Вестник ГРАДЪТ представя: Един неврокопски млад учител в големия град…
-
- юни 24, 2019
Гергана Романска: За мен е удоволствие да поведа децата по пътя на знанието,да им помагам и да ги напътствам!
Гергана Романска е родена на 30 август в Гоце Делчев. Завършила е Начална училищна педагогика с чужд език в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като начална учителка в столичното 93-то средно училище „Александър Теодоров-Балан“.
– Гергана, от една година си начална учителка. Какви са първите ти впечатления от професията?
– И аз, като един първокласник, пристъпих неуверено в класната стая, но веднага разбрах, че няма по-невероятна професия. Тя е динамична и много емоционална.
– А как и кога реши, че искаш да си учителка?
– Още когато бях ученичка, исках промяна в образованието. Реших, че аз мога да допринеса за тази промяна. Майка ми е всеотдайна учителка и тя ме мотивира и ме вдъхновява и аз да бъда такава. Хората много често казват, че учителската професия не е избор, а призвание. Аз смятам, че това е моето призвание в живота.
– Какво ти харесва в тази професия?
– Харесва ми работата с деца. Чувството на удовлетвореност от обучаването и възпитаването на тези малки хора. Оставяш по частица от себе си във всеки един ученик и го виждаш как израства и се развива като личност и става човек.
– Учителка си на първи клас. Какво е да работиш с малки деца, току-що прекрачили прага на училището, които тепърва откриват света и знанието за себе си?
– С една дума – интересно. Тяхното неспирно любопитство към заобикалящия ги свят ги превръща в истински изследователи, впускащи се в приключения, търсейки знания. А за мен е удоволствие да ги поведа по пътя на знанието, да им помагам и да ги напътствам. Уникално е чувството да бъдеш част от този процес на разширяване на техния мироглед.
– Кое е най-важното, на което искаш да научиш учениците си?
– Искам да ги науча на всичко онова, което ще им бъде необходимо не само в училище, но и в живота. Най-вече на това да бъдат хора, да си помагат, да се подкрепят и да умеят да прилагат всяка от безценните добродетели. Да бъдат добри.
– Как мислиш, има ли разлика между поколенията – твоето и на твоите ученици?
– Разбира се. Всяка година хората се променят и се променят и ценностите. Когато бях на възрастта на моите ученици, животът беше по-спокоен и не бяхме толкова зависими от технологиите. Учеха ни да бъдем търпеливи, сдържани, толерантни, докато тези качества при някои от днешните деца липсват.
– А какви качества според теб трябва да притежава един учител?
– Един учител трябва да притежава много качества, като на първо място трябва да бъде търпелив към своите ученици. Да бъде отдаден на работата си. Да обича професията си и това, което прави. Учителят е актьор, съдия, лекар. Той е приятел. Той е пример за подражание.
– Уважавани ли са учителите от обществото днес? И с какви проблеми се сблъскват?
– Учителската професия е и винаги ще бъде уважавана, но обществото днес я приема за даденост. Пътят на учителя е осеян с трудности. Сблъскваме се с много препятствия, но те не трябва да са пречка пред нашата цел да обогатяваме младото поколение.
– Наскоро бе празник — 24 май… С какви чувства посрещаш този ден?
– С гордост, благодарност и радост. Гордея се, че съм българка, че мога да пиша и чета на български и да уча децата на родния език. На този ден честваме делата на всички онези хора, допринесли за развитието на българската просвета и култура, и съм благодарна на всички тях. Радвам се, че имаме такива празници, които ни „събуждат“ и ни припомнят кои сме.
– Да, честваме св. Кирил и Методий. Но ценим ли достатъчно тяхното дело? Съхраняваме ли езика си, или в плен на модата лесно го замърсяваме с чужди думи и чужди букви?
– Всеки от нас трябва да бъде благодарен за това, че България, макар и малка държава, има свой собствен език и писменост. Великото дело на двамата братя трябва да бъде съхранявано и ценено от идните поколения. Аз като учител се стремя да предам на своите ученици любовта към родния език. Но въпреки това навлезлите в нашия живот технологии оказват негативно влияние върху автентичността на нашия език.
– Обичаш ли българската книга? Кой е любимият ти автор?
– Обичам всяка българска книга, ценя всеки български разказ и стихотворение. Любимият ми автор е Пейо Яворов. Неговата поезия е пропита с дълбок смисъл и „прозрения“ за „вечните въпроси, що никой век не разреши“.
– За какво намираш или не намираш време?
– През свободното си време сядам с хубава книга, отивам на театър или се разхождам в някоя галерия. Иска ми се да намирам повече време за пътувания.
– Какво най-много цениш у хората?
– Искреността е качеството, което ценя най-много у хората.
– Ако трябва да се опишеш с пет думи, то ти си…
– Колкото и нескромно да звучи, определям себе си като борбена, великодушна, решителна, всеотдайна, целеустремена.
– Имаш ли любима мисъл, която следваш?
– „Cogito ergo sum“ – „Мисля, следователно съществувам“ – Рене Декарт. Това е любимата ми мисъл, която се стремя да следвам.
– А светла личност, която те вдъхновява?
– Има много велики хора, които ме вдъхновяват. Но на този въпрос бих отговорила само по един начин – моята майка. За мен тя е светлината, която ми показва правилния път и ме подкрепя за всяко решение в моя живот. Тя е прекрасна майка, силна жена и уникален учител. Всичко, което някога искам да бъда.
– Твоето послание към читателите?
– Дерзайте! Не спирайте да търсите знания! Помнете и се гордейте, че сте българи.
Be the first to leave a review.
