Книгата, заради която президентът на Македония каза: Безспорно Гоце Делчев е българин!

(Продължение от миналия брой!)

С най-възвишени чувства на любов към нея, той съобщава на четата си, че заминава за с. Мурарци да направи проверка на оръжието, а всъщност се връща в Кукуш, за да я вземе със себе си и да се венчае за нея при предстоящото освещаване на знамето, като така свърже двете значими за него събития в един акт.

След венчаването сред четниците настава брожение против Кръстю Асенов. Той се обръща към негодуващите си другари и им предлага да си изберат друг войвода, а той ще замине при Сава Михайлов и Аргир Манасиев в Гевгелийско. На тръгване от Кукушката чета се отделят две момчета да придружат Кръстю Асенов и Ана Малешевска, но на тях е възложено от груповия началник Гоно Бегинин по пътя да убият Асенов. Когато сядат да почиват, едно от момчетата стреля върху Кръстю и го убива, след което обръща пушката си и към Ана, но другарят му го възпира.

Физическият убиец Мицо Големанов е екзекутиран по решение на революционен съд в състав: Аргир Манасиев, Сава Михайлов, Стефан Димитров, Христо Стоянов – Чолака, Божил Попстаматов, Трайко Гьотов и Кольо Колищърков, а Гоно Бегинин успява да избяга в България, арестуван е в София, но по настояване на брата на Кръстю Асенов – Йордан, е помилван.
Трагичната гибел на Асенов лишава въстанието от един не само опитен, но и много пламенен ръководител и то в този момент, когато надигащата се революционна вълна трябва да обхване цяла Македония и Одринска Тракия. Ана е изпратена по организационния канал в Дупница .
За този период разполагаме със сведения за духовната среда на Никола Малешевски. Той продължава да контактува с македонски дейци, като Димо Хаджидимов, Марко Секулички, Георги Панчаревски, Спас Харизанов, Христо Марков и др. Разговорите между тях започват и завършват с Македония, политиката на Великите сили и на България по македонския въпрос, кроят се оптимистични планове за бъдещето на Македония и Одринско.

Когато в началото на август 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание, дейността на Малешевски става още по-напрегната. Отново Дупница се превръща в един от главните комуникационни пунктове за вътрешността на Македония. Когато въстанието вече затихва, към България се отправят хиляди отчаяни и обезверени македонски бежанци. Част от тях се съсредоточават в Дупница и Дупнишко, откъдето са отправяни към вътрешността на България. Неговият дом става база, в която те намират убежище и първа помощ. По негова инициатива комисия от граждани обикаля Дупница, за да събира помощи в пари, дрехи и храна, които донасят в неговия дом и тук ги раздават на най-нуждаещите се измежду бежанците.
За съжаление междуособиците в македоно-одринското движение от предилинденския период не са забравени. На 24 декември 1903 година войводата „централист“ Христо Чернопеев устройва засада на „върховисткия“ войвода, поручик Юрдан Стоянов по пътя Радомир-Дупница, в района между селата Кърнол (дн. Делян) и Дяково. Останалият жив по щастлива случайност поручик не закъснява да обвини в пресата за интелектуални подбудители и съучастници в атентата редица личности, включително Никола Малешевски и Димо Хаджидимов. Съгласно революционните правила, причините за покушението са съвсем основателни – неотдавнашното убийство в Кюстендил на „централиста“ Георги Томов, извършено от „върховиста“ Йордан Пунтев (Пундето).

През годините 1893-1903 Никола Малешевски се радва на добро здраве, самочувствие и работоспособност. Революционният огън, който пламти в неговото сърце преди и по време на Илинденската епопея, не угасва и след потушаването на въстанието.

Трябва да подчертаем факта, че след Илинденско-Преображенското въстание, по силата на много обстоятелства и причини, функцията на Никола Малешевски като пунктов началник на ВМОРО в Дупница и околията е ограничена и намалена чув-ствително. Главната причина за това е, че след въстанието и особено след гибелта на Даме Груев през декември 1906 г., противоречията в македонското революционно движение се изострят до крайност.

Въпреки този неблагоприятен факт, Малешевски с чувство на отговорност продължава да поддържа възобновения таен органи зационен канал за връзка с Македония, по който се провеждат хора и се пренасят материали на Вътрешната организация. Така например на 10 февруари 1904 г. Марко Секулички съобщава на Никола Малешевски, че Христо Чернопеев, с писмо до него, иска да бъде изпратена една малка чета от 10 добре обучени четници за Малешевска революционна околия, чиято цел ще бъде да възстановят разбитата от въстанието революционна мрежа.

Малешевски изпраща такава чета под войводството на Христо Димитров Котруля от с. Робово, Малешевско. В състава й са и малешевците Евтим Бояджиев, Христо Лазаров и Васил Ум-ленски.
В скоро време организацията в Малешево и Пиянец се изправя на крака и отново издига високо революционното знаме на ВМОРО.

КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА НА НИКОЛА МАЛЕШЕВСКИ С ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ИДРУГИДЕЙЦИ НА ВМОРО И ВМОК

Славчо Гоцев представя книгата си „Никола Спасов Малешевски – живот и дело (1850 – 1945)“
В периода 1893-1903 г. Никола Малешевски, в качеството си на пунктов началник на ВМОРО в Дупница и околията, изпълнява главно задачата да посредничи при изпращането на оръжие и литература, и при прехвърлянето на чети и куриери в Македония, както и да посреща пристигащите оттам куриери, дейци на организацията и бежанци. През него минават решенията и разпорежданията на Гоце Делчев за поверения му участък, препращани до други пунктови началници или към вътрешността на Македония. За това свидетелстват и многобройните писма и телеграми, които Гоце Делчев изпраща до него в Дупница.

Не с много думи, а с реалните дела на живота си, Малешевски утвърждава нравствения образ на революционера от неговото време – без пози, без красиви фрази, а със съзнанието, че да поведеш останалите по пътя на народната революция, си длъжен заедно с тях да гладуваш, да студуваш, да си силен при погром поражения, да вдъхваш кураж на обезверените и отчаяните. Трябва да бъдеш такъв, за да те обичат и да вървят след теб. Затова народните дейци му вярват: селяни, четници, войводи, ръководители на организацията, вътрешни и външни, са под въздействие на личното му обаяние. И го обичат. Делчев – всепризнатият вожд на ВМОРО, изпраща и подписва писмата си до него с нежното: „Целува те братски, Ахил (Гоцето)“.

За много неща е обичан Малешевски – за смелостта и мъжествеността, за предаността му към делото, за многото добродетели, които притежава. И той, подобно на своя най-близък приятел и съратник Гоце Делчев, подготвя съзнателни, убедени „работници на делото“, възпитава народните дейци да бъдат винаги готови да понесат всичките изпитания на една дълготрайна борба, каквато, поради жестоките политически условия, е тази на роба в Македония и Одринско.
Писмата на Никола Малешевски до Гоце Делчев и други революционни дейци са изпълнени с доверие и топлота, с грижа за тревогите им, които ако се подценят и подминат, могат задълго да ги извадят от редовете на борбата. В тях по отношение на освободителното движение в Македония и Одринско няма малки И второстепенни проблеми. Всичко е важно, за да работи организационната мрежа като единен механизъм. Обобщенията и оценките, които се съдържат в писмата му, са с ясна логика и здрави практически разбирания за характера на националната революция.

Известен факт е, че Гоце Делчев високо цени революционната всеотдайност на Малешевски, високата му култура, скромния му характер и се прекланя пред тези качества. Много често Делчев в писмата си споменава името на Никола Малешевски и гова са редове, в които се откроява сърдечното другарство между тях. В няколкогодишната богата кореспонденция на Гоце Делчев И Никола Малешевски апостолът не премълчава истината и съществуващите в революционната борба опасности. Сочи трън-|п мия път на тази борба, за да превърне четници, войводи и обикновени хора от селата и градовете в Македония и Одринско в убедени бойци на ВМОРО, които няма да го изоставят при първия провал. Тази негова вяра пропива цялата му кореспонденция с Малешевски, за да ни внушава и днес – толкова години от тогава! – убедеността и безсмъртието на всяко дело, извършено в името на свободата и за единението на Отечеството.
Писмата, записките, телеграмите и другите материали, адресирани до пунктовия началник в Дупница Никола Малешевски, като правило са свързани с дейността на организацията в районите по двата бряга на р. Струма. Писаното от Гоце Делчев засяга не само неговата дейност и тази на пунктовите началници в Дупница, Кюстендил и Лъджене (днес квартал на Велинград), но и многостранната борба на ВМОРО в Македония и Одринско през времето от 1895 до 1903 г.
Малцина от останалите дейци на ВМОРО са ни оставили такава по обем кореспонденция. Пишейки писмата си, Делчев има предвид потребността да се намери към всекиго най-верният път, най-вярното слово, за да го накара с кръвта си да почувства святата цел на освободителното дело.

Когато Гоце пише писмата си до Никола Малешевски, ни най-малко не се безпокои за художествените им достойнства. За него личната кореспонденция е още една форма за осъществяване на собствената му революционна дейност. Дори само броят им свидетелства за това. Гоце е убеден в силата на словото – вярва във властта му над човешкото мислене, над самия човек. За съвременния читател тези писма може би изглеждат сухи, изпълнени с цифрови данни за пари и пушки, с наименования на селища и хора. Но достатъчно е да си представим нетърпението, с което те са очаквани от Никола Малешевски, Никола Зографов, Марко Секулички и други войводи и четници, от нелегални и легални дейци на ВМОРО, за да почувстваме силата и значението им. Те са онази ежедневна програма, от която така се нуждае организацията, те са ръководство по практическото обучение и израстване.
За да се подготви за бунт, за въстание, народът трябва да се въоръжи. Това е азбучна истина. Във всички времена обаче оръжието струва много средства. Обръщайки се към Никола Ма-лешевски през 1900 г., Делчев възкликва: „Пиши на другарите в София да гледат тая зима и пролетта [да] може да прекарат през Малашевията пет хиляди пушки со патроните му барабар, па тогава да можем да се надеваме на донекъде задоволителна сила, иначе нема да ни бъде ни за счупен пищов. Оръжие, оръжие и пак оръжие, тук е силата и колкото по-скоро го имаме, толко по-сигурни ще бъдем“ .

А в друго писмо пита: „Защо бе, брате, не се предпазваш малко от малко барем? Зная, не ще обърнеш внимание на думите ми, но пак си позволявам да ти кажа да взимаш церове, та да я отърсиш“. Трогателен е спонтанният укор на Гоце към Никола Малешевски, чието нехайство към собственото му здраве очевидно го тревожи.

Вестник “ Топ Преса „