90 години на сцената на образованието

Храм на знания и топли­на. Дете, изкачващо се по старите стълби на зна­нието. Класна до класна украсени с емоция и цвят. Усмивки и спомен. Трепет и звън на камбани и учили­щен звънец.

В будно Банско вече 90 години не е затваряна вра­та на знанието. От 1929 го­дина до днес 10 000 деца са преминали прага на най-старото школо в поли­те на Пирин след килийното училище в дома на Неофит Рилски.

Началното училище „Све­ти Паисий Хилендарски“ говори само с думите на историята в стените, в ар­ките и прозорците. Сграда, която внушително напомня за величието си с високите тавани, а приютява като в малък сплотен дом.

Всяко отваряне на врата към старото школо е със звън на малка камбанка, като всички будни деца в него.

На стените има арт ин­сталации, които говорят за творчество, иновативност и стил. На пук на годините всяка стая е уникална от самата врата до чиновете.

Класните стаи са укра­сени по различен начин, а надписът на класа е инди­видуален.

На фона на различното и модерното има млади и стари учители, които ръка за ръка работят, лишени от типичните за учителския колектив надменни пози.

Банскалии показват за пореден път, че пазят тра­дицията в себе си, вървей­ки напред.

Началното училище със своя иновативен двор, с ка­бинетите си по музика, тех­нологии, английски прили­ча на западноевропейски колеж за млади таланти.

В това училище награди­те са ежедневие, а всеки банскалия и до днес е пре­минал през школото, за да научи А и Я, 1 и 2.

– Повече за новото, пове­че за историята говори на­стоящият директор, госпо­жа Евгения Тренчева. Очите ѝ са пълни с вода от гордост и милост към дома – НУ „Паисий Хилендарски“:

– Преди 90 години на 1-ви ноември това училище отва­ря врати за децата на Бан­ско. Три години преди това е започнал неговия строеж. Ние издирихме и намерихме акта, с който е даден старт на училището – това се случва по времето на управление­то на българския цар Борис Трети и с голямото участие на хората в Банско. Много хора са дали своя труд и дан за построяването на учили­щето, което и до днес е ем­блема на нашия град. Първо, защото сградата е изключи­телно внушителна. Планът на училището е донесен от Париж и е направен по по­добие на френски лицей. В училището има и до днес 16 класни стаи, които са широ­ки, просторни с високи та­вани. Малко училища имат такава конструкция и така­ва свобода в класните стаи. Не е случайно, че то е на­правено срещу друг символ – църквата „Света Троица“. В началото известяването на учебния ден е било след като слугата е излизал на терасата, към която е имало въженце, свързано с една от камбаните на камбанарията и издавал звук, с който де­цата са знаели, че е за­почвал учебни­ят ден.

Пър­вият ди­ректор на на­чалното училище е Ми­луш Ра­донов, Йордан Смедър­чинен, дългого­дишен дирек­тор е Георги Калайджиев и след това Мария Цигурийна, Веселинка Дурчова, Елена Райова и 16 години – Невен­ка Бърдарева.

Всичко постигнато досега е плод на тези директори. Хора с визия!

– Лич­ната ис­тория на Тренче­ва за­почва преди 30 години именно от тук…

– Аз смея да твърдя, че моят живот – това е учили­щето. 30 години аз съм тук. Дойдох, когато бях на 27 години – млада, плаха, неопитна. Когато бях малка и ме питаха: „Каква се виждаш ти в бъдеще?“, аз ви­наги казвах „Учителка“. Тук в това училище реализирах своята детска мечта. Това, което съм днес – и това, което бях преди 30 години, единственото нещо, което е общо е ентусиазмът, жела­нието ми за работа, любовта ми към децата и отдаденост­та на тази толкова благород­на професия. Смело мога да кажа, че и ако и днес изби­рам професия, ще избера да бъда начален учител. Защо­то това е професията, която е в основата на всички други професии. Началният учител е този, който дава успешни­ят старт на своите ученици, този, който дава крилата на децата и ги подготвя за бъ­дещето.

– Какви деца минаха през това училище и какви лич­ности излязоха?

– Изследвайки история­та на училището около това събитие, проучихме и раз­говаряхме с много бивши учители, които са минали през училището. Жалко е, че много от тях вече не са сред живите. Опирайки се до Ма­гда Христова, Мария Събева, Мария Маламова, Димитър Маламов, ние научихме тол­кова много неща, за тези, които са минали през това училище, а техният брой не е малък. Над 10 000 ученици са получили своето първона­чално образование. На 1-ви ноември 1957 г., която вече се обособява началното учи­лище като институция, отто­гава съществува и Начално училище „Отец Паисий“, кое­то днес носи името „Свети Паисий Хилендарски“. Вече 35 години това училище се помещава в тази сграда.

Децата, които са минали през това училище, съм си­гурна, че то е оставило у тях незабравими мигове – те винаги с носталгия и любов си спомнят за своите първи учители. За хората, които са хванали плахите детски ръ­чички и са им показали А и Б в живота. Не можем да не бъдем горди, защото наши възпитаници са успели хора. Имаме трима ученика, завършили Харвард. Имаме много деца, които са полу­чили своето образование в чужбина, имаме много успе­ли хора, които днес градят и дават всичко от себе си за просперитета на България.

– Как се сплотява подобен екип?

– В момента училището има 31 човека – от които 25 преподаватели. Да създа­деш екип от съмишленици не е лесна работа. Най-хубаво­то е, че аз не съм външен чо­век в това училище. Цялата моя професионална кариера е преминала тук. Познавам колегите, те също ме позна­ват. Аз застанах срещу тях не от позицията на строгия директор, а погледах на ко­легите ми като на приятели. Екипът, който работи тук, е изключителен. Това са хора, за които учителската профе­сия не е професия, а приз­вание. Всеки идва тук, за да работи и за да остави части­ца в детската душа. Всички си помагаме, подкрепяме и гледаме в една посока. Тук ние не мрънкаме, че нямаме, тук ние не мрънкаме, че ро­дителите на съвременните деца са различни. Не! Кога­то спечелиш доверието, ко­гато всяко дете се прибира вкъщи доволно, щастливо и споделя, че всеки един ден в неговото училище е разли­чен от предишния, то тогова няма неосъществими неща.

– Превърнахте едно 90-го­дишно училище в инова­тивно модерно училище. Въвеждате музикални меж­дучасия, което е прецедент. Какво ви подтикна да изка­рате с музика децата извън стаите?

– Това, което е чува нався­къде за агре­сията. Колко деца са не­контролиру­еми и една от идеите беше тази. Който и да е затворен 8 часа между 4 стени и да няма глътка въздух през целия учебен ден, естест­вено това превъзбужда и деца и въз­растни. Пър­вата причина беше тази. Втората при­чина беше емоция­та и же­ланието, което усетих у сами­те деца, когато започ­нахме това на­чинание. Цяла годи­на вече след все­ки втори час всич­ки деца като ято птици тичат на двора и за­ставаме всички заедно – деца, учители, помощен персо­нал. Тан­цуваме, играем. Научи­хме бъл­гарски хора – нима това не е нещо, което за­служава да бъде подето от други училища.

Другата инициатива е на­шият интерактивен двор, който направихме заедно с родителите и с колегите. Днес децата играят игри, които са позабравени – от­деление, не се сърди човече, дама, скачат на въже. Таки­ва игри, които раздвижват тяхното тяло и ги обеди­няват. Ние намаляваме по този начин напрежението между тях.

– Ролята на родителите в училището…

– Аз стъпих на много здра­ва основа, поставена от Не­венка Бърдарева, която е създала добро училищно настоятелство и обществен съвет. Аз продължих това, което го имаше като тради­ция. С постъпването ми в длъжност поставих среща с настоятелството и съвета, където открито им споделих моите виждания и желания какво искам да се случи с нашето училище. Огромня беше моята изненада, когато всички застанаха зад мен. Да, не можем да не се похва­лим: това е училище, в което децата идват с униформа, това е училище, в което де­цата не играят с телефони по време на междучасие, това е училище, в което има строг пропускателен режим, така че може родителите са спокойни, когато техните деца са тук. Родителите ни подкрепят във всяка една инициатива.

Председателят на училищ­ното настоятелство – Иван Хаджирусков, председате­лят на обществения съвет – Магдалена Клечерова – това са хора, които са тол­кова отворени и позитивни, че просто стоят до нас и ни стимулират да работим.

– Стаите – иновация и красота…

– Когато бях дете не харес­вах моята класна стая със зелените цокли, със старите чинове, с кафяво боядисан под. Тук е традиция всеки учител да превръща своята класната стая в неповтори­ма и запомняща се. Това не са украсени класни стаи – това са функционални клас­ни стаи. Накъдето и да се обърнат, децата се обучават. Още от малки те формират естетически вкус, да усещат красивото, а началният учи­тел има е голяма роля.

– За организацията на 90-годишнината?

– В продължение на 5 ме­сеца екипът учители и роди­тели работихме много упо­рито, за да се случат тези неща. Получихме подкрепа­та на община Банско в ли­цето на кмета Георги Иконо­мов, получихме подкрепата на множество спонсори. От­зоваха се всички родители, които имат възможност да помогнат с кетъринга.

Огромна е заслугата на ре­жисьора Силвия Георгиева, хореографа Райна Асева, му­зиката е на Марин Бърдарев, спортната композиция е на Георги Кавръков.

Това мероприятие ще ос­тане за обществеността на Банско, за всички настоящи ученици, които получават тениска със спомен – лого­то на училището. Не мога да споделя с гордост, че днес ще прозвучи химна и на на­чалното ни училище, чийто автор е дългогодишният учител Мария Маламова, а музиката е нейният ученик и настоящ учител по музика – Марин Бърдарев.

* * *

Днес в една от най-краси­вите училищни сгради на Банско, в мозайката на един от коридорите е вградена годината 1929. Деветдесет години от завършването на целия комплекс – училище, читалище, кино. Тази дата връща мислите в далечното минало, “на попрището ва­жно във средата”… ПРОСВЕ­ЩЕНИЕТО НА ЕДИН НАРОД – ГАРАНТ ЗА НЕГОВАТА СВО­БОДА И НЕЗАВИСИМОСТ!, разказва Гълъбица Тодева.

Тя ни запознава с образо­вателната дейност в Банско и нейните дълбоки корени.

Тези думи, навярно са били символ – верую за хора­та от едно подпланинско се­лище, успяло през всичките 500 години на робството да оцелее физически, да се съх­рани духовно, да остане чис­то българско, без заселници – поробители… Характерен за местното население е фе­номенът – буден ум и вроде­на предприемчивост, създа­ли известна икономическа стабилност като естествена първооснова на духовното възраждане. Дарбата избуя­ва там, където има условия. Знае се кой отваря Банско към света – банските тър­говски фамилии утвърдили традиция в контактите, чрез своите търговски кантори в различни европейски гра­дове: Беч /Виена/, Париж, Лайпциг, Земун, Нюрнберг, Букурещ. Икономически­ят просперитет обуславя присъствието на духовни ценности – живопис и кни­жовност, архитектура и фол­клорно богатство… Екате­рина Бояджиева, достойна потомка на Хадоивълчовия род посочва много имена на известни и по-малко из­вестни първи книжовници и просветители – двамата братя на Паисий Хилендар­ски: Лаврентий – игумен на Хилендар и Зограф и Хаджи Вълчо – крупен търговец и щедър дарител, митрополит Неофит, йеромонах Йеротей, митро­полит Сера­фим, йеро­монах Хари­тон, поп Пе­тър Бе­нин…

Учи­лищ­ното дело в Банско сто­летия наред е било с го­лям об­щест­вен прио­ритет. Де­цата, малки и голе­ми са посе­щава­ли уре­дените в раз­лични къщи килий­ни учи­лища, в които учителите са били свещени­ци. В една от стаите на му­зей “Неофит Рилски” днес може да се види възста­новка на ки­лийно­то учи­лище на поп Петър Бенин, баща на бе­лежи­тия въз­рож­денец. Исто­рията е запазила имената и на дру­ги килийни и светски учи­тели от Банско: поп Филип Тренчев, поп Никола Захов, монах Вишан, поп Димитър Попмладенов, Никола Сир­лещов, Тодор Хаджистенов, Милана Колчагова…

В записките си Алексан­дър Чучулайн отбелязва:

“Училище в Банско има от незапомнени времена и то никога не е попадало под чужда духовна власт. Пър­воначално учители са били свещениците, които са уче­ли децата на четмо и писмо. През 1835 година църков­ното настоятелство изкупу­ва една къща за училище, в което за учители са назначе­ни мирски лица…”

Напълно възможно е, ко­гато през месец януари на 1835 година в Габрово е от­крито първото българско светско училище, по обра­зец на съвременните евро­пейски училища, с главен учител – синът на Банско Неофит Рилски, в родното му място родолюбиви и про­светни дейци като Марко Георгиевич Везьов и Михаил Герман да подкрепят идеята да има светско образование и в подпиринското селище.

И двамата братовчеди на Неофит Рилски по майчина линия са били известни бо­гати търговци и просветите­ли, със специални мисии в сръбския кралски двор на Михаил Обренович. В про­дължение на много години те финансират просветното дело.

Потвърждение на същото намираме и в едно писмо – отчет от 1901 г. до Българ­ската екзархия в Цариград на Христо Анчев, главен учи­тел в банското православно смесено основно училище. Това писмо дава още по-до­бра светлина и за щедрото дарителство на банскалии в името на образовател­ното дело. Сведенията на Христо Анчев се базират на достоверна информация.“ Дедо Марко Везьов, родом от Банско / визиран е Мар­ко Георгиевич Везьов/, след като изучил негде в Европа, заемал длъжността сръб­ски консул в Букурещ и от там много съдействал за съграждането на едно та­кова ново здание, за коя­то цел изпроводил и 2000 гроша пари и се започнало градението на училището…” Ценни сведения за Банско съдържат записките на въз­рожденския учител – пъте­шественик Васил Кънчов от 1891 г. “Училището е постро­ено на два ката. Съзидано е от камъни- здраво и хуба­во…зданието е построено в 1857 г.

Пред училището има голям двор, тук видях за пръв път… гимнастика за упражнение на учениците…заградена е хубава градинка, пълна с цветя. Чешма с прекрасна студена вода тече в двора. С една реч училището има всички удобства за учене и игране на учениците.” Извес­тен следовник на светското образование е учителят Ни­кола Поп Филипов, който в 1847 година превръща мето­ха в Банско в светско учили­ще и ревностно продължа­ва новата взаимоучителна метода на преподаване по образец на европейската образователна система. При моите ежедневни мислени разходки из миналото на Банско установявам една удивителна закономерност, неоспорим факт за героите от национално-освободител­ните борби. Най-смелите и готови да се хвърлят в огъня на борбата, обречени на Сво­бодата са…УЧИТЕЛИ! Нека да проследим част от споме­ните на Лазар Томов.

“През 1896 г. , есента Гоце бе назна­чен за главен учител в Бан­ско…Още от­начало проли­ча, че новият главен учител в Бан­ско носи нещо друго…запоз­на се с по-съ­буде­ните банска­лии, намери почва между тях и образу­ва таен рево­люцио­нен ко­митет.” Сред сърат­ниците на Гоце Дел­чев са негови съученици от Солунската българска гимна­зия. Радон Тодев, герой от Илин­денската епопея 1903, Димитър Тодев /Мингьо/ – председател, Костадин Молров /Кочо/- секретар, Симеон Моле­ров – началник на тайната полиция и оръжейните складове… В про­дължение на по­вече от 50 години неизменно сред учениците е Ан­гел Балев – дъл­гогодишен учител и общественик, смел побор­ник и летописец на илинден­ските събития от 1903 г. Той е инициатор и организатор на станалите традиционни ученически гимнастически упражнения, поставяни еже­годно на празника на свети­те братя Кирил и Методий – 24-и май.

Щафетата е продължена от учителя по физкултура Димитър Сугарев с учени­ците от техникума па дърво­оброботване и дърворезба “Нкола Вапцаров”. На 24-и май на градския стадион банскалии изживяват неза­бравими тържествени миго­ве, вълнуващ щрих от исто­рията на просветното дело.

На 5-и октомври 1912 г. Банско се самоосвобожда­ва от Османско робство. То­гава 9-те войводи, оглавили събитията: Хр. Чернопеев, Г. Занков, Г. Каролев, П. К. Яворов, Таско Стоилков, А. Х Василев, П. Добринович, М. Чаков и Й. Вапацаров изра­ботват протокол и изпращат до държавното управление искане Банско да стане град и околийски център. От тога­ва Банско е град и временно – около година и половина в родната къща на Паисий Хилендарски /предишен метох/ се помещава околий­ското управление. По-късно къщата става училище, до 1922 година, когато пожар я унищожава. Неугасващи светилници са училищата в Банско, от далечното мина­ло до днес.

Нуждата от по-голяма сграда, която да приюти всички – малки и големи деца, е била причината упра­вата на града да започне да мисли за построяването на ново училище. В протокол от 9-ти май 1924 година нами­раме следното…” Общински­ят съвет, заедно със същото училищно настоятелство: кмет Лазар Иванов Гълъбов, помощник-кмет Иван Докто­ров и общински съветници / изброени са 7 членове/, съвместно с училищното настоятелство …/изброени са 5 човека/ …с дневен ред: продължение въпроса с по­строяването на основното училище… Тези събития се случват по времето на дву­мандатното кметско упра­вление на Лазар Иванов Гълъбов / баща на моята майка/. Строителството из­исква оромен труд и сред­ства…Целият сграден ком­плекс успешно е завършен през 1929 година. Прагът на това училище са пристъпи­ли хиляди чеда на Банско.

Дълги години в него е ос­новното училище /прогим­назия/ “Неофит Рилски”, а в последно време тук се учат децата на начално учили­ще “Отец Паисий”. Голяма и красива знакова сграда, приютила някога не само училище, но и читалището и киното на града. Днес, ко­гато ръководство, учители и ученици от Начално учили­ще “Отец Паисий” се подгот­вят да отбележат 90-годиш­нината от построяването му, да им пожелаем здраве и не­спирен полет на крилете на науката и познанието. Всич­ки знаем, че “НЕ СЕ ГАСИ, ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ!”

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене