Източват Седемте рилски езера
-
- март 6, 2019
Чрез специална технология ще бъде изсмукана тинята от красивите планински водоеми, обявиха от Национален парк „Рила“. Процедурата се налага, тъй като през последните години се наблюдават процеси на заблатяване. Според експерти това ще доведе до намаляването на нивото на водата в езерата.
Мнозина се питат как това ще се отрази на флората и фауната в региона, като не е ясно дали няма да има негативен ефект върху организмите, живеещи във водата.
Източването на езерата е само една от мерките в мащабен проект, който има за цел да спаси природния феномен от пълно унищожаване. През последните години езерата се превърнаха в един от най-посещаваните туристически обекти в цялата страна. Най-натоварено е през август, когато стотици автомобили и хиляди туристи се събират в подножието на лифта, който отвежда туристите до хижа „Рилски езера“. Опашките са по няколкостотин метра, а изчакване за качването на съоръжението отнема часове. През един от уикендите на август 2018 г. езерата са били посетени от над 2000 души, посочи директорът на Национален парк „Рила“ Красимир Андонов. През месеца в планината се събират и последователите на Петър Дънов (виж карето), които с коне качват багажа си по чукарите и това допълнително увеличава „трафика“ над хижата.
Струпването на много хора около водоемите довежда до постоянни проблеми.
В района на Седемте рилски езера има регламентирани само три пътеки, но туристите използват около двадесет маршрута. Това води до ерозия на почвата, от която се образува кал в езерата. Затова туристите ще трябва да се движат по предварително маркирана тясна линия. Изграждането на новите маршрути е включено в проекта, който е на стойност 12 млн. лева и предстои да бъде реализиран в рамките на 4 години. Заради новите мерки предстои ограничаването на достъпа на хора до забележителностите. „България Днес“ запита природния парк как ще ограничи придвижването на хората, но до редакционното приключване на броя от там не предоставиха отговор.
Проектът предвижда изсмуканата тиня да не бъде изхвърлена, а да бъде използвана с друга цел. „Съдържанието й е високо на минерали и ще го наслагваме там, където са ерозирали пътеките, и тези, които сме затворили за туристи“, обясни Андонов. Целта е да се възстанови естественият вид на околната среда край езерата, а човешки крак да не стъпва там.
Друго нововъведение предвижда монтирането на модерна техника, с която ще се засичат и залавят бракониерите, тъй като ловът в защитените зони е забранен. Тя ще показва локацията там, от където произлиза изстрелът. Това ще позволи директно насочване на парковата охрана и реагиране точно на място.
За последните десет години в парка са станали 12 големи пожара, затова ще бъде изградено и противопожарно депо с техника за гасене. „Специализирано оборудване, радиоуправляема техника, ще бъдат обучени служители по тази дейност, доставка на моторни превозни средства, с които много бързо да се достигне до пожара“, каза още Андонов.
Друг сериозен проблем на природния парк са съхнещите гори, като има засегнати 100-годишни дървесни видове. И се планира мащабна акция срещу вредителите, за да бъдат спасени дърветата.
Бялото братство: Ще обсъдим какво да правим
„Ще се съберем на управителния съвет и ще решим какво да правим. Новината за ограничаването на хора около Рилските езера достигна до нас, но все още нямаме решение как ще постъпим оттук нататък“.
Това коментираха пред „България Днес“ от Бялото братство, чийто последователи разговорно са наричани дъновисти. Бялото братство e учение и школа, създадено е от Петър Дънов в България през 1897 г.
Традиционно през август те се събират на поляната до езерото Бъбрека, където изпълняват паневритмия (система от гимнастически упражнения, извършвани на музика). Играе се в кръг, като танцуващите обикалят в посока, обратна на часовниковата стрелка. Продължителността на изпълнението й е около 1 час. Музикантите се разполагат в центъра на кръга. Включените музикални инструменти са предимно цигулката. Според последователите на учението целта на танца е постигане на хармония с природата, Бог и вселената.
„Имаме много добра комуникация с Национален парк „Рила“ и с тях ще уточним как промените ще ни се отразят. Отлично се разбираме с тях, като през последните две години ние сме инициатори за почистването на езерата. Използвахме и машини, за да премахнем отпадъците“, казаха още пред вестника от обществото на последователите на Дънов.
Храна и урина замърсяват
„Сериозна опасност има Рилските езера да изчезнат, ако продължи да се увеличава присъствието на недобросъвестни хора край тях.“
Това предупреди пред „България Днес“ екологът Борислав Сандов. „Площите около езерата се утъпкват все повече, разнася се кал и те се заблатяват. Хранителните отпадъци, които се изхвърлят, и човешката урина са допълнителни неблагоприятни фактори. Около езерата трябва да се изградят дървени пътеки, по които туристите да се разхождат и да не създават проблеми“, казва още Сандов.
Хоро във водата
Снимка на танцьори в народни носии, нагазили в езерото Бъбрека, разгневи миналата година стотици хора в социалните мрежи и много природозащитници.
Танцьорите са заснети, докато се опитват да постигнат рекорд за „Гинес“. Над 400 участници от фолклорни ансамбли и много граждани се включиха в инициативата. След като изписаха „България“ с телата си, танцовите състави поведоха планинското хоро. Част от тях нагазиха и в езерото, което е строго забранено според правилата на парк „Рила“. Планинските езера нямат този капацитет да се самопречистват и всяко замърсяване може да окаже ефект върху екосистемата.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
