Николай Станоев: тайно ходех на уроци по актьорско майсторство

Представи се на читателите на Топ Преса и разкажи как попадна в Благоевград?
– Роден съм в София иначе съм израснал абсолютно съзнателно, дори и в бебешко несъзнателна възраст съм израснал във Видин. Зарибявам се лека полека по актьорското майсторство там и без да искам попадам в Благоевград. Само че това е много хубаво „без да искам” съдба. Защото като кандидатствах в НАТФИЗ, (първо там естествено исках да кандидатствам) изпуснах сроковете и обърках документите и една супер необщителна лелка ми каза, че това било тук до два дена и не може, край, довиждане айде чао. И аз си викам, еее гаси тъпото и са к’во, к’во, к’во, алтернативата – Благоевград. Видях, че тук има актьорското майсторство и си викам айде тука. Беше много забавно, мислих че ще изкарам една година ей така генерална репетиция и ще кандидатствам пак в НАТФИЗ и тая репетиция продължи четири години.

Ти още тогава започна да участваш в TV предавания с какво друго се занимаваше?
– Да, участвах в няколко предавания и по радиото имахме проекти, много интересно беше “Клубния Живот” . Трябваше да хода да разцъквам на живо по клубовете, къде, какво се случва. Бачках и като D.J. също, това е една готина краста, която съм се зарибил. В дискотека ,която беше заплюта като нощен бар леко в страни там до винпрома. И леко по леко я разработихме, даже предлагах да се пуснат едни шатели да се карат директно хората там горе, да правиме партита.

Хубав спомен ли си запазил от студентския си живот в Благоевград?
– Много ме кeфи Благоевград, защото тука има една магия, има много млади хора, различни от всякъде от цяла България. Дори и хората, които са си от тук са много благи, т’ва е точната дума. Няма к‘во да се бият в гърдите да ми се правят на страшни. Мен в началото така ме стряскаха: “Еее в Благоевград, там са луди македонци, войводи. Т’ва тука да знаеш са големи пустиняци, ако биткаджии”. И аз наистина се бях уплашил, но няма такова нещо. Хората в Благоевград са благи. Тук си ми беше супер и сега много обичам да идвам. А и този град е пълен със студенти. Това е един голям студентски град, за разлика от софийският студентски град, което е пълна гад, смрад и мизерия. В смисъл там е само нощният живот, така както си е навсякъде, лудница иначе през деня няма нищо. Няма я тази атмосфера, както е в Благоевград. Тук има едно спокойствие, а най ме кефи и сега, като подгрявах наградите на БГ Радио, хората се кефят и реагират много готино. Много се кефя на тази баничарница, незнам вече колко имена смени, но тя си е там и в 4 – 5 часа сутринта, няма значение кой, къде е бил кой на чалга, кой на хаус, кой бил на черно, кой където и да е бил всички в 5 часа са на баничарницата. Люпиме миленки и баници с праз и си говорими какво е било. Е тава е егати социалната мрежа.

Искащ да кажеш, че си опитал от всичко в шоу бизнеса, радио, телевизия, организиране на партита?
Да, от абсолютно всичко, а и плюс това от продажбата на лицензирани аудио дискове и касети. Това беше най-голямата борба. Всички по главната улица продаваха пиратски копия и е логично да отидеш при тях, щото примерно казваш искам диск на Bon Jovi да речем, и те ти казват изчакай малко и сега ще ти го изпечем. Нормално всички навсякъде продаваха. А ние брат понеже нямахме работа продавахме лицензирани и пълна греда, при нас нямаше никого и се чудихме какво да правиме, как да придърпаме хората при нас. Човека дето лъскаше обувки до нас изкарваше повече кинти. Ние кухите студенти с лицензираните дискове… и започнахме да правиме промоции. Например получаваме касета „Пирин – песни за маса” пускаме музиката и почваме хора по улицата, старците правеха опашка: „Бабата, че ме бие са тука заради пенсията ама я, че си я земем тая касетка” Идва нов албум на Britney Spears, аре праиме промоцията. Танцуваме… всички се смеят ние сме с перуки с навити тениски, кат нек’ви “пендели”.
Опитал съм от всичко. Дори последните ми длъжности бяха, (както е лафа) то си е и така млад меринджей, от легалните дискове, всъщност аз бачках и във Видин на една скара, това ми беше алтернативата, защото наще ме надушиха, че те ми даваха пари да ходя на уроци за юрист за да кандидатствам.

Аааа те са искали сериозен, човек да ставаш?
– Ееестествено. Е какво сериозно има в лекарите и юристите не мога да разбера, но както и да е, пълни пияници и пропадналци са но това е заради тежката работа. Аз имам познати хирурзи, които са невероятни чешити и са много добра компания за маса. Те са пияници в добрия смисъл на думата. Юристите също, но те имат много сериозна и отговорна работа може би и за това в личният си живот са много отпуснати и готини. Та да се върнем на темата, родителите ми даваха пари за частни уроци да кандидатствам медицина, аз обаче не ходех, а тайно си ходех на уроци по актьорско майсторство. Тайно във Видин, айде нема нужда, все едно тайно в Благоевград, веднага се разбра. И те ме казаха, на нас ни е ясно, че ходиш на уроци само по актьорско, обаче сам си направи преценката, ако не те приемат актьорско оставаш на скарата, докато не те вземат в казармата. Но аз бях твърдо решил да кандидатствам само това и като се издъних с документите в НАТФИЗ си викам малиии има да се пръжа на оная скара :)) Та какво ли не съм бачкал, на морето съм бил викач, бил съм парашутен инструктор.

А как стигна до Шоуто на Слави?
– Имаше публичен кастинг ,както е сега “Танцувай с мен” и “Пеещи семейства”. Тогава беше конкурс за народен артист. От над 2000 човека избраха 10 и ни поставяха задачки всяка седмица. Два месеца продължи този кастинг и накрая го спечелих аз. Тогава те избираха екипа от шоуто , не като другите формати със SMS-и. В последствие със Слави и с екипа се бъзикахме, че моя конкурс е бил най – прецакан. В другите кой взе Ферари, кой взе лада, яхта, а аз взех това да остана на работа. Аз много се научих от шоуто. Много ми е дало, много добър старт за телевизията ми е дало. В Шоуто на Слави изкарах 3 телевизионни сезона. Това е най-добрата школа, повтарям ШКОЛА за телевизия. Въпреки че не е обявено като школа, там е единственото място, където можеш да се научиш как се прави телевизия, как се работи в екип, какво означава екип. Това ми е най-добрия телевизионен старт, и от там аз се зарибих по телевизията като цяло. В смисъл това ми стана по яка краста от театъра. Всичко в Шоуто на Слави, беше много хубаво, но в един момент аз реших, че искам да се занимавам с нещо по различно, нещо като сериалите да бъде нещо по филмово, като “Домашен Арест”. Напуснах шоуто сам, и имам препоръки от Слави с което много малко хора могат да се похвалят особено които са напуснали от или са ги напуснали от там. Това което съм научил и взел от там от никъде другаде не може да се научи. Бил съм в БНТ – “Полет Над Ноща” ,не се получиха там нещата. Бях в Gtv, комедииния канал в “Нещоуто На Нед” .Там правехме пак скечове, но по като филмова история, после отидох в TV7 в едно скeч щоу, което се казваше “Нашенци”. Аз и Гъмов бяхме тогава с много тежък пластичен грим. Имаше една сюжетна линия за Исус, които и дърводелец в работи в “Надежда”. Просто така се казва и от време на време сe случват чудеса покрай него, някакво съвпадение. Хитлер в сегашно време, в момента работи в център за интеграция на малцинствата. Бяха много странни и по някога беше по рязък хумор, но не издържаха просто сценаристите, беше ежедневно шоу, имаме към 200 и няколко епизода. За такъв тип скеч шоу може да е и световен рекорд, не сме се заровили да проверяваме но голяма е вероятността да е.

“Домашен Арест” там как се получиха нещата?
– Там се явих на кастинг за ролята на най-добрия приятел на Коцето, който в първи сезон го играеше Боби Турбото. В последствие не знам какво стана Боби не продължи. Те ми казаха абе има една по малка роля на един от многото приятели, с които се събират и си говорите глупости, добре сепер, навитак съм кефеше ме идеята за “Домашен Арест” . И после така се случи, че аз много си заобичах героя и той стана готин и за втори, трети и четвърти сезон ми предложиха да го вкарат в къщата, като основен персонаж които им обръща червата.

В кои други филми си се снимал?
Снимал съм се и в много от холивудските продукции, някои от тях бяха много готини, като War, Inc. (2008) с John Cusack, Hilary Duff и Marisa Tomei. Там имам доста готина роля, играя шеф на охраната на някаква RnB изпълнителка. Участваше също и Ben Kingsley и John Cusack ,които партнира много добре на мен by никой. Снимах се в The Expendables 3. Имах много готин диалог с Mel Gibson. Започнахме да снимаме сцената от сутринта, нали всички така, малко сънчовци ,но вкарах 2-3 бързи смешки и режисьора и Mel Gibson решиха тая сцена да не е толкова напрегната, като вкарах няколко идеи те се изкефиха много и това беше супер готино, че ми се довериха. Има един сериал, които взе награда за най-добра комедия на Англия за 3013 год. Той се казва Plebs. Историята е в древен Рим, но сюжетите са съвременни, например вълнуват се от партита, там играя гей-фризьор. Снимах се и в Code Red. Там играя дилър – PIMP, на едно крайпътно заведение. Некакви ми пребиват курвите, и аз викам к’во става беее. А то не пребиване а някакви зомбита са ги нахапали. Снимал съм се в Conan the Barbarian, The Way Back, Immunity, Children of Wax, много са…

Как успя да съхраниш себе си? След всичките успехи, роли във филми и срещи със световни звезди. Познаваме се повече от 15 години ти си остана същия готин пич от студентските години?
– Хората различно приемат публичността, да не кажа и славата. Така наречено: “Абе тоя се е повервал” ами да понякога някои се пускат по инерция и си мислят, че като направиш едно и край. Т’ва е хората вече те знаят и на тях им е достатъчно. Има такива хора, които са си самодостатъчни, и да се бият в гърдите ,че са еди какво си, и са еди къде си. Ок това си е техния мироглед. На мен не ми е достатъчно, на мен ми е интересно, това е най- важното да не губиш интерес към това което правиш. Аз имам щастието и го пожелавам на всички. Аз се занимавам и си изкарвам парите от това,което ми доставя удоволствие, тоест аз не работа братче. Ако вдигна носа нагоре, то и без това е доста голям, не искам да хвърлям сянка на хората около мен. Така, че.. Естествено, да аз имам самочувствие, но то си е в рамките на нормалното. Всичко, което права ми харесва и ми е интересно. Искам да се развивам и има още накъде.

Имал ли си предложения за Hollywood?
– Трудно е да имам такива предложения, защото те не ми виждат. Има сайтове и агенти, в момента съм задвижил точно тези неща в Internet Movie Database, което е онлайн база от данни с информация за актьори, филми, телевизионни предавания, телевизионни звезди, видеоигри и технически персонал. А и ето Лондон е само на 2 часа път със самолет. Искам да кажа на всички хора занимаващи сe с изкуство:’’ Пичове и моми, не се ограничавайте само в нашата държава. Всичко вече е толкова мобилно, търсете роли в САЩ и Европа.

Кажи нещо за личния си живот, родителите, гаджето…
– Родителите ми, ами работническо семейство. Татко ми е фелдшер, а майка ми е медицинска сестра. Смятай в какво заможно семейство съм расъл. Имам брат, той е по- голям от мен. Единият ми дядо беше ресторантьор, аз казвам но Росен Петров ме поправя, какъв ресторантьор във Видин, кажи си го кръчмар. Всички го познаваха Бай Станой. Имам приятелка повече от 7 години сме заедно, така че брой го всичко е въпрос на документация, рано или късно ще се случи. Много хубаво момиче, както се казва ни е си се намерихме и тя е от Видин. Странното е че ние си се заплюхме в София.

Как предпочиташ да се забавляваш, голяма и щура компания навън или домашно парти с 3-4 приятели?
– И двата варианта ме кефят, наистина важно е кои хора са до мен. Преди време беше важното е да съм навън у големата лудница, сега мога да си направя същия кеф в къщи с 2-3-4 човека.

Дай за край едно хубаво пожелание на читателите на Топ Преса
– Не трябва да се мисли песимистично, гледайте нагоре и не приемайте нещата, като проблем, а по скоро като вариант в който да вдигнете левъла.

 
Филмография

„Новата кола на татко“ 2005 г.
„War, Inc.“ 2008 г.
„Пълен контакт“ 2009 г.
„Command Performance“ 2009 г.
„The way back“ 2010 г.
„Номер 1“ 2011 г.
„Конан варварина“ 2011 г.
„Love.net“ 2011 г.
„Домашен арест“ (сериал) 2011 г.
„Още една мечта“ 2012 г.
„Plebs“ (сериал) 2013 г.
„Code Red“ 2013 г.
„Immunity“ 2014 г.
„The Expendables 3“ 2014 г.