Митологизирането на Ванга се извърши със скоростта и шумовите ефекти на взрив
Една „културологична“ реплика
ПЛАМЕН СИВОВ
Тя, смъртта, и витаещата й сянка оголи Ванга в модуса й на индивидуалност, дори на банална старческо-изнемощяла телесност. Някъде по това време окончателно се оформиха и обособиха брънките на различните назовавания: „петричката врачка“ – „баба Ванга“ – „леля Ванга“ – „Ванга-светицата“.
Първата формула предполага множественост и регионална ограниченост, която дори изключителността не може да преодолее. Понятието „врачка“ освен това носи и негативни черномагьоснически смисли.
Тези два недостатъка, пречещи на митологизирането, отпадат в следващата формула, „баба Ванга“, където ясновидката е индивидуализирана, интимизирана и предава чрез словесния си знак индикации за мъдрост, но вече не черно-мистична, а някак природно-екологична, извечно-житейска.
Следващият преход е особено интересен. Той се случи в словесното пространство някъде около строежа на църквата в Рупите. Какво наложи спешната замяна на „баба“ с „леля“? Опит за реновация, леко козметично подмладяване на образа на добрата баба, който телесният прототип твърде бързо консумираше и заплашваше да превърне в отблъскваща картина? Пренареждане на псевдородовите връзки? Защото процесът на сакрализация вече беше започнал, а преходът от неутралното „леля“ към неизбежното „майка“ би бил много по-лесен, отколкото ако се тръгва от трудноподвижното „баба“.
Но обществото ни така и не се изчака да се сдобие със свой гротесков вариант на майка Тереза, а скочи трупешката направо в центъра на собствените си сакрални мераци, назовавайки Ванга „светица“. Но това е тема за друг разговор, при това сериозен.
pravoslavie.bg
Be the first to leave a review.