Старши треньорът на ФК «Огняново» – Иван Алексов: Радвам се, че възродихме футбола в Огняново и направихме хората щастливи!
-
- юли 4, 2019
Неотдавна писахме за триумфа на ФК „Огняново“ и обеща интервюта със старши треньора и с един от основните играчи в състава.
За новия лидер в аматьорската Югозападна лига и за неговите амбиции разказва старши треньорът Иван Алексов.
– Здравейте, г-н Алексов! Поздравления за спечеленото първо място в Югозападната лига. Разкажете ни малко повече за себе си. Откога се занимавате с футбол и от колко време съществува клуба в Огняново?
– Здравейте! Казвам се Иван Алексов, на 28 години съм и от тази година съм треньор на ФК „Огняново“. Занимавам се с футбол от 10-годишен, а от 18-годишен се занимавам професионално, като прекарах близо пет години в Гърция. В България съм играл за „Места“ (Хаджидимово), “Пирин“ (Гоце Делчев) и в Свиленград. Родното ми село Огняново нямаше отбор от около 9 години, което беше голяма грешка и голяма загуба за футболните фенове тук. Радвам се, че от миналата година възродихме футбола и направихме много хора щастливи.
– Вие сте едва на 29 години. Младостта Ви плюс ли е, или недостатък в треньорската работа?
– Да, през месец октомври ще навърша 29 години. Със сигурност възрастта ми е по-скоро недостатък, от гледна точка на това, че нямам опит в професията, но от друга страна – за това ниво на футбола, в което се изявявам, смея да кажа, че нещата ми се получават повече от добре. Вярвам в себе си, във възможностите на отбора и знам, че това, което постигнахме тази година, не е случайно. Но и знам, че имам още много да уча.
– Какво е основното, на което искате да научите момчетата от ФК „Огняново“?
– Искам да направя момчетата тактически грамотни и всеки да си знае задълженията на терена да реализират моите виждания за футбола. До голяма степен в изминалото време досега ни се получи, но има и още какво да подобрим. В тези групи с тактика можеш да биеш всеки. Отстранихме много по-подготвени отбори от нас само с тактика. Разбира се, не изключвам и качествата на футболистите ми, те бяха страхотни и няма други като тях. Поне половината, при реализирането добра спортно –техническа подготовка, могат спокойно да играят най-малко в Трета лига.
– Били сте футболист, а сега вече и треньор, каква е разликата между това – да сте част от състава, и това – да ръководите отбора от скамейката?
– За съжаление, футболът за мен приключи на 26-годишна възраст, когато за трети път скъсах предна кръстна връзка и реших да не продължавам повече като футболист и да опитам нещо ново. Така и стигнах дотук – да бъда първия треньор на ФК „Огняново“. Съжалявам, че не мога да помагам на момчетата на терена, но те се справят прекрасно и без мен. Чувството да си треньор и да даваш наставления отвън е много по-различно и несъмнено носи голяма отговорност за представянето на отбора.
– Каква е Вашата оценка за представянето на клуба през изминалия сезон?
– В началото на сезона не исках да вкарам напрежение в отбора и поставих за основна цел да бъдем в тройката на нашата група. Не задължих играчите непременно да спечелят първото място, въпреки че знаех, че можем да сме първи. Като цяло момчетата надхвърлиха очакванията и целите, които им поставих и така изненадаха много от хората, които се съмняваха в качествата и потенциала на нашия тим.
– Имаше ли моменти през изминалото време, в които съжалихте, че тръгнахте по този път?
– Съжалявам, че трябваше толкова рано да спра с футбола – точно когато идваха най-силните ми години като играч. Както знаете, един футболист е в силата си от 25 – 26 до 33 – 34 – годишна възраст. Но каквото е било писано, това е станало, никой не може да избяга от своята съдба. Може би съжалявам малко, че като по-млад не слушах много от треньорите си, но това е минало. Сега вече съм се насочил към треньорството и ще направя всичко, което е по силите ми.
– Какви емоции изпитахте при спечелването на първата си треньорска титла?
– Емоциите ли? Бях много щастлив и се радвах дори повече от спечелването на купата в Гърция като футболист. Не успях да удържа и радостните си сълзи. Радостта от титлата е толкова голяма и сладка, най-вече за това, че почти никой от съперниците ни не вярваше, че ще я спечелим. Феновете ни обаче бяха невероятни, имаше хореография. Със сигурност те имат голяма заслуга за тази купа, убеден съм, че без тях нямаше да е същото. Не случайно е казано, че публиката е дванадесетият играч на терена.
– Какви са амбициите Ви за предстоящия сезон?
– Надяваме, след като станахме шампиони, да ни допуснат в А окръжна група, това е желанието и на ръководството, и на играчите, и на публиката. При всички случаи ще подсилим отбора с няколко играчи на определени постове, за да има повече дълбочина в състава. Ако от есента започнем в „А“ ОФГ, целта ще бъде петицата в крайното класиране. Ще дадем всичко от себе си, пък „каквото сабя покаже“. Надявам се отново да надминем очакванията си, така както стана и през изминалия сезон в „Б“ ОФГ.
– Благодаря Ви за отделеното време. Пожелавам успех на Вашия клуб и се надявам скоро пак да отразя победа на ФК „Огняново“.
– И аз Ви благодаря. Поздравявам всички читатели и желая позитивните новини, които отразявате, да са в пъти повече от негативните.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
