Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология: Не може в Благоевград, в Плевен и в Стара Загора да се отглеждат едни и същи култури
-
- юни 21, 2019
– Проф. Казанджиев, как ще коментирате усложнената обстановка в страната? Над нормата ли са валежите и ще има ли нанесени щети върху реколтата?
– Обстановката наистина е тежка, но това се отнася предимно за Западна и Централна България. В източните райони няма основание за притеснение. За съжаление на местата, в които вали, дъждовете ще продължат и през следващите 10 дни. Това го казвам категорично. Все още не е ясно с колко ще бъде превишена месечната норма на валежите, но ако се позоваваме на това, че на 1 и 3 юни в Пловдив паднаха съответно по 45 л и 73 л дъжд на кв./м, само за 2 дни там се изваля нормата за месец и половина. Представете си какво ще се случи до края на юни. Така че в районите, в които наблюдаваме това явление, ще има наводнени земеделски земи и при всички положения повредена реколта. Бедата е там, че засега нямаме данни, с които да кажем каква част от реколтата е засегната. Но при условие че има повсеместни валежи, от една страна, доста интензивни, а от друга – придружени с градушки, в такива случаи щетите са неминуеми.
– В кои райони щетите ще са най-големи?
– В цяла Западна и Централна България – Видин, Любимец, Хасковско, тези райони са подложени на ежедневни валежи.
– Изтъкнахте, че валежите са интензивни, има ли обаче нещо необичайно в това, или е напълно нормално за пролетта?
– Обичайно е за сезона и в рамките на добре известните за метеоролозите явления и процеси. Разликата е само в тяхната интензивност. Навсякъде се случват земетресения, но разрушителните са рядкост. Това наблюдаваме и сега – за кратко време се изваляха огромни количества. Иначе за тези райони на страната максимумът на валежите е пролетно-летен.
– Споменахте, че в следващите десет дни ще продължава да вали. На какво се дължи това и очакват ли се градушки?
– Повишаването на температурите, съпроводено с рязкото смесване с топъл и студен въздух, е предпоставка за възникване на щурмови процеси като градушките.
– Хората обаче вече се питат дали ще купуват вносни плодове и зеленчуци? Върху кои култури ще има нанесени най-много щети?
– Върху тези подове и зеленчуци, които в момента са засети.
– Овошките бяха унищожени на 100% в някои райони.
– Така е за съжаление. Но пък за сметка на това сме пощадени в останалата част от страната, която може да ни снабдява също с плодове и зеленчуци. Основните производители на зеленчуци са в Тракия, но единият център е Пловдивско, където валя интензивно, но другият е в Ямболско. Овошки пък има както в Кюстендил, така и в Силистра. Надявам се едните райони да компенсират загубата в другите.
– Ще се наложи ли да внасяме зърно, каква реколта очаквате?
– На този етап нямаме основание да се съмняваме в качествата на реколтата. Знаете, че и миналогодишната беше добра. Само се притеснявам, че там, където има силен вятър и интензивни валежи, посевите ще полегнат. По този начин жътвата ще бъде силно затруднена. Да се надяваме, че както със зеленчуците и овошките, няма да е в цялата държава. На изток към момента обстановката е нормална.
– А ще бъде ли дъждовно лято?
– Лятото ще бъде стандартно – нито ще е дъждовно, нито горещо. То ще е топло, с превалявания на отделни места. Няма да имаме основание да казваме, че има продължителни периоди, в които да не вали. Но това е на този етап от синоптичната обстановка. След месец нещата може да се променят. Затова говоря за прогнозата от днешния ден за следващия месец.
– Какво бихте посъветвали производителите?
– Няколко неща. Най-напред – да не карат земеделието на автопилот. Препоръчвам да търсят повече контакти със специалистите в областта на агрометеорологията, а не на агрономството. Второ – случващото се сега и в предишните няколко години доказа, че не може в цялата страна да се засаждат едни и същи видове селскостопански растения. Трябва да се учим от грешките си и да районираме селското производство. В основата на такива обстоятелства да можем сами да посрещнем щетите, които ни нанася природата.
– Какво имате предвид – трябва ли да се ориентираме към отглеждането на нови култури ли?
– Не към нови култури, а към преразпределение на културите на територията на страната. Не може в Благоевград, в Плевен и в Стара Загора да се отглеждат едни и същи култури. Трябва да се профилират. Не искам да рекламирам застрахователите, но е добре земеделският труд да бъде застрахован.
– Виждате обаче, че производителите отказват, защото смятат, че няма смисъл?
– Това означава, че системата не работи и хората нямат доверие в нея. Когато събираме пари, сме първи, а когато трябва да обезщетяваме хората, ни няма.
– Вие сте експерт по агрометеорология, но не може да нямате обяснение за наводненията, на които станахме свидетели в някои градове. Нормално ли е улиците буквално да се превръщат в морета, само дъждът ли е виновен?
– Категорично не е нормална тази обстановка. Преди 50 години също имаше такива дъждове. Спомням си обаче в детството ми как канализационната мрежа се почистваше – с примитивни устройства, но поне се чистеше. Сега не е така. Към проблема трябва да добавим и некачественото строителство. Вече проектите се претупват и не се оразмеряват съответните канализационни съоръжения според нормативните документи. Като допуснем и безстопанствено отношение към горите, изсичането на дърветата, проблемите се натрупват. Всичко това е сред причините за сегашната обстановка. Всичко е в манталитета ни.
– През последните години обаче като че ли лятото и пролетта са по-хладни и дъждовни, така ли е наистина?
– Да, така е. В миналото имаше десетки заводи, които буквално променяха микроклимата по регионите. Вече няма циментови и металургически заводи, които замърсяваха атмосферата. Започна да се връща климатът от далечното минало, отпреди 40 – 50 години, с известни уговорки, разбира се. Имахме периоди, в които преминавахме от зимата направо към лятото. А сега имаме пролет, която и в момента продължава. Имайте предвид, че лятото още не е започнало. Астрономическото настъпва на 21 юни.
– Наблюдават ли се обаче необичайни явления за нашата страна?
– Интензитетът на явленията е предмет на изследване от специалистите, а не самите явления. Те са в обичайното време, но интензивността им е друга. Например ако говорим за суша, през февруари и март имаше незапомнена зимна суша. Два месеца нямаше дъжд и сняг. След това ситуацията се промени и сега валежите буквално ни удавиха. Вече е важен интензитетът на явленията. Агрометеорологията може да напътства производителите – за отместване на датите за сеитба, за отглеждане на различни типове култури, за да се справим с капризите на времето. Това трябва да се има предвид.
ВИЗИТКА:
Завършил е Лесотехническия университет.
Работил е в системата на горите.
От 1980 година след конкурс работи в НИМХ.
Там кариерният му път е от младши научен сътрудник до професор в секция „Агрометеорология” на националния институт.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
