САНДАНСКИ ХУДОЖНИК ПОДРЕДИ ИЗЛОЖБА В РИМ

Ave Crux Spes Unica” (Кръстът на вярата, един за всички). Така е озаглавена изложбата на българския художник, роден в Сан­дански, Николай Делиянев в католическия център за поклонничество на Герма­ния в Рим. Изложбата е по едноименната творбата на българския художник Николай Делиянев. Тя е пример за това как истина и красота са две качества на една и съща реалност. Използвайки умело ком­плексната оригинална тех­ника на фюжън с похвати на оптичното изкуство, които е научил от своя учител Маестро Уилмър Херисън, Делиянев успява да съчетае абстракното и фигуративно начало в из­куството. “Ave Crux Spes Unica” е пре­ди всичко, плод на религиозната същ­ност на художника, вярващ и правос­лавен християнин. Творбата се раж­да от молитвата и от едно негово изключително пре­живяване на Пас­ха. Исус Христос е за всички алфа и омега. В Него е на­чалото и краят на всичко.

Делиянев и Маестро Уилмър Херисън са създали две свързани произведения в диптих, които бяха дарени на почетния папа Бенедикт ХVІ през октомври 2015. Двете произведения пред­ставляват сближаването и единството на католици­зма и православната вяра в християнството и са благо­словени от папа Франциск на аудиенцията на 11 март 2015 на площад Св. Петър.

На откриването на из­ложбата, направено от до­макина, Дон Вернер Демел, директор на Центъра за поклонничество на Герма­ния и отец Емил Ангелов, от българската православна църква в Рим, присъстваха многобройни представите­ли на културната общност на Рим, България и Герма­ния, свързани с изкуство и религия. Измежду гостите: Жана Яковлева от Българ­ския културен институт в Рим, Васил Гешев от Бъл­гарския културен институт в Берлин, Джузепе Пиова­ро, президент на „Биена­ле ди Рома“, Олга Босева, галерист от София и други известни лица.

– Как се роди идеята за дарение на картините на по­четния папа Бенедикт ХVI и как се роди идеята за тази изложба?

– Тази идея, моя и на моя учител, Уилмър Херисън дой­де от вярата. Уилмър е мно­го силно вярващ католик, а аз съм православен христи­янин. Решихме да на­правим тези две карти­ни, с които искахме да покажем единството, общото между католи­цизма и православното християнство.

– До каква степен ре­лигията влияе на Ваше­то изкуство?

– Религията – влияе много. Винаги, когато започвам да рисувам, се прекръствам и ви­наги търся онова спо­койствие и равновесие, което ми помага да започна нещо ново, според мен е много важна.

– Как чувствате връзката между религията и изку­ството?

– Според мен, връзката е много силна. От векове, ре­лигията е свързана с изку­ството. Изкуството е пома­гало винаги в намирането на конкретен образ на ре­лигията и така е приближа­вало религията до хората, а с вярата, говоря за послед­ното „Разпятие Христово“, което създадох – създадох го в молитва към Исус и почувствах Неговата сила. Религията е много важна за да сътвориш каквото и да било, не само в изкуството. Религията и изкуството об­хващат цялата духовност на човечеството.

– Как дойде вдъхновението Ви за „Разпя­тие Христово“?

– Отдавна не бях ходил в българската църква в Рим. Исках да на­правя нещо за Българската църква. Ми­слех, че българ­ската църква е все още църк­вата в близост до Фонтана ди Треви. Исках да се почувствам в Божия дом. Не откривах новата църква…. реших, че няма повече българска църква. Приближаваше се Велик­ден, на разпети петък оти­дох при отец Емил, разказах му за своето желание да даря тази картина на църк­вата, почувствах се по-лек и радостен. Когато рисувах Христос, почувствах сякаш Той ме докосна, затова и го дарих на църквата с голяма радост.

– Вие сте лауреат на много премии. Кои са по-важните?

– На 30 ти август получих първа награда за корица на книга В Нарни. А съм и много привързан към картината си „Влакът 685, – първо, защото създава много голямо дви­жение и енергия; обичам да чета история, когато искам да рисувам нещо. Започнах да изучавам всичките стари влакове и този, наречен „Ца­рица номер 685“ участва в конкурс, получил награда на „Феровие дело стато“, а кри­тиката обърна специално внимание на тази картина.

– За стила Ви – кинетич­но из­куство, свърза­но с Ве­нецуела, с Уил­мър Хе­рисън, и за нещо, много любо­питно – кон­струк­тивно из­куство? Какво точно се има пред­вид? Цвят, ритъм и движе­ние, това са характеристи­ките, които критиците дават на Вашето изкуство, лирич­на абстрактност иматерия, как точно Вие ще определи­те тези характеристики?

– Зрителят улавя смисъла чрез вибрацията на цветове, чрез движението, аз искам да създам това усещане – на вибрация, на пулсиране, на движение на триизмер­ност, за мен това е много важно.

Нямам предвид архитек­тура, разбира се, става дума за построяване на всичките тези геометрични линия, с които се построяват, изграж­дат се линии, изграждат се цветовете в картината, използвани по много точ­но определен начин, много прецизно като геометрични фигури.

– Освен оптично изкуство, най-близко до усещането на зрителите на Вашето изку­ство, критиците говорят за фюжън?

– Създадох свой собствен стил, нарекох го вибрафю­жън, съчетание създаващо усещането за живи картини, които имат свой живот, кои­то трептят, вибрират. Съче­тание между цветовете, съз­даващо особено чувство за обем, огледалност и стъкло. Един критик ги нарича още „осъзната геометрия“. Всич­ко е като движението на ча­совник.

– Ваши са думите, че във всяко нещо се търси мо­мент на отправна точка, роден сте в Сандански, Бъл­гария, имали сте и изложби в България, живеете в Ита­лия, гражданин сте на света. Къде виждате Вашето мяс­то?

– Аз съм отворен към све­та, българин съм и, разби­ра се съм много привързан към България.

От България черпя много вдъхновения, първите ми стъпки са в художественото училище в родния ми край, в България. Спомените са много важни.

– Какви са проектите Ви за близкото бъдеще?

– Проектирам вече пове­че от месец голям дървен кръст за българската църк­ва, отец Емил каза, че липс­вал – за Великден, търся нова техника, не на моите картини, по-близка до ико­нографията, която започнах да изучавам специално, аз никога не съм правил икона, изучавам техниките на поз­латяването, на използване­то на мозайки. Градя кръста ден след ден. Трябва да ста­не перфектен!

Вестник “ Топ Преса“