Славчо Гоцев представя книгата си „Никола Спасов Малешевски – живот и дело (1850 – 1945)“ ЧАСТ II
-
- юли 7, 2019
НИКОЛА МАЛЕШЕВСКИ В ДУПНИЦА
Младият поборник също споделя съдбата на хилядите македонски бежанци, потърсили убежище в свободна България. Заселва се в недалечния град Дупница и се посвещава на борбата за освобождение на родния си край, а също и на цяла Македония. Поради благоприятното географско положение, Дупнишко, наред с Кюстендилско, се утвърждава като изходна революционна база към Македония.
Турците наричат Дупница „Гюмюш дере“ (Сребърната долина), не защото в района има сребърни мини, а поради богатствата, превозвани през града по пътя, който води от Солун към София и на север от нея. Българското име на града може да е произлязло от „дъб“ или от „дупка“, тъй като градът е разположен в подножието на величествената Рила, където долината на река Джерман – приток на Струма, се стеснява и се превръща в дефиле.
След Освобождението новата българска власт бързо сменя старите турски названия на махалите в града, като им дава имената на освободителя на града майор Орлински, руския цар Александър, средновековните български царе Борис, Самуил и др. Само Бешик махала, разположена високо между река Бистрица и левия й приток – р. Боклуджа, в югоизточната част на града, е оставена с предишното име, което означава „детска люлка“.
След Кресненско-Разложкото въстание тази махала става център на бежанците от Македония, които изкупуват изоставени те от турците къщи. Никола Малешевски се настанява близо до центъра на града, а домът му отваря широко врати за революционните дейци. В зрялата си възраст, тук – в Дупница, той окончателно се оформя като изявен борец за свободата на Македония. На 26 февруари 1895 г. е избран за член-съветник на първо то редовно настоятелство на легалното Македонско дружество „Единство“, което е свидетелство за големия му авторитет сред бежанската македонска маса в града…
Целият материал четете в печатното издание на Топ Преса!
Be the first to leave a review.
