Динкови – с принос в българското възраждане
-
- март 15, 2019
180 години от рождението на Георги Динков – Динката. Родовият корен на род Динкови е в село Държилово, воденско. Като родоначалник е известен Динко Държилович. Като дейци – възрожденци и с принос в книжовността, просвещение, църковни дела и участие в борбите за национално освобождение се изявяват синовете на Динко Държилович – Киряк и Константин Динкови.
Първородният от братята – Киряк Динков, е роден в началото на 19 век и доживява до 1877 г. Получава висше образование в Атина. Солун е мястото, където се установява да живее и там името му се открива с много родолюбни дела, едно от които е откриване на печатница и книжарница за учебници. Работи в тукашното просвещение като надзирател на Българското девическо училище и като член на Солунската българска община.
Поддържа връзки с Димитър Миладинов и Георги Савараковски, разпространява във в-к „Дунавски лебед“. Увлича се по фолклора и записва много народни песни. Не е известно кога е роден точно и другият брат Константин Динков – Динката, който също е с висше образование. Първоначално се занимава с търговия в Атина, но в последствие се преселва в Солун и работи в подкрепа на брат си Киряк по работата на печатницата и книжарницата.
Има честа да е първия председател на учредената в Солун българска община. Ревностен защитник е на самостоятелността на Българската православна църка, за което му повлияват брадатата Константин и Димитър Миладинови, Павел Божигробски и Герорги Савараковски. Името му се открива и като сътрудник на вестник Български лебед, автор е на книгата „Враческия молитви“, събирал е народни творения, хаджия е след посещение на Божи гроб. Почива 1890 г.
Константин Динков – Динката има дъщеря Славка и син Георги. Синът Георги Динков – Динката е роден 1839 г. в Солун. Светско обраование взема в Солун, а духовно има от богословското училище на остров Халки. Продължава обучението си в Смоленската гимназия в Москва, където е изпратен по настояване на руския учен и дипломата А. Рачински. След учението си живее в Цариград и поема задълженията на секретар на големия църковен деец и възрожденец Стефан Богориди. Кореспондира си по различно родолюбни дела с Димитър Миладинов и Стефан Веркович, работи и в областта на народното творчество. При опит да се включи в първата легия на Георги Раковски в Белград, е арестуван от турските власти и излежава година време из затворите в София, Видин и Цариград.
След освобождението започва работа като писар в търговската кантора на видните братя Добревич в Цариград. 1866 г. бележи едно от забележителните му дела в просвещението – със сестра му Славка Динкова поемат инициативата и откриват българско училище в Солун, в което Славка е учителка до смъртта си и е известна и като съдподнимка на в-к Македония на Петко Рачев Славейков. Жизненият път на Георги Динков – Динката е продължение като учител в първото светско училище в село Загоричане, костурско, където освен учителските му задачи се занимава и с революционни дела. Заподозрян е от турските власти и за да не бъде арестуван и отведен отново в затвора, се преселва в Атина, където почива 1876 г.
И в Атина, а всякъде, където е живял и работил, не са му били чужди културата и бита на населението и е сред ревностните събирачи на етнографскйи и етнографски материали, много от които са включени в топографически и етнографически очерк „Македонии“ на Стефан Веркович. Така род Динкови / Държилови/ се вписва в българското възраждане с принос просвещение, книжовност, църковни, революционни и други дела.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
