Туристи изкачиха Царев връх

По покана на своите приятели от Крива Паланка, туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил, се включиха в традиционното изкачване на Царев връх /Султан тепе/ -2085,4 м. Той е вторият по височина връх в Осоговската планина и най – високата точка на територията на Република Македония. Осоговската планина е една от най-големите планини по западната ни граница. Около 30 процента от площта й са в българска територия, а около 70 са на територията на Република Македония.

На планината явно й е напълно безразлично чия собственост е била или ще бъде, защото знае, че винаги ще остава след всички ни – ще посреща тези, които са дошли с отворени сърца и добри намерения при нея и ще ги изпраща подобаващо – с благослов. Преходът на туристите започна от изкуственото езеро, където се събраха около стотина човека. На изток в непосредствена близост, се е ширнал масива на Руен. По своите мащаби и форма той много прилича на масива на Царев връх. На хоризонта се извисяват най-високите македонски планини –Якупица, Кораб, Кожух, Шар и туристическия център „Пониква“.

От граничното било най- добре изпъква и примамва връх Таштепе -1993 м. В кръгозора ясно се очертават билата на Старопланинските масиви, на Чипровската, Берковската планина, Витоша, върховете Човека и Шапка, високата и обширна снага на Рила, Пирин, Славянка и Беласица.  Насладили се на гледките, заредени с емоционални преживявания, туристите направиха безброи снимки, хапнаха и … обратно надолу. Домакините отново им бяха подготвили изненада. Почерпиха ги с вкусен боб и салатка. С приповдигнато настроение, след няколко хорца и песни се запътиха към манастира „Св. Йоаким Осоговски“.  Легендата разказва, че осоговската обител е била основана от духовния ученик на Св. Иван Рилски – Яким (Йоаким), който живял в XI-XII век. Родното място на светеца не е известно, но се знае, че той първо се е спрял в село Градец, в дома на тамошния княз. Князът му посочил места по река Крива река, където може да се установи. Пустинникът си избрал една пещера в местността „Бабин дол“ и там прекарал остатъка от земния си път в пост и молитва. Тази пещера всъщност е първата обител, предхождаща големия манастир, изграден по – късно. След като Св. Йоаким умрял тялото му било намерено от ловци, които го погребали до пещерата.

По времето на византийският император Мануил Комнин
(1143-1180) свещеник, с монашеско име Теофан, основал манастира на днешното му място и погребал в съградената от него манастирска църква мощите на светеца, които преди това бил открил по съновидение. Последното строителство на манастира датира от 1847 год. и е изпълнено от известния строител на Балканите Андрея Дамянов. Една от най-характерните фрески е композицията „Евангелската проповед на апостол Павел”, в която вярващите са нарисувани с народна носия. Именно образа на Апостол Павел от тази фреска е взета за модел на новия герб на Македонската православна църква.

В продължение на историята си манастирът е бил посетен от много царе и крале. Пред входа на манастира е поставен официален знак, директно изпратен от султана. В преданията е отбелязано, че турската власт е почитала чудотворната мощ на свети Йоаким, което представлява истинска рядкост. Днес, манастирският комплекс е не само духовен център на региона. Тук е място, където се провеждат многобройни реномирани, международни научни, културни и спортни прояви. Църквата, посветена на раждането на Св. Богородица е най-стария обект в комплекса. Изградена е през 14 век и е поставена на основите на църква от 11-12 век. Въпреки, че църквата е била обхваната от пожар, а през 1585 г. от земетресение, тя винаги е била обновявана. Тръгвайки си туристите на няколко пъти се обърнаха, за да запечатят в съзнанието си силуета на този бял и величествен храм.