Никола Григоров: Платихме на Русия свободата си с близо 64 тона робско злато
-
- март 2, 2019
Санстефанският договор регламентира брутална окупация, а не независимостта на България. Русия щедро подарява парчета от българското землище на сърби и румънци.
140 години сме свидетели на позорен русофилски, рубладжийски слугинаж, който е предателство към Отечеството ни, казва пред Faktor.bg родолюбецът-изследовател Никола Григоров.
Той е автор на програмата „Сите българи заедно”, включваща телевизионно предаване, поредица от исторически книги, музикални албуми и песнопойки
– Г-н Григоров, 140 години след Руско-турската война големият въпрос, на който българите търсят отговор е: Русия освободи ли ни?
– Руско–турската война от 1877-1878 година не освободи България, а й наложи брутална руска окупация. Тази руска власт беше регламентирана точно със Санстефанския договор. Там изрично е записано – ОКУПАЦИЯ. При това в този договор е регламентирано: Окупация с приблизително 50 000 души, за около две години, като разходите за тази окупация са наложени, без никой да пита българите, за сметка на окупирана България. А всички крепости в окупирана България е трябвало да бъдат съборени пак за сметка на окупираните. Никъде в световната история при освобождение не се окупират и рекетират освободените! И не им събарят крепостите, с които да пазят своята свобода и независимост.
Но и това не е всичко. От окупирана България се откъсват най– безцеремонно Северна Добруджа и Нишкия Санджак, без да се питат окупираните. Тези хилядолетни български земи се подаряват от Русия на Румъния и Сърбия.
А части от Източна и Западна Тракия си остават под турска власт.
На това не мога да му кажа свобождение!
И не вярвам някой чистосърдечно да го определи като освобождение, освен ако не е заблуден или обикновен рубладжия.
– Защо повече от век имперска Русия поддържа митове и лъжи за тази Руско-турска война?
– Лъжите са нужни на имперска Русия, за да направи българския народ вечно задължен и вечно признателен на Москва. За да не задава неудобни въпроси българския народ към окупатора, който безпрепятствено да продължава да ограбва и съсипва България и българите.
Русофилите веднага след Руско-турската война много точно са наречени от народа ни рубладжии. Хора, които са разчитали, че като подкрепят Русия ще получат от там много пари и високи държавни постове. И те са били готови на всичко за това – дори за всякакви терористични актове срещу България и бележити български водачи. Този позорен русофилски, рубладжийски слугинаж продължава и по време на Съветска Русия и комунизма, продължава и днес. И винаги против българските национални интереси, винаги в услуга на Русия и нейните слуги на Балканите.
– В Манифеста на Царя-Освободител за войната говори ли се изобщо за освобождение на някаква България и българи?
– За голямо съжаление на русофилските пропагандатори в Манифеста на руския император изобщо не се говори за освобождение на България и за българи, а за християнско население. Тук трябва да припомним, че през 1833 година на разговорите между Русия и Австрия, Русия отново повдига въпроса за възстановяване на Византийската империя на мястото на Турция.
А ето и първите изречения на манифеста:
Манифест на руския император Александър II за обявяване на Руско-турската война
Кишинев, 12 април 1877 г.
МАНИФЕСТ НА ЦАРЯ ОСВОБОДИТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР II
С Божия милост Ние Александър II, Император и Самодержец Всеросийски, Цар Польски, Великий княз Финландский и пр., и пр.
На всичките ни любезни верноподаници е известно живото участие, което ний винаги сме земали, в съдбите на угнетеното християнско население в Турция. Желанието да се подобри и осигури неговото положение е било разделено с нас и от целия Руски народ, който изказа готовността си за нови жертви, за да облекчи участта на християните в Балканский полуостров.“
Няма нужда от коментар. За България няма нито дума.
– Да осветим мита и спекулациите за избитите руски войни – твърдят се чутовни цифри – 200 000?
– За голямо съжаление все още продължават спекулациите със броя на загиналите руски войници по време на Руско-турската война. Макар че лека-полека заглъхват бомбастичните изцепки за 200 000 избити руски войници. Те звучат абсолютно глупаво и нелепо за хора, които четат и знаят историческата истина. Цялата руска армия, преминала Дунав е била 193 000 души. За загубите на руската армия е отделено специално място в книгата на Дянко Караджов (Декарс) „Шипка“. Там изрично са посочени руските загуби в отделните сражение. Общо броят на избитите, ранените, изчезналите, измръзналите и др. възлиза на 48 808.
А руският професор Кашурко, който отговаряше преди време за руските паметници в чужбина, посочва загинали общо 22 391. (Интервю във в-к „Дума“, бр 239 от 09.10.1996 година.)
Тъй че, ако някой иска да разправя фантасмагории.
Be the first to leave a review.
