Неврокопският митрополит Иларион завещал застраховката си на Св. Синод

Така завещанието унищожава всичко преди това, което е вписал в застрахователната полица в дружество “Ню Йорк”, с което наследниците му, между които е и 71-годишният Никола Кандиларов от село Церова Кория, не получават средствата. По думите на служители на Държавния архив във Велико Търново, част от наследниците идвали в архива да правят справки.

Кой е Неврокопският митрополит Иларион?

Неговото светско име е Иван Пенчев Станев и е роден през 1850 г. в село Церова кория, Великотърновско. Произхожда от заможен, богат род. Учи най-напред в богословското училище в Петропавловския манастир край Лясковец, а по-късно завършва Одеската семинария. През 1884 г. се завръща в България. Намира истинското поприще сред българите в Македония, откъснати по силата на Берлинския договор от свободното отечество. Оценявайки големите му интелектуални възможности (говорел свободно шест чужди езика!), Екзархията го изпраща на работа в Солунската българска гимназия (1884-1886). От 1886 до 1891 г. е ректор на Духовното училище в Одрин.

Голямото дело на живота му започва през 1894 г., когато е изпратен за митрополит на възстановената Неврокопската епархия. В битката за нея се включва лично и министър-председателят Стефан Стамболов, което принуждава султана най-сетне да издаде отдавна очаквания барат за учредяването й. „Беше 14 априлий 1894 г., когато се разгласи радостната новина, че султанът е издал височайше ираде за български владика в Неврокоп и че Негово Блаженство екзарх Йосиф препоръчва за такъв архимандрит Иларион. Тази новина като мълния се разпръсна и всяко българско сърце с трепет питаше: „Кога дядо владика ще дойде по-скоро, кога Неврокоп ще стане столица епархийска?!“ – спомня си възрожденският учител Ангел Иванов.

С най-голяма радост Иларион бил посрещнат в самия Неврокоп. Възседнали коне, той и свитата му пристигнали в града по шосето откъм Драма. Пред нарочно издигната арка в покрайнините на града го очаквали повече от 80 свещеници и хиляди граждани, мнозина от които плачели от радост и вълнение. Градската черква, в която Иларион отслужил първата си владишка проповед, била претъпкана от народ, жаден да чуе молитвите към Бога на роден език. Претъпкани с народ били и черковният двор, и всички улици около черквата.

Иларион бързо сплотява около себе си българите от Неврокоп и от другите райони в епархията си – от Разлог до Горна Джумая. Под негово ръководство се възстановяват много от разгромените български черкви, откриват се училища, осигуряват се учители, набавят се учебници и пособия, откриват се читалища и библиотеки. Иларион издирва десетки будни, талантливи българчета и ги изпраща да учат в руски и европейски училища и университети. Самият Екзарх Йосиф с готовност подкрепя всяко негово патриотично начинание.

Освен като мъдър църковен деец Иларион се отличава и с принос за националното освобождение на българите от Македония, въпреки тактическите си различия с дейците на ВМОРО. Пред мнозина от тях изповядва идеята, че освобождението на Македония може да се постигне и по мирен път. В решителните моменти обаче той не остава настрана. И до днес в Неврокоп се разказва как околийският войвода Петър Милев отишъл в Митрополията, за да постави на владиката ултиматум да се включи в революционната организация и да положи клетва за вярност към нея. Войводата се промъкнал тайно в покоите на дядо владика и насочвайки към него пистолета си извикал: „Дядо владика, ще ли се приобщиш към организацията, или…“. Иларион му отговорил спокойно и повелително: „Прибери това оръжие, войводо! Грехота е българин да вдига оръжие срещу българин, да предизвиква осъдително братоубийство! Господ не прощава никога такъв грях!“ Силно смутен, Петър Милев прибрал пистолета. „Щом е необходимо и моето приобщаване – казал Иларион, – готов съм да го сторя без колебание и да положа клетва пред вашето оръжие.“ Така владиката станал член на революционната организация и предал на войводата дарение 100 златни лири за оръжие.

Освен като църковен водач и патриот Иларион е оставя в Неврокоп и примери за щедрост. Дядо Иларион бил много богат, но живеел скромно и пестеливо. След една продължителна командировка в Петербург, като се прибрал, той върнал на екзарх Йосиф командировъчните пари, като казал, че поема всичките разходи за своя сметка.

През 1894 г., току-що пристигнал в Неврокоп, той подарил 300 златни лири за закупуването на конака на Тефик бей, където била настанена резиденцията на Неврокопската митрополия. През 1902 година, отново с дарени от него 300 лири, е построена сградата на пансиона към неврокопското класно училище. По лична инициатива на Иларион през 1905 г. започва изграждането на новия катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ в центъра на града, в махалата „Вароша“. За тази цел той подарил нови 200 лири, а когато се оказало, че събраните средства вече са изчерпани, отново Иларион подарил допълнително още 100 лири.

Дядо Иларион посреща с възторг обявяването на Балканската война и освобождението на Неврокоп през есента на 1912 г. Силно влошеното му здраве го кара да подаде оставка и да предостави своя духовен престол на млад и енергичен наследник. Същата година се завръща в Церова кория и живее във Велико Търново до смъртта си през 1925 г. И това, че и в родния си край той се изявява като щедър благодетел и дарител за строежа на църкви и издръжката на училища и бедни ученици. (Справка на в. „Стандарт“)