Неразказано досега! Сестри Сарафови
-
- април 16, 2019
През есента на 1864 г. Петър В. Сарафов от с. Гайтаниново, Неврокопско се уславя за учител с 3000 гроша годишна заплата в не по-малко будното село Либяхово (дн. Илинден). Тук през първата му учебна година се оженва за 16-годишната Сирма Кр. Карпузова – единствено дете на местния свещеник Харитон (майката умира при раждането на дъщеря си и съгласно религиозните канони свещеникът няма право да се жени втори път). Карпузовата къща, заедно с Гърневата и Зимбилевата, са едно от най-големите в Либяхово, разполагат с по 8 до 10 стай. Затова Петър Сарафов свива семейното си гнездо тук, а не в родното Гайтаниново, къдетоима двама братя и е тясно да живеят в бащиния дом. В просторната и добре подредена Карпузова къща в продължение на около 18 години
Петър и Сирма се сдобиват с 10 деца; 6 момчета – Ангел, Петко, Борис, Кръстьо, Вълчо и Никола, и 4 момичета – Катерина, Кипра, Злата и Елена.
От момчетата всеизвестна е националната популярност на Борис – виден революционер в борбата срещу османските поробители и Кръстьо –народен артист, трагикомик, с близо 60-годишна театрална дейност.
Как протича живота на техните сестри?
Катерина П. Сарафова е първородно дете, за което се знае съвсем малко. Няколко седмици след като постъпва ученичка в Солунската гимназия, тя е поканена за учителка в гр. Неврокоп за съвсем кратко време. Скоро след това, пак като ученичка в Солун, Катерина умира на 16 години, по непотвърдени сведения отровена от гърците. Това е допустимо, като се има предвид безкомпромисната борба на баща и срещу домогванията на гръцкото духовенство да елинизира българското население.
Кипра П. Сарафова, родена в Либяхово най-вероятно през 1874 г., след завършване на институт за приложни изкуства във Виена, се завръща в България и работи като гимназиална учителка. Около 1894 г. е преподавателка в Одрин. След това се жени за Иван Хаджигеоргиев, който умира през 1902 г. на 27 години, малко след раждането на единственото им дете Златка.
Кипра и дъщеря и заживяват при брат и Борис до убийствотому през 1907 г. След това се приютяват при най-малкия и брат инж. Никола П. Сарафов.
Дълги години Кипра е учителка по немски език в софийското училище ‘’Св. Седмочисленици’’, уважавана и обичана от възпитаниците си заради всеотдайността й в професията и грижовното и отношение към учениците.
Пенсионира се в същото училище и живее дълго време след това, до смъртта си през 1962 г.
Дъщеря и Златка се жени за известния български архитект Васил Йорданович.
Имат трима синове, двама от които са архитекти; Георги, който се жени за французойка и почива в Париж и Николай, също женен за французойка. Третият син на Златка – Иван Йорданович, е инженер и живее в София.
Георги има син Никола, журналист, женен за французойка – актриса, с която живеят в Париж и имат две рожби – син и дъщеря. Инж. Иван В. Йорданович има три деца, които живеят в Париж. Това са дъщерите Златина (журналистка) и Анна (психолог), и синът Васил – проектант.
Злата П. Сарафова е родена в с. Либяхово, Неврокопско най-вероятно през 1878 г.
Завършва медицина /със специалност лекар гинеколог / в Женева и специализира във Виена. Жени се в София за Христо Фетваджиев. Нямат деца. Дълги години Злата практикува професията си. Занимава се и с обществена дейност; председател е на женското македонско дружество в София, проявява голям интерес към дълголетните борби на българите от Македония и Одринско. Тя е жена с борбен дух, смело и убедително защитава каузата на македонското освободително движение.
Най-малката сестра Елена умира две седмици след раждането и.
По инициатива и с активно водещо участие на сестрите Кипра и Злата, през февруари 1932 г. наследниците на Петър и Сирма Сарафови подаряват на родното им село Либяхово недвижимия си имот – къща с дворно място, две воденици, 48 дка ниви и ливади с уговорката къщата да служи за читалище, а ако то престане да съществува, да се използва за нуждите на училището.
Това дарение те оповестили още през 1929 г. и още тогава малката сграда в дворното им място била преустроена в читалище. То се утвърди като най-важна културно-просветна институция в селото и дълги години носи името ‘’Петър Сарафов’’, а в по-ново време ‘’Кръстьо Сарафов’’.
Атанас Панчелиев
Be the first to leave a review.
