Махалите на село Влахи: разказ за историята на селището и още нещо
-
- март 8, 2019
Основаването на селището е поставено от началото на 16 век. Първоначално селището е високо в планината, на мястото на най-високите сегашни негови махали, където първо обитавали пастири-власи. Постепенно към животновъдите и техните пасища се заселили българи дошли от сърцевината на Османската Империя на Балканите. Дървените къщи на чобаните постепенно се заменили с постройки с каменни основи и къщи от кирпич. Така селото все още пази своята история в своето име, отдавайки почит на пастирите-първооснователи на поселението, в чийто пасища намират убежище българите преселници от Егейска и Вардарска Македония. От самото си създаване селото е българско. Неуседналият начин на живот на власите-пастири не им позволил да продължат поминъка си в селото. До 19 век селото наброява 300 къщи според думите Георги Стрезов. След Първата и Втората Световни войни, както и в резултат на регионалните балкански конфликти, населението на селото намяляло и към 1945 година във Влахи се наброяват едва 200 къщи.
Землището на селото е заградено приблизително между доловете на Влахинска и Косовска река, овхващайки и двете долинни стърнища. По време на Кресненско-Разложкото възстание от 300 къщи остават едва 80, тъй като Влахи е основното ядро на бунта. За свободолюбието на влахинци може да се съди и днес по липсата на очертани улици между къщите им.
В миналото Влахи е било съставено от централна част – Селото, и 9 махали – Драколово, Полена, Юговци, Въчковци, Гюргевица, Шемето, Дебел дъб и Клетище. Просторното землище на цялото село е по-малко от 200 декара, а махалите една от друга имат значително разстояние в километри.
Ето и описанието на махалите по сведенията на жител от селото, роден в него през 1925 година:
За център на селището се води Влахи, което заедно с махалата Косовец, кръстена на Косовска река (стръмна река) наброява 200 къщи. Там се помещава старата и новата църква, училище и бакалията. Влахи е разположено в клин между реките Косовска и Влахинска като на триста метра западно от селото Косовска образува водопад и след 50-100 метра се влива във Влахинска река.
Махала Дракулово е разположена в една от най-високите части на зелището на Влахи. В близост до махалата тече Влахинска река. Състои се от 10-15 къщи. Заради бързоструйното течение на реката в махалата имало действащи воденици, мелници, тепавица и валявица. В близост до Дракулово през турско време имало действащ Манастир, но в резултат на свлачище, неговата сграда била разрушена. Местността, където се намирал Дракуловския манастир и до днес се наименува Манастирището.
Махала Поляна се намира на север от Дракулово и има 20 къщи с училище.
Високо над Поляна се намира махалата Клетища със 7-8 къщи. Махалата се нарича така вероятно заради високите и трудни за обработване земи и бедния поминък. Малко по-ниско от Клетища е махалата Ракалеовци с 3-4 къщи. Между Косовец с 50 къщи и Ракалеовци се намира махалата Въчковци – името вероятно е от основателя на поселение Вълко или Влъчко. На север от Косово е малката махала Барата с 10 къщи, а под нея е заличената днес махала Шемето, откъдето е бил родом и Яне Сандански.
Над Ракалеовци в северна посока, но по-ниско от Клетища се намира махалата Дебели дъб. Нарича се така тъй-като в центъра на селото растял дъб, както в центъра на Влахи расте чинар над 500 години. Селото е разположено в смесени широколистно-иглолистни гори точно на границата на смяната на двата вида гори.
Състои се от 20-30 къщи. В селото има и училище. От него били и семейство ковачи с името Ибови, който били турски цигани, но хората живеели в разбирателство.
В момента селището има 5 постоянно-резидиращи жители. Селото е умишлено и негласно изселено по политически причини. Неговите жители са заплашвани, че ако останат в него ще бъдат избити.
Силвия Стоянова
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
