Голям празник е днес! Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден)

Апостоли първопрестолници и учитeли на вселената,
молете Владиката на всички 
мир да дарува на вселената и на нашите души велика милост.

Вие от апостолите, които седите на първите престоли и сте учители на света, 
помолете се на Владиката на всички 
да дарува мир на хората и на душите ни велика милост.

Днес е Петровден, а Православната църква почита паметта на първоапостолите Петър и Павел.   Българите вярват, че светците Петър и Павел са братя близнаци. Техният празник се предшества от двуседмичен пост. 

Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата „Деяния на светите апостоли“, а за апостол Петър – и в светото Евангелие.

Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел – преди обръщането си, а Петър – преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.

 

Свети апостол Петър

Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава „камък“, му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог.

Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.

След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.

Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година – годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт.

В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.

Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община.

 

 

Свети апостол Павел

Свети апостол Павел (от латинско паулус – малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.

Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш? … Аз съм Иисус, когото ти гониш“. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен „апостол на езичниците“.

Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).

Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.

 

 

Народни традиции, обичаи и трапеза

Празникът се свързва с жътвата, първите плодове /сливи и ябълки – петровки/, младите животни и веселите Петровски събори. Две седмици преди Петровден се пости, а блажни ястия се позволяват след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма.

Според народните вярвания, Христовите апостоли са не само братя, но и близнаци. Свети Петър бил удостоен с висока длъжност, а именно да пази портите на рая, преценявайки дали да пусне душата на човек в него или да го отпрати към ада. Той измервал с везна добрите дела спрямо човешките грехове и бил неумолим дори пред собствената си майка, която изпратил в ада, тъй като се оказало, че лошите й постъпки на Земята са натежали повече от добрините, които е сторила приживе.

В православния календар Св. Петър е отбелязван като върховен апостол, тъй като е по-могъщ и олицетворява доброто начало, поради което Петровден се приема за по-голям празник от Павловден. По стара българска традиция на този ден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се подрежда и традиционният за празника „бял мъж“ или „кутмач“ – характерно за празника ястие, приготвено от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно. Домакинята приготвя още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.

В църквата се носят ябълки – петровки и обреден колак, за да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина.

Според народните представи, Свети Петър е добродушен старец, който е облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за рая при подялбата на света между светците. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца досущ като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволяват да си откъснат плод от райското дърво. Майките, обаче, не бивало да отхапват от тях.

Обредите и ритуалите, които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици. И докато Св. Петър позволявал на земеделците да работят на полето, Св. Павел не разрешавал да се извършва никаква земеделска дейност и бил готов да изпрати огън от небето, за да накаже всеки, дръзнал да наруши категоричната му забрана. Затова на Павловден, за да не пламнат снопите, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб. С други думи светецът олицетворявал злото стихийно начало.

В миналото обичаите са били много по-богати и колоритни. Девойките и жените са излизали на поляните, за да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта, обаче, на празничната трапеза сядали само старите и женени хора, а младите са посрещали изгрева на слънцето. Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.

Днес празнуват всички, които носят имената Камен, Камена, Кремена, Павел, Павлин, Павлина, Патриция, Петрана, Петър и Преслава.

 

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене