Мистика води туристи към забравени села в Пиринско

 

Легенди и митове за ома­гьосани къщи, змейове и змейски невести, иманета и жълтици, привличат като магнит туристи към закъ­тани и позабравени села и местности в Пиринско. И ако допреди години в такива се­лища ходеха само научни работници, студенти и фол­клористи, за да си набавят автентични материали за ди­пломни и научни работи, то сега без проекти и реклама, туристите сами влизат в ро­лята на откриватели. Въоръ­жени с карти в ръка търсят диви места, които не са впи­сани в никой наръчник за пъ­туващия, но пък славата им се носи от уста на уста.

Така в определени села като Пирин, Любовище, Скла­ве и райони в Симитли и още много други места започна­ха да прииждат чужденци, фотографи, филмови проду­центи и търсачи на красоти и мистични истории.

Село Пирин и стотината му жители от пет-шест години се радват на нечуван инте­рес. Сгушено в прегръдката на връх Ореляк, на грани­цата между Среден и Южен Пирин, тук до скоро идвали само роднини по събори. Но видиш ли бабите на припек и поговориш ли с тях, се прена­сяш в друг свят. Те не дудлят като своите наборки за пен­сиите и здравето, а веднага почват да разказват истори­ята за змей живял в селото. И най-любопитното е, че вяр­ват в тая мистика.

„В нашето село навремето е живял змей. Ей там, на оня баир му е къщата. Построил я за жена си Стана. Родил им се син, кръстили го Гин­чо, който имаше закърнели криле на гърба си. Тук всич­ки старци сме ги виждали, така започват приказката за змея.

Местните разказват, че змеят постро­ил къща в се­лото за себе си и за Стана – най-хубава­та мома в се­лото. Отскоро там живял Атанас Гин­чов – пото­мък на змея, който също имал на гър­ба си закър­нели криле. Заради несъвсем човешкия му произход хората го избяг­вали и той си отишъл от този свят самотен.

Тук няма жител, който да не вярва,че някога е живяло сред тях същество от Долна­та земя. И това не е някаква всеобща лудост, а отношение към легендите и историята, която са наследили от свои­те предци.

Заради сладките раздумки бабите от Пирин са станали буквално манекенки. Идват фотографи отвсякъде, те об­личат носиите и ги снимат. Тук е заснет и филма „Писмо до Америка“. Това е и селото, където починалите се опяват на два гласа, което по-скоро прилича на виене. Село Пи­рин днес е истински резер­ват за фолклор и мистика.

В санданското село Склаве пък всички вярват, че е род­ното място на Спартак. Ста­рото име на селището е Сла­ве – латинска дума, която означава „роб“. Населеното място хората са приели като родно на великия тракиец и с някогашния пазар на роби, на който е продаден сами­ят Спартак. Сега местните в търсене на туристи и препи­тание, възстановиха пазара от онова време, като правят възстановка един път в годи­ната.

По време на Спартаковите игри има гладиаторски тре­нировки и битки, продават се тракийски и римски кулинар­ни изкушения, автентична римска храна – риба, печено и варено месо, хляб от овес, просо и жито, грозде, ябълки, фурми, стафиди, вино, орехи, мед и коприва, различни сто­ки за бита, има и фолклорни прояви. По този начин се ут­върждава древният панаир в селището като привлекател­но и запомнящо се място с история, легенди и обичаи.

В кметството е създадена малка експозиция за Спар­так и за местните легенди с макети, с костюми на тракий­ци, гладиатори.

Някога робите били купу­вани от търговци, които ги препродавали на богати ро­бовладелци. След това нова­та собственост била доста­вяна с кораби или сухопътни кервани до местоназначе­нието си. На този пазар са били продавани за роби пле­нени от римляните при битки тракийци, славяни, мъже и жени от съседни племена. Според местни легенди, в на­чалото на новото хилядоле­тие толкова много роби тра­кийци е имало в Склаве, че е било възможно да се замени тракиец за глава лук.

По света си измислят исто­рии, за да привличат турис­ти, а при нас всичко е истина. Така рекламираме и популя­ризираме културно-истори­ческия туризъм в селото ни. Идват все повече гости от страната и чужбина в Склаве, казват местните. Днес атрак­циите се разиграват от тан­цьори и артисти, които идват специално от Италия.

В село Любовище, което се намира в прегръдките на Мелнишките пирамиди, пък има един необикновен ту­нел. Той свързва отбивката от пътя за Роженския мана­стир с това красиво и омай­но място. Тунелът е вкопан и прилича на вход между два свята. Всъщност той е стро­ен от хора преди години като пряк път, но днес туристите не вярват в това и всички ми­слят,че е природно образува­ние. А къщите в Любовище са като омагьосани, всички са оплетени от пълзящи зе­лени растения. Изоставени, домовете са превзети от при­родата. Малцината жители разказват пленителни исто­рии за жълтици, за иманета от времето на Яне Сандански и преди това и разбира се легенди за любовта, онази изпепеляваща, която е дала името на селото. В село До­бърско, Разложко и вярващи и невярващи наливат вода от поточе зад известния До­бърски храм с летящия Хрис­тос. За изворчето се носят легенди, че лекува слепота. Тук се разказва, че ослепе­ните Самуилови войници са дошли, точно за да опитат да лекуват очите си. И до днес всеки налива вода в шише, мият лице и очи, вярвайки в магията на водата.

В община Симитли също е пълно с мистични места. В полите на Пирин, при веко­вен бор, миряни се събират през юли. Там има голям бор, който се намира до параклис носещ името на Света Ма­рина. Всички местни вярват обаче, че ако прегърнат бора, ще се заредят с енергия, не­обикновена сила и здраве. Затова и винаги през юли дни преди празника Света Марина ходят на бора. Идват и болни, които вярват, че ще се излекуват, ако прегърнат дървото.

Пак в община Симитли се намират Коматинските ска­ли. Те представляват огро­мен, причудлив и все още слабо познат на туристите природен феномен. Зато­ва пък за него знаят много иманяри от цялата страна. Скалният масив се намира край българо-македонската граница и е на 25 километра над общинския център Си­митли. Мястото от векове е обвито в легенди и мистерии, които разказват за войводи, хайдути, комити, търсачи на иманета, за тайнствена пе­щера, която крие жълтици и алтъни. Геоложкият фено­мен е край село Брестово. И е обект на чести иманярски набези. Тук всички вярват, че там има скрити жълтици, но те са прокълнати,защото са събирани от обири и грабежи по турско време.

На 3-4 километра от ска­лите се намира едно дряно­во дърво. В горната му част е оформена арка от самата природа – по този начин са се сплели два от стволове­те. В Пиринско обаче всички вярват, че ако под арката на дряна мине бездетна жена, ще забременее. Славата на дървото се е разнесла и из страната и често тук идват отчаяни булки, казват мест­ните, които често влизат в ролята на гидове.

Легендата се поддържа и симитличани казват: Дър­вото наистина има някаква необяснима сила. Минава се три пъти през арката при из­грев слънце. Всяка жена трябва да се прекръсти, щом мине под арката, както и да каже мо­литва. Не се говори силно, а се шепне. Оставя се ня­какъв нишан или дар вър­ху дървото – кърпичка, дреха, носени от молещите се за рожба.

Тези места и села, натова­рени с енергията на мистика­та и легендите, нямат нужда от реклама. Хората сами ги търсят, всеки по своя причи­на.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене