Започват Великденските пости

След Сирни Заговезни, от днес започва Великият пост – седем седмици преди най-светлия християнски празник – Великден.

Това е най-важният и най-продължителният от четирите периода на телесно и душевно въздържание през годината.  Той припомня за 40-дневния пост на Спасителя в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-великото и чудно събитие – Възкресение Христово.

От днес до Великден лишаваме тялото от животинска храна, месни и млечни продукти

(консумират се само растителни храни), така както трябва да ограничим „животинските“ страсти и да се противопоставяме на изкушенията.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост „предверие на божественото покаяние“, или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се“ и се доближават до Христос.

Постът не е просто диета – припомня църквата – а въздържанието от определени храни не е самоцелно.

Идеята е чрез лишаване на тялото да се смири душата,

защото когато пости и се моли, човек се доближава до Бога. Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.

Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приема почти нищо.

Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение – на 25 март.

Постът обаче не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и на кърмачки.

През периода на поста всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние.

През първата седмица ограниченията са по-строги,  а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.