САНДАНСКИ ХУДОЖНИК ПОДРЕДИ ИЗЛОЖБА В РИМ
Ave Crux Spes Unica” (Кръстът на вярата, един за всички). Така е озаглавена изложбата на българския художник, роден в Сандански, Николай Делиянев в католическия център за поклонничество на Германия в Рим. Изложбата е по едноименната творбата на българския художник Николай Делиянев. Тя е пример за това как истина и красота са две качества на една и съща реалност. Използвайки умело комплексната оригинална техника на фюжън с похвати на оптичното изкуство, които е научил от своя учител Маестро Уилмър Херисън, Делиянев успява да съчетае абстракното и фигуративно начало в изкуството. “Ave Crux Spes Unica” е преди всичко, плод на религиозната същност на художника, вярващ и православен християнин. Творбата се ражда от молитвата и от едно негово изключително преживяване на Пасха. Исус Христос е за всички алфа и омега. В Него е началото и краят на всичко.
Делиянев и Маестро Уилмър Херисън са създали две свързани произведения в диптих, които бяха дарени на почетния папа Бенедикт ХVІ през октомври 2015. Двете произведения представляват сближаването и единството на католицизма и православната вяра в християнството и са благословени от папа Франциск на аудиенцията на 11 март 2015 на площад Св. Петър.
На откриването на изложбата, направено от домакина, Дон Вернер Демел, директор на Центъра за поклонничество на Германия и отец Емил Ангелов, от българската православна църква в Рим, присъстваха многобройни представители на културната общност на Рим, България и Германия, свързани с изкуство и религия. Измежду гостите: Жана Яковлева от Българския културен институт в Рим, Васил Гешев от Българския културен институт в Берлин, Джузепе Пиоваро, президент на „Биенале ди Рома“, Олга Босева, галерист от София и други известни лица.
– Как се роди идеята за дарение на картините на почетния папа Бенедикт ХVI и как се роди идеята за тази изложба?
– Тази идея, моя и на моя учител, Уилмър Херисън дойде от вярата. Уилмър е много силно вярващ католик, а аз съм православен християнин. Решихме да направим тези две картини, с които искахме да покажем единството, общото между католицизма и православното християнство.
– До каква степен религията влияе на Вашето изкуство?
– Религията – влияе много. Винаги, когато започвам да рисувам, се прекръствам и винаги търся онова спокойствие и равновесие, което ми помага да започна нещо ново, според мен е много важна.
– Как чувствате връзката между религията и изкуството?
– Според мен, връзката е много силна. От векове, религията е свързана с изкуството. Изкуството е помагало винаги в намирането на конкретен образ на религията и така е приближавало религията до хората, а с вярата, говоря за последното „Разпятие Христово“, което създадох – създадох го в молитва към Исус и почувствах Неговата сила. Религията е много важна за да сътвориш каквото и да било, не само в изкуството. Религията и изкуството обхващат цялата духовност на човечеството.
– Как дойде вдъхновението Ви за „Разпятие Христово“?
– Отдавна не бях ходил в българската църква в Рим. Исках да направя нещо за Българската църква. Мислех, че българската църква е все още църквата в близост до Фонтана ди Треви. Исках да се почувствам в Божия дом. Не откривах новата църква…. реших, че няма повече българска църква. Приближаваше се Великден, на разпети петък отидох при отец Емил, разказах му за своето желание да даря тази картина на църквата, почувствах се по-лек и радостен. Когато рисувах Христос, почувствах сякаш Той ме докосна, затова и го дарих на църквата с голяма радост.
– Вие сте лауреат на много премии. Кои са по-важните?
– На 30 ти август получих първа награда за корица на книга В Нарни. А съм и много привързан към картината си „Влакът 685, – първо, защото създава много голямо движение и енергия; обичам да чета история, когато искам да рисувам нещо. Започнах да изучавам всичките стари влакове и този, наречен „Царица номер 685“ участва в конкурс, получил награда на „Феровие дело стато“, а критиката обърна специално внимание на тази картина.
– За стила Ви – кинетично изкуство, свързано с Венецуела, с Уилмър Херисън, и за нещо, много любопитно – конструктивно изкуство? Какво точно се има предвид? Цвят, ритъм и движение, това са характеристиките, които критиците дават на Вашето изкуство, лирична абстрактност иматерия, как точно Вие ще определите тези характеристики?
– Зрителят улавя смисъла чрез вибрацията на цветове, чрез движението, аз искам да създам това усещане – на вибрация, на пулсиране, на движение на триизмерност, за мен това е много важно.
Нямам предвид архитектура, разбира се, става дума за построяване на всичките тези геометрични линия, с които се построяват, изграждат се линии, изграждат се цветовете в картината, използвани по много точно определен начин, много прецизно като геометрични фигури.
– Освен оптично изкуство, най-близко до усещането на зрителите на Вашето изкуство, критиците говорят за фюжън?
– Създадох свой собствен стил, нарекох го вибрафюжън, съчетание създаващо усещането за живи картини, които имат свой живот, които трептят, вибрират. Съчетание между цветовете, създаващо особено чувство за обем, огледалност и стъкло. Един критик ги нарича още „осъзната геометрия“. Всичко е като движението на часовник.
– Ваши са думите, че във всяко нещо се търси момент на отправна точка, роден сте в Сандански, България, имали сте и изложби в България, живеете в Италия, гражданин сте на света. Къде виждате Вашето място?
– Аз съм отворен към света, българин съм и, разбира се съм много привързан към България.
От България черпя много вдъхновения, първите ми стъпки са в художественото училище в родния ми край, в България. Спомените са много важни.
– Какви са проектите Ви за близкото бъдеще?
– Проектирам вече повече от месец голям дървен кръст за българската църква, отец Емил каза, че липсвал – за Великден, търся нова техника, не на моите картини, по-близка до иконографията, която започнах да изучавам специално, аз никога не съм правил икона, изучавам техниките на позлатяването, на използването на мозайки. Градя кръста ден след ден. Трябва да стане перфектен!
Вестник “ Топ Преса“
Be the first to leave a review.