Св. Петка казва на Ванга къде да е Бялата църква в Рупите

Ванга е Храмът и Храмът е Ванга. Ванга е тук!“ Тези думи изрече преди 10 г. ху­дожникът Светлин Русев на тържеството по повод 15 г. от освещава­нето на цък­вата „Св. Пет­ка Българска“ в местността Рупите.

Само след дни, на 14 октомври, от­ново хиляди миряни ще се съберат в ма­настирския комплекс, за да отбележат 25 г. от по­строяването на църква­та на Ванга. Празникът на света Пет­ка Българска ще започне с тържествена света литур­гия, след това ще се разда­ва курбан на гостите, за който вече има дарени близо 10 аг­нета и теле от хора, на които Ванга приживе е по­могнала.

Както петричката проро­чица бе забележителен фе­номен, така и храмът, вди­гнат по нейна заръка, може да се нарече феномен, който

НЕ СЕ ВПИСВА В ЦЪРКОВНИТЕ КАНОНИ,

уникален е като архитек­тура и изографисване и оспорван от духовници и иконописци. Посещават го обаче хиляди миряни, които четвърт век след откриване­то му и 23 г. след смъртта на Ванга не спират да прииж­дат, за да запалят свещ и да се поклонят пред паметта на пророчицата.

„Ванга издигна този дом на свято място, белязано от вселенска енергия. Хорска­та лошотия, злоба и завист

ВГОРЧИХА ПОСЛЕДНИТЕ Й ЗЕМНИ ДНИ

Обикновено забрава и пус­тош идват след смъртта. Тук обаче все по-живо и осеза­емо е присъствието на Ван­га, което личи от хилядите поклонници, идващи на това място“, казваше Светлин Ру­сев, който изрисува безвъз­мездно църквата.

Още през 1991 г. Ванга решава да се вдигне храм до къщичката й в Рупите. Споделя намерението с най-близките си.

„Голяма е заслугата на Неврокопския митрополит Пимен, за да започнем това начинание.

Ванга ни заръча да отидем с духовния й син Димитър Вълчев при дядо Пимен, ко­гото тя нарече „нашия прия­тел“, за да искаме благосло­вия. Двамата отидохме до митрополита и той ни даде благословията си“, разказва Владимир Дайраджиев, из­вестен петрички поет и ком­позитор, един от най-близ­ките хора до пророчицата. Лично тя е посочила място­то – само на десетина метра от къщичката й.

„Сънувала е, че на това място е кацнала някаква мощна птица, и държеше там да бъде“, допълва Дай­раджиев.

А името св. Петка Българ­ска, отново Ванга избира, защото светицата й се явила насън и й заръчала да по­строи църква на Рупите.

Така на 31 май 1992 г. мит­рополит Пимен прави първа копка на храма.

По настояване на ктитор­ката проектът е изготвен от архитектите Богдан Тома­левски и Лозан Лозанов. За­строената площ е около 150 квадрата, а височината – 15 метра.

И строителите не са избра­ни случайно.

„ОБАДЕТЕ СЕ НА СИНА НА МИР­ЧО АНГОВ“,

казва Ванга и с изпълне­нието се заема фирмата на Кочо Ангов – директор на домостроителния комбинат в Благоевград. Синът му Мирчо е главният майстор, а когато нещо трябва да се доизкусури, идва баща му. Кръстът над купола е дело на Крум Дамянов, а олта­рът прави дърворезбарят Григор Па­унов. Него Ванга из­бира чрез Невена Коканова, която също е била сред близките й. Заръчала й: „Изви­кай твой­то момче, дърворез­баря“, без изобщо да го познава.

Строи­телството започва с личните спестявания на Ванга, но още близо 2000 миряни да­ряват пари. Някои дребни суми, други – сериозни сред­ства. Знае се, че едно от го­лемите дарения – 1,5 млн. лв., е направено от Цвете­лин Кънчев, който твърди, че само е занесъл парите, които неговата баба Станка, приятелка на Ванга, е дари­ла.

„Цветелин Кънчев даде много пари, което му прави чест. Вечерта преди погребе­нието казах на сина й Митко да отиде да си почине мал­ко и аз останах сам с Ванга в черквата. Имаше един пе­риод от около няколко часа, когато нямаше никого. Тога­ва дойде Цветелин Кънчев. Запали свещ и дълго време стоя приведен над ковчега“, спомня си Владимир Дайра­джиев.

Друго голямо дарение е било на българка, живееща в Австрия, която донесла на няколко пъти над 700 хил. лв.

Близо 10 милиона лева, не­доминирани, са събраните средства за черквата, като

ОСНОВНАТА ЧАСТ СА ЛИЧНИТЕ СПЕСТЯВАНИЯ НА ПРОРОЧИ­ЦАТА,

но те отново са пари, които благодарни хора са оставя­ли.

„Хората даряваха спо­ред възможностите си, но с мисълта, че по този начин вграждат частица от себе си в храма на Божието спасе­ние“, казват близки на Ванга.

През двете години, докато продължава строителство­то, често се налагало да се работи нощем. Случвало се и Светлин Русев да рисува под светлините на два голе­ми прожектора.

Сградата спазва право­славната традиция в ори­ентацията си на изток, има камбанария с кръст и олтар. Много различни са фасада­та и изографисването – не отговарят на православния канон. Стенописите, които Светлин Русев прави, излъч­ват усещане за болка, сълзи, но и благодарност. Всъщ­ност тези образи са взети от живота на Ванга – хора измъ­чени, болни, притиснати от проблеми, страдащи, но и с вяра в изцелението.

НОВАТА, ПО-МОДЕРНА СТИЛИС­ТИКА НЕ СЕ ВПИСВА В КАНО­НИТЕ

на българското право­славно църковно строител­ство. В същото време точно това е бил и замисълът на Ванга – това да е Божи храм на изцелението и вярата, а не на каноните, постро­ен с даренията на хора от всякакви националности, с различни религии, които са търсили помощ, обединени от доброто. В храма могат да се чувстват спокойно както християни, така и католици, мюсюлмани, протестанти. Белите стени са като в като­лическа църква, иконоста­сът е православен, а кубето е подобно на будистки храм.

Заради тези несъответ­ствия с православните кано­ни в последните дни преди освещаването избухва скан­дал и първоначално свеще­ници и митрополит Натана­ ил отказват да участват в службата. В крайна сметка след дълъг разговор на Ван­га с владиката

КОНФЛИКТЪТ Е ИЗГЛАДЕН

и на 14 октомври 1994 г. църквата „Св. Петка Българ­ска“ е тържествено осветена от новия Неврокопския мит­рополит Натанаил.

С годините районът око­ло храма и къщичката на Ванга непрекъснато се об­лагородява. През 2009 г. бе осветена скулптурната ком­позиция „Кръстът“, вградена в планината Кожух и израбо­тена от Иван Русев.

Приживе пророчицата за­ръчала в памет на хилядите загинали при изригването на вулкана Кожух да се из­дигне кръст.

330 ТОНА МРАМОР

са вградени в простран­ствения кръст, до чийто връх се стига по 80 стъпала.

Построен е и манастирски комплекс със стаи за почив­ка, зала за кръщенета и из­ложбена зала.

В парка има беседки с пей­ки за отдих, хиляди дръвче­та, много зеленина.

Преди 8 г. бе поставен и паметник на Ванга, израбо­тен като дар от скулптора проф. Емил Попов по повод 100-годишнината от рожде­нието на пророчицата.

Местността Рупите е в под­ножието на възвишението Кожух, част от угаснал вул­кан. Още през 50-те г. на ми­налия век

ВАНГА Е ЗНАЕЛА ЗА ТАЗИ МЕСТНОСТ

и често е ходела там да се зарежда с енергия. Послед­ните години от живота си прекарва там. Твърдяла е, че под кратера на вулкана е имало голям град, унищо­жен от изригналата лава.

В последните години ар­хеолози наистина откриха на около километър в юж­ния склон на Кoжух остан­ки от античния град Херак­лия Синтика, които вече са превърнати в туристически обект.

Лечебните свойства на топлите минерални извори на Рупите също привличат много туристи.

„На празника Петковден всички са добре дошли тук. Ванга никога няма да бъде забравена и затова очаква­ме стотици признателни ми­ряни. Тя подчини живота си в помощ на околните. Сама­та тя страдаше, но бе опора за нуждаещите се“, казва уп­равителят на манастирския комплекс Серафим Иванов.

Допълва, че интересът към това свято място става все по-голям. „Хората усе­щат и след смъртта й нейна­та сила. Чувстват присъст­вието, духа й“, казва Иванов.

Владимир Дайрад­жиев, автор на кни­га за гадателката: Оби­чаше да й пея и свиря на китара

“За мен леля Ванга е ве­лика личност. Имаше све­жа душа като хризантема и твърд характер като пирин­ски мрамор“, казва Влади­мир Дайраджиев, който е издал книга за пророчицата, както и диск с 10 песни, пос­ветени на нея.

Спомня си, че с Ванга се е запознал през 70-те години на миналия век чрез нейния син Димитър Вълчев.

„Моя позната от Благоев­град беше решила да се са­моубива заради тежък личен проблем. Оставила писмо в дома си, че ще се удави в Струма. Каза ми, че Ванга е единствената й надежда. Качих я на мотора и я отка­рах в Петрич. След разговор с Ванга излезе обнадеждена и мисълта за самоубийство я напусна.

Така пред очите ми Ванга спаси

ЕДИН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ

А такива имаше още сто­тици“, спомня си петрича­нинът. Той пък, когато вля­зъл за първи път при нея, попитал дали ще го приемат студент по география в Со­фийския университет. Полу­чил утвърдителен отговор. Преди това бил изключен от полувисшия институт в Бла­гоевград и заради това се скарал с родителите си.

Искал обаче да учи гео­графия и отишъл да си по­даде документите. Оказало се обаче, че няма 12 месе­ца трудов стаж, а само 11. Върнали го и той седнал на пейка пред вуза. Притеснен, започнал да си говори наум: „Лельо Ванге, каза ми, че ще стана студент, а те дори до­кументите не ми приеха“. В това време до него седнала непозната жена, която му по­искала огънче за цигарата и видяла, че е разтреперен.

Заговорила го за причина­та. Взела му документите и влязла в университета. След малко се върнала с талонче за входящ номер. „Не знам какво направи тази жена, но ми вкара документите. След изпита пък отидох да свиря с естраден състав в Созопол и поръчах на моя близка да следи класирането и да ми каже дали съм приет.

Обади ми се с лошата но­вина, че ме няма в списъ­ците. Пак наум си разменях реплики с леля Ванга и я ко­рях, че не е познала. Докато вървях отчаян по плажа и се чудех какво ще пра­вя, гледам хазяйката тича към мен с листче в ръката. Носи ми теле­грама, че съм приет за студент. В този момент се влюбих във Ванга. После станахме близ­ки приятели“, допълва Дайраджиев.

Често гостува в дома й в Петрич, а после и на Рупите. Много обичала да слуша стари шла­гери и народни песни. „Най-много искаше да й свиря с китара и хар­моника песните „Зайди, сонце“, „Кажи, Райне, кажи, душо“. Обичаше много и „Биляна платно белеше“.

Когато за първи път й я изпях, ми каза, че от Скопие „ке дойде голям оперен певец и той ще я пее тук“. Много се чу­дех на тези нейни думи. След време наистина дойде директорът на операта Жоро Макето, който беше много до­бър певец и на сцената из­пълни „Биляна платно беле­ше“, допълва спомените си приятелят на Ванга.

Казва, че тя често била иносказателна в думите си и едва по-късно човек разби­рал какво е искала да каже. Опитва се да си обясни защо, когато влизал при нея,

ТЯ ВСЕ ГЛЕДАЛА НАД ГЛАВАТА МУ,

чудел се какво ли пък има там. Наскоро бил на Пампо­рово и с приятели си праве­ли снимки.

Когато ги прегледал, ви­дял, че на една от тях е за­станал точно така, че над главата му е 13-метровият кръст. „Не съм и забелязал как съм застанал, но над главата ми беше кръстът. Като че ли Ванга е гледала в него“, подозира компози­торът.

Вестник “ Топ Преса „