По чий „сценарий“ е „моралът“ на Лозан Панов

Един от активните борци срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор и един от най-отявлените говорители за морал в правораздавателната система – Лозан Панов, завчера извърши безпрецедентен натиск върху колегите си. В официално изявление председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов нарежда на подчинения му съдийски състав да „побърза“ с решението по делото за австралиеца, убил български студент. Наглостта продължи и с разпореждане на Панов и към вътрешния министър да пусне незабавно Полфрийман от мигрантския център в Бусманци, нищо че ВКС още не се е произнесъл по върнатото от прокуратурата дело за предсрочното му освобождаване от Софийския апелативен съд и състав, оглавяван от председателя му Калин Калпакчиев.

С какъв морал Лозан Панов напада съдийската колегия във ВСС и дава нареждания на МВР, като в същото време се оплаква от политически натиск и подклажда протеста срещу Иван Гешев? С какъв морал Панов говори за морала на прокуратурата и единствената номинация за нов главен прокурор, като в същото време притиска съдебния състав в лицето на Жанина Начева, Бисер Троянов и Надежда Трифонова да съкращават срокове, за да освободят убиеца Полфрийман?

С какъв морал говори Панов и за „беззаконие и произвол“, след като самият той в качеството си на председател на ВСК оказва натиск върху съдийски състав и пряко да се произнася по казус, разпределен за решаване от негови колеги?

Като отявлен представител на протестърската съдийска група, Панов умело говори за „спекулации“ и „сценарии“, които видите ли, накърняват имиджа на страната, която не иска да освободи един убиец да си ходи по живо по здраво!

На всичко отгоре, Панов заплашва колегите си и с Европейския съд по правата на човека, ако не поемат отговорност, т.е. не освободят по-бързо Полфрийман.

Точно човекът, който изиска от главния прокурор Сотир Цацаров обвинителните актове на Иван Гешев, говори за par excellence и размахва пръст:

„Призовавам Ви, уважаеми съдии, да поемете Вашата отговорност, защото срамът от грубото потъпкване на българските закони няма да е само Ваш, а на цялата институция. Считам също така, че председателят на върховната съдебна инстанция не бива да мълчи и когато изпълнението на съдебен акт се е превърнало в политически въпрос par excellence“, подтиква съдиите началникът им, като недвусмислено личи в коя посока се опитва да им повлияе. „Призовавам вътрешният министър незабавно да изпълни определението на Софийския апелативен съд, тъй като грубо нарушава правото на австралийски гражданин свободно да се придвижва“, настоява Панов и пред министър Младен Маринов.

Показателна за изпускането на нервите на висшия съдия е фразата: „Призовавам сценаристите на истеричната кампания по повод на условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман да не подпалват Рим само защото в този момент им е належащо да обвинят християните“. Явно седмица преди определената дата за избор на Иван Гешев за нов главен прокурор съвсем побърква „демократичните“ нагласи на протестърите.

Къде вижда Панов задкулисието и не е ли признак именно на задкулисие да оказва публичен натиск и да отправя заплахи? Ами колко ли са непубличните такива?

Панов обвинява още българските граждани, че изглеждат готови да се лишат от права в името на отмъщението за „пролятата българска кръв“. Нещо е много сбъркано. И вместо да търси под вола теле (или кусури на Иван Гешев), да се замисли какви санкции заслужава за това, че в качеството си на председател на ВКС извършва грубо вмешателство? Ако ще си говорим за морала на прокуратурата и Гешев, нека си поговорим и за морала на протестиращите срещу него!