ЗАВРЪЩАНЕ В ТЕШОВО
-
- април 25, 2022
Откъс от «За Тешово – всичко добро»
На сън или действително честичко се завръщам в Тешово – село горе в планината. Напряко през „Правеца“ или по шосето през „Теньов завой“ след малко изведнъж пред нас се открива една прелест, сътворена от много трудолюбивите мърваци през вековете. Грамаден билборд се пери до сивопепелявия трафопост: „Добре дошли в селото на Атанас Тешовски!“ На челно място е грамадното училище, което на времето беше нарисувано от местен художник – Георги Хаджиев – и под картината се мъдреше надпис „Кошерът“. Наистина училището беше истински пчелен кошер. Аз го сварих шумно, приветливо, с двойни паралелки и многоброен учителски колектив…
Селото е легнало на рида като стар многовековен дънер от бук, гранясал от годините и хората пъплят нагоре-надолу по калдъръмените улички. Къщите са накацали сякаш една върху друга, от ниското на „Панделя“, та чак горе до „Балабанка“. Между тях, като нови филизи – израстъци в стара гора, се белеят грамадният църковен храм, търговският дом, сградата на общината и модерното ново построено читалище. Години, години какви тайни се крият тук между тези неми свидетели на миналото. Кулата, извисена над всички, като оратор на висока трибуна, но млъкнала завинаги и всичко, което се е случило тук, е вече една дълбоко потънала вода в низините. Чешмичката до кулата, която постоянно си тече, е с най-студената вода, която съм пил до сега.
Като буен перчем е бухнала буковата гора над селото, огласяна от безброй птичи гласове. Букаците са накичени гнездо до гнездо. Вековни дървета – падне ли някое от тях, така си изгнива. А изворите – бълбукат, бълбукат и разпенената вода лудо се втурва надоле да раздвижи тепавици, да утоли жаждата на растения и животни. Какъв благодат! Това е един кът от земния рай…
А едно ЗАКЛИНАНИЕ, което се предавало от човек на човек, от поколение на поколение – спасило това място в село Тешово.
Разбрал селският чорбаджия дядо Хаджия, че някой реже дърва за огрев от „Бука“, където са ИЗВОРИТЕ. Изпратил в неделя по-младия си ратай със силните чорбаджийски коне да набере дърва от същата гора. По него пуснал /пратил/ пъдаря да доведе този, който залови там. Същия ден имало голяма черква. Пъдарят запъхтян се върнал, оставил пушката в стаята на крисаря и тихичко се добрал до трунята на Хаджията, който блажено се бил унесъл в литургията. Прошепнал му тихичко на ухото, че там горе в планината до ИЗВОРИТЕ е заловил неговия ратай.
– Който и да е, да го доведеш на мегдана пред черквата! – му рекъл чорбаджията.
Когато камбаните забили често-често и напускала черковната служба, по калдъръмената улица затупуркали конете на дядо Хаджия, тежко натоварени с букови цепеници. По тях подтичвал уплашено чорбаджийският ратай. Насъбрали се хората – богомолци и се чудят /недоумяват/ как чорбаджийските коне са попаднали в КАПАНА. Пъдарят – горд, с навирена пушка, стои зад буйните коне… Тежко, тежко излязъл чорбаджията от службата. Заповядал да разтоварят добитъците и дървата да се пренесат за вакъфа. Свалили самарите и ги наредили един върху друг. Клисарят донесъл една лопата жар от църковния мангал, подложил го под чорбаджийския инвентар. Задимяло, задимяло и бухнал силен огън на мегдана…
– Аз не пожалих моето! Мислете му! От днес нататък от Курията при изворите няма да се реже дори и за вретено! – казал чорбаджията.
От тогава до днес никой не реже дърва от това място.
Много екстри има в с. Тешово. Една от тях е ледено-студената вода, която тук е в изобилие. Който до сега не е бил тук да погледне към „Св. Петър“, да се обърне към масивите на „Стъргач“, да се промуши нагоре през МАНДРАТА, тепавицата и валявицата и да стигне до изворите, е много изгубил. Поседни и… отдъхнеш ли от умората, гребни с шепите и пийни от този БЛАГОДАТ, погледни нагоре и БЛАГОДАРИ, както правят хвърковатите животинки.
Преди повече от 45 години хората от Тешово, умни и практични, много трудолюбиви, спасиха най-ценното, което им е подарила ПРИПОДАТА. Благодарение на Костадин Киримов, тогава председател на общината в Копривлен, с активната подкрепа на населението, се прокара водопровод с доброволен труд от „Правеца“ през „Вълканови къшлаци“ до „Кендик“ и бликна елитна вода към селата Садово, Копривлен, Ляски, Илинден и Хаджидимово. Китното село Тешово стана донор на изброените по-горе селища и там бликна елитна житкост във всеки дом, което е истински благодат!
В моите спомени за пребиваването ми тук има споменати много благородни личности. Върхът на инициативност и добронамереност за благоденствието на високопланинското село Тешово беше много известният, дългогодишен кмет Петър Пелтеков. Наблюдавах много внимателно неговите „магьоснически“ качества за тази служба. Кметството още в 5 часа сутринта беше започваше работния ден. През неговото дълго кметуване селото доби нов облик. Сградата на кметството се вдигна на два етажа. Подпорната стена под нея позволи да се открие голям просторен площад, на който се провеждаха тържества от различен характер. Построени бяха магазини и първокласен ресторант. Над площада се извисява елитен културен дом, а в стопанския двор се откриха многофункционални цехове.
Не далече от интересното облагородено Тешово, щом подминеш боровата горичка, до делчовския малинаж, пред нас се открива обширна панорама, една невиждана красота, широките поляни на „Койнарето“, обсипани с дъхави цветя, необятни борови гори отсреща, а близо сред тях се е гушнала една малка къщурка, наречена от хората „Горски пункт Млаки“. От лявата страна, в ниското бълбукат непрестанно два чучура, а до тях чудна маса с пейки – истинска фантазия на прочутите майстори от Тешово.
Тук е „капана“ на много находчивия кмет Петър Пелтеков. С помощта на Георги Крушовски – виден интелектуалец от Тешово – служител в министерството въдворява много инициативния кмет в средите на видни големци… генерали.
В почивните дни известната местност „Млаки“ гъмжи от горски служители и генерали с червени лампази… Като размахва наставническите си дълги ръце, много прочутия кмет „дирижира целия ансамбъл“ на участниците в уникалния банкет с печено, ракия и вино в изобилие, затрупано дългото корито на чешмата с пиринската бира. Белее се по масите бяло тешовско сирене от мандрата на бай Кольо Крушовски… Дали това правеше изпълнителни тези видни личности, които командваха цели войскови поделения с размах, пред техните червени лампази се стряска всеки офицер и обикновен войник. А тук пред обикновените фурнаджии и овчари – майстори на печеното на къра, пред този феномен – кмета на балканското село, генералите сияеха от задоволство от прекарания уикенд на пункта „Млаки“ високо в планината, откъснати от всички задължения в своята служба. С това оригинално майсторство за оргиите – кметът използваше за благоденствие на селото и неговите проблеми. Тешовският кмет така владееше положението, а беше човек с обикновено образование, а държеше в дланите си хора, които пъплеха наоколо – истински „мравуняк“ – величия, които заемаха много високи постове, любители на тешовската природа и прочутото гостоприемство на кмета и на многото приближени хора, обикновени от селото. Това място „Млаки“ стана гнездо на генерали…
Минаха много години и обстоятелствата наложиха коренна промяна. Населението в прочутото село осезателно много намаля. Сградите, построени с толкова големи усилия, са тъжни през делничните дни. Много обидно тъжно е училището, високо извисено, замлъкнало завинаги без малките палавници… Но щом настъпи почивен ден, селото се оживява от завърналите се тешовалии, които обичат силно своето родно село. Тук, между тях, са генерал Богомил Янев и синът му Георги – правист. С голямо задоволство всяка неделя се завръщат лекарите Караджов и Геранов с техните съпруги. Връща се Дамян, Валери Сарандев и много други, които много силно ценят природните ценности на своето село…
Патриоти са тези, които са останали тук, като Иван Хаджиев – мандраджия – да продължи славата на тешовското саламурено сирене, известно навсякъде из страната…
Наскоро в югозападния таблоид „Топ преса“ се появи обемист материал от Веско Стаменов, в който журналистът ни предложи интервю с новия тешовски генерал. Аз изтръпнах от задоволство – това беше Стоян Г. Шопов, на когото съм държал ръката да пише и съм го учил да чете. Имам и други ученици, станали учители, инженери, технически ръководители, но генерал за мен звучи много! Помня го в първи клас при професионалната ориентировка – Стоян искаше да стане вратар на „Химик“ – прочутия футболен отбор на Тешово. Стоян беше много добър ученик, общителен и коректно властен. Къщата им на високо под Кулата, с просторните Шопови чардаци, беше много оживена. За мен е чудо и изпитвам гордост, че мой ученик е станал генерал и командва 2-ра Тунджанска механизирана бригада в гр. Стара Загора. Новият генерал е родолюбец. Най-добре си почива в с. Тешово.
Искам от все сърце да поздравя Стоян Шопов от страниците на много авторитетния в-к „Топ Преса“ за високоотговорната служба, която е постигнал с труд и тешовска упоритост.
Пожелавам на Стоян Шопов – бригаден генерал, бъдещи успехи в генералското поприще!
Be the first to leave a review.
