Св. Петка казва на Ванга къде да е Бялата църква в Рупите
-
- декември 27, 2019
Ванга е Храмът и Храмът е Ванга. Ванга е тук!“ Тези думи изрече преди 10 г. художникът Светлин Русев на тържеството по повод 15 г. от освещаването на цъквата „Св. Петка Българска“ в местността Рупите.
Само след дни, на 14 октомври, отново хиляди миряни ще се съберат в манастирския комплекс, за да отбележат 25 г. от построяването на църквата на Ванга. Празникът на света Петка Българска ще започне с тържествена света литургия, след това ще се раздава курбан на гостите, за който вече има дарени близо 10 агнета и теле от хора, на които Ванга приживе е помогнала.
Както петричката пророчица бе забележителен феномен, така и храмът, вдигнат по нейна заръка, може да се нарече феномен, който
НЕ СЕ ВПИСВА В ЦЪРКОВНИТЕ КАНОНИ,
уникален е като архитектура и изографисване и оспорван от духовници и иконописци. Посещават го обаче хиляди миряни, които четвърт век след откриването му и 23 г. след смъртта на Ванга не спират да прииждат, за да запалят свещ и да се поклонят пред паметта на пророчицата.
„Ванга издигна този дом на свято място, белязано от вселенска енергия. Хорската лошотия, злоба и завист
ВГОРЧИХА ПОСЛЕДНИТЕ Й ЗЕМНИ ДНИ
Обикновено забрава и пустош идват след смъртта. Тук обаче все по-живо и осезаемо е присъствието на Ванга, което личи от хилядите поклонници, идващи на това място“, казваше Светлин Русев, който изрисува безвъзмездно църквата.
Още през 1991 г. Ванга решава да се вдигне храм до къщичката й в Рупите. Споделя намерението с най-близките си.
„Голяма е заслугата на Неврокопския митрополит Пимен, за да започнем това начинание.
Ванга ни заръча да отидем с духовния й син Димитър Вълчев при дядо Пимен, когото тя нарече „нашия приятел“, за да искаме благословия. Двамата отидохме до митрополита и той ни даде благословията си“, разказва Владимир Дайраджиев, известен петрички поет и композитор, един от най-близките хора до пророчицата. Лично тя е посочила мястото – само на десетина метра от къщичката й.
„Сънувала е, че на това място е кацнала някаква мощна птица, и държеше там да бъде“, допълва Дайраджиев.
А името св. Петка Българска, отново Ванга избира, защото светицата й се явила насън и й заръчала да построи църква на Рупите.
Така на 31 май 1992 г. митрополит Пимен прави първа копка на храма.
По настояване на ктиторката проектът е изготвен от архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов. Застроената площ е около 150 квадрата, а височината – 15 метра.
И строителите не са избрани случайно.
„ОБАДЕТЕ СЕ НА СИНА НА МИРЧО АНГОВ“,
казва Ванга и с изпълнението се заема фирмата на Кочо Ангов – директор на домостроителния комбинат в Благоевград. Синът му Мирчо е главният майстор, а когато нещо трябва да се доизкусури, идва баща му. Кръстът над купола е дело на Крум Дамянов, а олтарът прави дърворезбарят Григор Паунов. Него Ванга избира чрез Невена Коканова, която също е била сред близките й. Заръчала й: „Извикай твойто момче, дърворезбаря“, без изобщо да го познава.
Строителството започва с личните спестявания на Ванга, но още близо 2000 миряни даряват пари. Някои дребни суми, други – сериозни средства. Знае се, че едно от големите дарения – 1,5 млн. лв., е направено от Цветелин Кънчев, който твърди, че само е занесъл парите, които неговата баба Станка, приятелка на Ванга, е дарила.
„Цветелин Кънчев даде много пари, което му прави чест. Вечерта преди погребението казах на сина й Митко да отиде да си почине малко и аз останах сам с Ванга в черквата. Имаше един период от около няколко часа, когато нямаше никого. Тогава дойде Цветелин Кънчев. Запали свещ и дълго време стоя приведен над ковчега“, спомня си Владимир Дайраджиев.
Друго голямо дарение е било на българка, живееща в Австрия, която донесла на няколко пъти над 700 хил. лв.
Близо 10 милиона лева, недоминирани, са събраните средства за черквата, като
ОСНОВНАТА ЧАСТ СА ЛИЧНИТЕ СПЕСТЯВАНИЯ НА ПРОРОЧИЦАТА,
но те отново са пари, които благодарни хора са оставяли.
„Хората даряваха според възможностите си, но с мисълта, че по този начин вграждат частица от себе си в храма на Божието спасение“, казват близки на Ванга.
През двете години, докато продължава строителството, често се налагало да се работи нощем. Случвало се и Светлин Русев да рисува под светлините на два големи прожектора.
Сградата спазва православната традиция в ориентацията си на изток, има камбанария с кръст и олтар. Много различни са фасадата и изографисването – не отговарят на православния канон. Стенописите, които Светлин Русев прави, излъчват усещане за болка, сълзи, но и благодарност. Всъщност тези образи са взети от живота на Ванга – хора измъчени, болни, притиснати от проблеми, страдащи, но и с вяра в изцелението.
НОВАТА, ПО-МОДЕРНА СТИЛИСТИКА НЕ СЕ ВПИСВА В КАНОНИТЕ
на българското православно църковно строителство. В същото време точно това е бил и замисълът на Ванга – това да е Божи храм на изцелението и вярата, а не на каноните, построен с даренията на хора от всякакви националности, с различни религии, които са търсили помощ, обединени от доброто. В храма могат да се чувстват спокойно както християни, така и католици, мюсюлмани, протестанти. Белите стени са като в католическа църква, иконостасът е православен, а кубето е подобно на будистки храм.
Заради тези несъответствия с православните канони в последните дни преди освещаването избухва скандал и първоначално свещеници и митрополит Натана ил отказват да участват в службата. В крайна сметка след дълъг разговор на Ванга с владиката
КОНФЛИКТЪТ Е ИЗГЛАДЕН
и на 14 октомври 1994 г. църквата „Св. Петка Българска“ е тържествено осветена от новия Неврокопския митрополит Натанаил.
С годините районът около храма и къщичката на Ванга непрекъснато се облагородява. През 2009 г. бе осветена скулптурната композиция „Кръстът“, вградена в планината Кожух и изработена от Иван Русев.
Приживе пророчицата заръчала в памет на хилядите загинали при изригването на вулкана Кожух да се издигне кръст.
330 ТОНА МРАМОР
са вградени в пространствения кръст, до чийто връх се стига по 80 стъпала.
Построен е и манастирски комплекс със стаи за почивка, зала за кръщенета и изложбена зала.
В парка има беседки с пейки за отдих, хиляди дръвчета, много зеленина.
Преди 8 г. бе поставен и паметник на Ванга, изработен като дар от скулптора проф. Емил Попов по повод 100-годишнината от рождението на пророчицата.
Местността Рупите е в подножието на възвишението Кожух, част от угаснал вулкан. Още през 50-те г. на миналия век
ВАНГА Е ЗНАЕЛА ЗА ТАЗИ МЕСТНОСТ
и често е ходела там да се зарежда с енергия. Последните години от живота си прекарва там. Твърдяла е, че под кратера на вулкана е имало голям град, унищожен от изригналата лава.
В последните години археолози наистина откриха на около километър в южния склон на Кoжух останки от античния град Хераклия Синтика, които вече са превърнати в туристически обект.
Лечебните свойства на топлите минерални извори на Рупите също привличат много туристи.
„На празника Петковден всички са добре дошли тук. Ванга никога няма да бъде забравена и затова очакваме стотици признателни миряни. Тя подчини живота си в помощ на околните. Самата тя страдаше, но бе опора за нуждаещите се“, казва управителят на манастирския комплекс Серафим Иванов.
Допълва, че интересът към това свято място става все по-голям. „Хората усещат и след смъртта й нейната сила. Чувстват присъствието, духа й“, казва Иванов.
Владимир Дайраджиев, автор на книга за гадателката: Обичаше да й пея и свиря на китара
“За мен леля Ванга е велика личност. Имаше свежа душа като хризантема и твърд характер като пирински мрамор“, казва Владимир Дайраджиев, който е издал книга за пророчицата, както и диск с 10 песни, посветени на нея.
Спомня си, че с Ванга се е запознал през 70-те години на миналия век чрез нейния син Димитър Вълчев.
„Моя позната от Благоевград беше решила да се самоубива заради тежък личен проблем. Оставила писмо в дома си, че ще се удави в Струма. Каза ми, че Ванга е единствената й надежда. Качих я на мотора и я откарах в Петрич. След разговор с Ванга излезе обнадеждена и мисълта за самоубийство я напусна.
Така пред очите ми Ванга спаси
ЕДИН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ
А такива имаше още стотици“, спомня си петричанинът. Той пък, когато влязъл за първи път при нея, попитал дали ще го приемат студент по география в Софийския университет. Получил утвърдителен отговор. Преди това бил изключен от полувисшия институт в Благоевград и заради това се скарал с родителите си.
Искал обаче да учи география и отишъл да си подаде документите. Оказало се обаче, че няма 12 месеца трудов стаж, а само 11. Върнали го и той седнал на пейка пред вуза. Притеснен, започнал да си говори наум: „Лельо Ванге, каза ми, че ще стана студент, а те дори документите не ми приеха“. В това време до него седнала непозната жена, която му поискала огънче за цигарата и видяла, че е разтреперен.
Заговорила го за причината. Взела му документите и влязла в университета. След малко се върнала с талонче за входящ номер. „Не знам какво направи тази жена, но ми вкара документите. След изпита пък отидох да свиря с естраден състав в Созопол и поръчах на моя близка да следи класирането и да ми каже дали съм приет.
Обади ми се с лошата новина, че ме няма в списъците. Пак наум си разменях реплики с леля Ванга и я корях, че не е познала. Докато вървях отчаян по плажа и се чудех какво ще правя, гледам хазяйката тича към мен с листче в ръката. Носи ми телеграма, че съм приет за студент. В този момент се влюбих във Ванга. После станахме близки приятели“, допълва Дайраджиев.
Често гостува в дома й в Петрич, а после и на Рупите. Много обичала да слуша стари шлагери и народни песни. „Най-много искаше да й свиря с китара и хармоника песните „Зайди, сонце“, „Кажи, Райне, кажи, душо“. Обичаше много и „Биляна платно белеше“.
Когато за първи път й я изпях, ми каза, че от Скопие „ке дойде голям оперен певец и той ще я пее тук“. Много се чудех на тези нейни думи. След време наистина дойде директорът на операта Жоро Макето, който беше много добър певец и на сцената изпълни „Биляна платно белеше“, допълва спомените си приятелят на Ванга.
Казва, че тя често била иносказателна в думите си и едва по-късно човек разбирал какво е искала да каже. Опитва се да си обясни защо, когато влизал при нея,
ТЯ ВСЕ ГЛЕДАЛА НАД ГЛАВАТА МУ,
чудел се какво ли пък има там. Наскоро бил на Пампорово и с приятели си правели снимки.
Когато ги прегледал, видял, че на една от тях е застанал точно така, че над главата му е 13-метровият кръст. „Не съм и забелязал как съм застанал, но над главата ми беше кръстът. Като че ли Ванга е гледала в него“, подозира композиторът.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
