този текст осъзнавам, че всъщност тези хора, нямаше да стоят добре до онези, които влязоха- две вселени дето се казва, напълно противоположни. В този смисъл, тези които загубиха, може би спечелиха най-много.
Дано не съм права, но очаквам в следващия мандат, който започва идният понеделник, да се нагледаме на доста циркови изпълнения, които обаче няма да донесат смях и добро настроение на гражданите на Благоевград. Затова пък, „артистите“ трябва хубаво да си помислят и да не забравят, че хората вече са непримирими и няма да ги оставят, както се казва „да си разиграват коня“, което налага, малко да се укротят и поне да се опитат, да работят за доброто на този град, нали така казваха през октомври, докато молеха за подкрепа!?
Защо си отиде Камбитов?
Възможно е, както сега пренебрегваме „идването“ на ДПС, след време да пропуснем нещо още по-важно. Прави впечатление и друго, че именно тези, които сега не забелязаха тримата нови съветници са същите, които не забелязваха и други важни процеси, които доведоха до загубата на Атанас Камбитов.
Ще отделя време, разбира се и на това, което доведе до смяна на управлението в Благоевград. На първо място, решаващо се оказа недоволството на хората срещу липсата на възможности за работа и ниското заплащане, имаше и множество случаи на възроптаване от страна на бизнеса към факта, че определен кръг фирми печелеха обществени поръчки, това е от една страна икономическото измерение на проблемите, които доведоха до края на управлението на Камбитов. От друга страна, но пак с икономически измерения бе фактът, че той демонстрираше доста висок стандарт на живот, който обясняваше с успешен бизнес, за който хората знаеха обаче, че не е бил толкова проспериращ и вадеха периодично данни за кредити на фирмите му, задължения към НАП и запорирано трудово възнаграждение. Тези факти, събудиха съмнения около Камбитов и хората започнаха да си задават логични въпроси.
Назначенията в община и общински дружества също бе не малък камък, който бе способен да „обърне каруцата“ на управлението. Близки и роднини, послушни и удобни, така могат най-общо да се определят по-голямата част от назначенията, които предопределиха съдбата на Камбитов. Сред тях има вероятно и много способни и работещи хора, но за никого не е тайна, че имаше и сериозни издънки, които „спомогнаха“ за дестабилизирането на управлението на града.
Третият, но не по-важност елемент от дестабилизацията на Камбитов бяха медиите и тролските гвардии. Сега ще подскочат не един и двама, които ще кажат, че именно аз съм писала най-много срещу това управление, но ще уточня, че дори аз не можех да разклатя доверието в Атанас Камбитов, така както го направиха „неговите хора“. Дори в кампанията, не премерените им действия бяха в негов ущърб. Вместо да му помагат, те много пъти навредиха, като „набиваха“ до втръсване името му, като плюеха необуздано по противниците му. Тези хора го вкараха във война с медии, журналисти, организации и най-важното с хората в Благоевград. Обиждайки опонентите му, тези хора сваляха неговото ниво, без дори да осъзнават, че са част от процес, който след време ще ги направи аутсайдери в собствената им среда. Но, както казват: минало-свършено, излишно е да се дълбае в нещо, което вече е в историята, сега е време да се погледне в бъдещето.
Председател да съм аз!
В най-близкото бъдеще е полагането на клетва от новия кмет Румен Томов, от новите общински съветници и избирането на председател на ОбС-Благоевград, което е вторият най-желан пост в нашия град. Мераклии има много, способни малцина, но всичко на този етап изглежда изключително непредвидимо, защото в местния парламент има представители на 14 партии и движения, които трудно ще „мелят брашно“ заедно, понеже всеки иска своето, а обещанията от предизборната кампания много вече са забравили.
В пространството се тиражират различни имена, всички на потенциални претенденти да оглавят председателския пост, изненадващо Радослав Тасков не е сред тях, въпреки своите няколко мандата на него и сериозен брой съветници от неговата група. Вече текат разговори, всеки който се устремил към мястото, прави и невъзможното, за да осребри намеренията си, организират се срещи, отправят се горещи молби за подкрепа, до какво ще доведе това, мен все още ме е страх да прогнозирам.
Спекулациите по темата вече са в ход, троловете са пред клавиатурите, всякакви морални граници са на път да рухнат и всичко в името на властта. Всички сякаш забравили, че именно този стремеж много пъти се оказва пагубен.
Аз не участвам!
В края на този текст ще кажа нещо, което трябваше да кажа по-рано, още когато в началото на кампанията господин Камбитов даде интервю, в което добре оплю мен и Антикорупционен фонд, обвинявайки ни, че правим „поръчкови“ и „скъпоплатени разследвания“ , с което сме го тормозили, после когато в кампанията разни анонимници, скрити зад фалшиви профили, разказваха, че съм щяла да стана ПР на община Благоевград, или заместник кмет на нещо си. Казвам го сега: Драги ми смехурковци, аз не участвам!
Нито ще бъда ПР, нито зам.кмет, защото преди всичко аз съм журналист, такава и ще остана. Никога и на никоя власт не съм се кланяла, за разлика от вас! Аз се справям добре и сама, нямам нужда от работа, защото имам такава. Вие, мислете сега, как и къде ще се преориентирате, мен не ме мислете!
Колкото до изказванията на Атанас Камбитов ще кажа само, че това дали съм добър журналист и дали разследванията ми са качествени, го определят първо читателите ми, а след това специалисти в областта. Вие, г-н Камбитов, никога не сте ми били коректив и няма да бъдете. И едно уточнение, когато господин Камбитов ме плюеше, в репортажи маркирани като „Платени“, аз бях в Германия, на Глобалната конференция за разследваща журналистика, с пълна стипендия-спечелена на база разследванията, които той наричаше „поръчкови“ и „платени“, а мен наричаше журналист в кавички!
Мариета Димитрова
blagoevgrad-news.com
Be the first to leave a review.
