Благоевград се гордее със своя съгражданин Бил Василев! ТРЕТИЯТ ЕВРОПЕЕЦ С НОМИНАЦИЯ ЗА ГРАМИ ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕД ТОП ПРЕСА!
-
- февруари 8, 2019
Бил Василев – благоевградчанинът с номинация за „Грами“: Искам Благоевград да остане културен и интелектуален център!
Бил Василев напуска България преди повече от 20 години. От родния Благоевград, през Италия и Швейцария, животът го отвежда в Ню Йорк. Там колелото не се задвижва бързо, но с малко търпение звездите се подреждат благосклонно към него. Благоевградчанинът е сред най-добрите и най-търсените музиканти в джаз средите в Америка. Свирил е със световни величия като Би Би Кинг, Пако де Лусия, Селин Дион, Чик Кория (бивш член на бандата на Майлс Дейвис), Джон Бенитес (трикратен носител на „Грами“), Еди „Гуагуа“ Ривера (създателя на познатите днес техники в латино джаза и трактовките, по които свирят музикантите в Южна Америка). Известен е в Европа и в Азия. Сега Васил има шанс за номинация „Грами“ за парче, което е създал за Артуро Сандовал, който вече има 10 такива награди. Двамата изпълняват музиката съвместно с бандата на Сандовал. Едва на 20 години Василев спечелва зелена карта и се озовава в Ню Йорк. Той си спомня, че началото е било много трудно. „Когато дойдох в Ню Йорк, ударих дъното“, разкрива нашенецът. „В Швейцария имах приятели, говорех езика, имах професионални ангажименти да свиря на различни места и много клубове, изкарвах си парите само с музика, аз и друга работа не бях работил, а в Америка трябваше да започна всичко отначало“, допълва той. За джаза Васил обяснява, че да се учи този стил в Америка през 90-те е било почти невъзможно поради малкото налична информация и отсъствието на интернет. И въпреки това българинът не се отказва – не спира да се упражнява дори когато е работил на места, които нямат нищо общо с музиката, като „Макдоналдс“ или различни ресторанти, в които е бил сервитьор. „Непрекъснато си напомнях какво искам да постигна, а то беше да свиря и неотлъчно следвах тази моя мечта“, споделя Васил. За тази цел въпреки умората от тежкия режим той си налага да свири на пиано (вечер по два часа) и саксофон (сутрин по половин час) почти всеки ден. Първата малка победа идва след около година и половина имигрантски живот в САЩ. Вече научил английски, наред с италианския, немския и руския Васил събира смелост и пита за работа в един нюйоркски хотел, а управителят му дава шанс да свири в лоби бара, където той се справя много добре. Малко след това той успява да си намери работа и като преподавател в музикално училище. И така постепенно Васил трупа опит в музикалните среди, като в един момент започва да получава покани да свири в различни клубове, което му дава опита да се представя професионално с различни инструменти и в различни стилове. Първите големи успехи за младия джаз изпълнител идват десет години след пристигането му в Ню Йорк. През 2012-2013 г. той е музикален директор и продуцент за „Дисни“. След това отива в в увеселителния парк „Буш гардънс“, част от мегакомпанията „Sea World“, където прави и музикално шоу. След това поема поста „Връзки с обществеността“ в „Карнеги хол“. В момента преподава и свири на различни места с групи или сам. Съвсем наскоро се е върнал от турне в Азия, където публиката е била въодушевена от концертите му. Записът, който може да му донесе номинация за „Грами“, е направен, както се казва, „на магия“. Васил е знаел за Артуро още от младежките си години в Швейцария. Чува негово изпълнение, докато е с група приятели, и на шега заявява, че един ден ще свири с него. Така в един момент преди няколко години Бил се оказва в кръга на Сандовал и дори свири за кратко с неговата група. През миналата година разговаря с него да запишат музика заедно, като нашенецът трябвало да я композира. Васил обаче нямал някакво време да напише партитурите, които се изискват от него. След няколко месеца Сандовал го вика отново на среща и въпреки че Бил не е написал нищо, продължава да настоява двамата да продължат да работят по този проект. Срещата продължава до късно, двамата дори отиват на клуб с другите музиканти на Сандовал. Бил си тръгва малко преди пет сутринта и докато върви към метрото, му хрумва мелодията на парчето. Когато е вече във влака, той намира касова бележка, на която написва нотите. На другия ден Васил показва мелодията на Сандовал и той я харесва много. Българинът разказал как му е хрумнала идеята за мелодията и всички решават, че заглавието трябва да е „5 сутринта в Манхатън“. Пако де Лусия пък е избирал Васил за записа на последния си албум, преди да почине. С Би Би Кинг Васил е свирил не само на една сцена, но е бил канен за изпълнения в неговия клуб в Ню Йорк. По отношение на корените си Васил казва, че се радва, че е българин, защото в последно време джазът е много повлиян от неравноделните ритми, характерни за фолклора ни.
Методи Байрактарски и Бил Василев – благоевградчанинът с номинация за „Грами“
Днес аз имам честта и удоволствието да ви срещна с него…
Как се чувстваш в родния си град?
– Чувствам се добре от това, че се видях с много приятели и роднини. Чувствам се като у дома си.
Относно музиката какво ще ни кажеш?
– Музика много не е останала спрямо това, което беше едно време. Въпреки всичко има все още доста музиканти, които държат ниво. Радвам се, че съществуват Биг Бенд, Филхармония…
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
