Архиерейският наместник на Санданска духовна околия Георги Танчев с първо освещаване на пчелин в Санданско
-
- март 8, 2019
СОБСТВЕНИКЪТ НА ПЧЕЛИНА ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ: ПРИ ПЧЕЛАРСТВОТО Е КАКТО ПРИ ЛЮБОВТА – ИСКА СЕ ВЗАИМНОСТ, ВНИМАНИЕ, ВСЕОТДАЙНОСТ
Архиерейският наместник на митрополита на Неврокопска епархия Серафим за Санданска духовна околия отец Георги Танчев отслужи освещаване на пчелин и този ритуал е първи във вече 20-годишното му свещенослужене в Санданско.
Събитието бе на мястото на пчелина, намиращ се високо в Малешевската планина край обезнаселеното село Будилци.
Честта на пчелар с осветен първи пчелин в региона има младият пчелар от Кресна Васил Георгиев. Основната му работа сега е сергийна търговия, но се е занимавал и с дистрибуция. Увлечението му в пчеларството е от седем години и идва от 90-годишния тогава Благой Таушанов от с. Рупите, Петричко, който му предоставил и първите три пчелни кошера със семействата им, тъй като вече му било трудно той да се грижи за тях.
– Васко, при пчеларството, както при търговията ли е?
– О, не. Това са несъвместими работи. При търговията се изисква усмивка, добра дума и конкурентни цени. При пчеларството се иска умение. След 7-годишен стаж в този занаят стигнах до извода, че при пчеларството е като при любовта – не може без взаимност, внимание и всеотдайност. Преди да се хвана с пчеларството мнозина ми казваха, че то не е занаят за всеки. И бяха прави. Но в живота е така – понякога човек започва да прави и неща, за които не си е и помислял.
– С какво си се занимавал преди?
– И преди, а и сега – с едно. Търговец съм. Сега съм сергиен търговец в семеен бизнес. Имам кола, която е пригодена за такава търговия и обикаляме от пазар на пазар със съпругата ми Снежана. Продаваме главно зеленчуци – домати, пиперки, праз, картофи. Така сме от десетина години. По-рано пък бях пак в търговията, но на едро. Занимавах се с дистрибуция на месо и колбаси. Работата ми бе добре платена, но напуснах, защото трудно се издържаше, че нямаше почивни дни, нямаше отпуски. Сега е по-друго – сам съм си и съдия, и кадия. Разполагам със себе си и това ми даде възможност да се хвана и с пчеларството, което обаче не ми е толкова за доходи, а повече е така да се виждам сред природата.
– Пчеларството наследствено ли ти е?
– Не. Родовите ми корени са от едно малешевско село. Никудин се казва. От там родителите ми са се преселили в друго малешевско село – Будилци. Там сега ми е пчелина, като напуснатата бащина къща поради преселване в Кресна, съм я преустроил в нещо като вила, която ми служи и като база на пчелина.
Моето пчеларство стана случайно. Сродихме с хора от петричкото село Рупите. Един от роднините ни бе Благой Таушанов, тогава дядо на 90 години. Занимаваше се с малък пчелин, но вече не му се искаше, а и не можеше. Нямаше на кого да даде кошерите, та се нагледа на мен и ме придума да ги взема. Не можах да му откажа и ги взех. Работата ме поувлече и къде с покупка, къде с хващане на мои рояци, вече съм собственик на пчелин от 25 кошера.
– И как си вече?
– Ами, сполай на Бога, работлива ми е стоката – едно на друго не падам под 400 кг, а и отгоре мед в годината. Имам един кошер, който за 2016 г. сам се отчете с 50 кг мед. Моят пчелин обаче все още е в изграждане. Някои от семействата в кошерите сега се развиват. Когато семейството е слабо, го подсилвам и от събрания от него мед не пипам.
– Ще увеличиш ли кошерите?
– Мисля да достигна някъде към 50. За повече не мисля, че няма да мога да се оправям, а работата вземе ли да се натрупва, то и резултати не й се виждат.
– Планинското пчеларство, каквото е твоето, различава ли се от полското?
– Много. Най-вече това се отнася до качеството на меда. В полската част пчелите намират по-лесно прашеца си, откриват го на малки разстояния и могат да правят повече полети, докато в планината пашата се поотдалечава и полетите са по-дълги и по-трудни, но пък произведеният мед е с най-високо качество и най-добър в здравословно отношение, тъй като е повече създаден на билкова основа.
– Намираш ли пазар на меда?
– Когато има качество, мед не се задържа. Поне 30% от моя мед отива зад граница. Знаят си ме разни чехи, унгарци и като ме видят на сергиен пазар, питат има ли мед и взимат.
– С каква база разполагаш?
– Пчелинът ми е добре ограден. Бащината къща съм я преустроил във вила, а служи и за база. Имам си тук градинка, овошки. Добре съм се поуредил. Идвам всякога, когато намеря дни или само часове свободни. Пък и мястото е прелестно и за отдих – чудна природа, изгледи към Пирин планина, Беласица, долината на Струма. Какво да го шикалкавя – рай е.
– Взимаш ли акъл от други пчелари?
– Да се пита за това, което не се знае, не е нито срамно, нито обидно. Знаеш, има лаф, че никой не се е родил научен. Питам, съобразявам се, набавил съм си и литература, та и чета.
– Архиерейският наместник на Санданска духовна околия Георги Танчев ти отслужи освещаване на пчелина. Според него такова служене прави за първи път от вече над 20-годишното си свещенослужене, като твоят пчелин е първи с освещаване в региона. Защо го направи?
– Ами, хората освещават къщи, офиси, коли, обекти някакви. Аз приех, че и един пчелин е нещо като дом, ако не за хора, то за пчели. Пчелите също са Божи душици, живеят семейно, разболяват се. Защо и за тях да не бъде потърсена Божията благословия, която да ги закриля от балежки и злини?!
– Като пчелар членуваш ли в някаква организация?
– Не. Знам, че в Кресна има дружество „Синаница“, но не съм чул, че има някаква обща дейност. А иначе пчелари има доста и някои са с пчелини с до 100 семейства.
– Искам като на пчелар да ти пожелая нещо много хубаво, но какво, освен здрави семейства и берекет!
– А, добре е! Нека, ако на някои им върви по вода, то на мен да ми върви по мед.
Be the first to leave a review.
