Село в подножието на Пирин събира хората от различни националности под един покрив

В подножието на Пирин има едно село – Илинденци, което е събрало хора от различни точки на света.

Всички те са привлечени от красивата природа и гостоприемството на местните жители. Селото е известно със скулптурния си парк, лозята и виното си.

„Влюбих се от пръв поглед в Илинденци. Ще живеем до сетния си дъх тук”, разказва рускинята Галина Булгакова.

Съпругът й Марк Олев е естонец, с тях е 14-г. им син Алексей, а 20-г. им дъщеря Мария засега е в Талин. Тя разказва, че била и в Бургас, и в Слънчев бряг, но щом видяла Илинденци разбрала, че в това село ще остарее заедно със съпруга си.

Споделя, че всички хора в селището са много добри, по-добри от тези в Русия и Естония. „Усмихнати са нашите съселяни, не са намръщени като тези в Естония, където живях 20 години. Готови са винаги да ни помогнат. Наскоро съседи видяха, че мъжът ми реже с трион дървета в двора ни. Веднага се притекоха на помощ с моторни резачки и за 1 час приключиха с работата”, казва рускинята, която работи в интернет с различни руски фирми. Двуетажната им къща е съвсем близо до реката. Високи скали се извисяват на стотина метра от дома им.

„Къпем се в рекичката, има и водопад, мъжът ми се катери по скалите, той е алпинист. Посещаваме често Арт центъра на скулптора Иван Русев, в който има страхотни скулптури. Природата е чудна, въздухът е чист. Но най-голямото богатство тук са хората. Много са доброжелателни, ходим си на гости, помагаме си”, реди Галина, която живее в селото от година и половина. Разбира се, още в първите дни тук опитала от прочутото вино на местните майстори на течния еликсир. Много обичам празника на виното в Илинденци. Тогава дори се хващам на народното хоро, което се вие в центъра на селото”, признава Булгакова, която единствена от чужденците в селото не е пенсионерка.

Нейният съпруг Марк Олев нарича себе си професионален турист.

Никога през живота си не е боледувал, дори не знае що е настинка. Катерил е поне 30 пъти връх Монблан, занимава се и с парашутизъм. Водач на групи е във френските Алпи. „Ходил съм на много трудни и опасни места. Обичам да пътешествам. Тук обаче се чувствам добре, сутрин се къпя в реката независимо дали е зима или лято, катеря скалите. Поддържам физическа форма. Сега стягам спортен кът в двора си. Готов съм да уча децата на бойни изкуства безплатно, но трябва да намерим подходящо помещение”, твърди Марк, чиято пенсия е 200 евро. Продал жилището си в Естония, за да има пари да купи къщата в село Илинденци. Синът на Марк и Галина – Алексей, учи в Сандански, спортува, тренира футбол. Често е с баща си в реката и върху скалите.

„Той също няма проблеми с общуването, всички са внимателни с него в училище. И за миг не съжаляваме за избора си да се заселим тук”, взема думата отново Галина, която е инженер по професия, някога била дизайнер на мебели. Признава, че има и „лъжичка катран в кацата с мед” престоят им в България. Не могат да свикнат и да приемат, че има режим на водата в Илинденци. Сега вървят ремонти на водопровода и дано проблемът бъде решен, надяват се Марк и Галина. Не приемат и безогледното изхвърляне на отпадъци по улици, в реки, в планини, край домовете. „Ние сме научени на дисциплина в това отношение.

Чистотата е много важна за здравето на хората. Боклуците се хвърлят в кофите за смет.

Това е закон за нас, но за българите такъв закон няма”, казват те.

Най-добрата реклама за Илинденци са двама англичани – съпрузите Дарел и Каръл. Те заживяват тук през 2006 година. Но през 2014 г. техни близки, които живеят във великотърновско село, им предложиха да се преместят там. Не им се тръгваше, но заради приятелите си поеха натам. Продадоха дома си в Илинденци на руснаци. Бързо обаче разбрали, че без това село не могат.

„Ние опознахме България, за да научим, че Илинденци е най-красивото селище. Сега си търсим нов дом тук, ще донесем багажа си, кметът ще го остави на първо време в училището. Нито хората, нито природата във Великотърновско са такива, каквито са тук”, споделят англичаните. Разбира се, че едно от нещата, които много харесва Дарел е виното. Аз помагам на хората да си приберат гроздето и те ми дават по няколко литра неповторимо вино, признава той. С еликсира греят и телата си, и душите си. А в студените зимни дни няма нищо по-хубаво да се пийва винце вкъщи. Просто сме в рая“, категорични са новите селяни, дошли тук от чужбина и пристанали на Илинденци.

Според кмета Илия Башлиев, интересът на чужденците расте – не са останали къщи за продаване.

Добрият климат привлича най-вече чужденците, после са добрината на хората, хубавото вино и красивите скулптури.

Според баба Ванга ще дойде време всички да поемат към България, като едно от малкото останали места незасегнати от бедствия и катаклизми. За същото говори и Дънов, Слава Севрюкова. Дали това време не е дошло?!