Историята на «Св. Св. Ап. Петър и Павел» в Добринище
-
- януари 29, 2019
- Успение Богородично. Иконографията е без апокрифната притурка, където похитителя на смъртното ложе отсъства, който с меч в ръка се мъчи да похити смъртното ложе. Това също говори за старинния произход на иконографията. 8. Новозаветна троица. Иконографията е представена с трите ипостаса на Бога: Бог Отец- Саваот, Бог син- Исус Христос и Светия Дух във вид на гълъб.
- Рождество на Св. Йоан Кръстител. Иконата представлява интериор на богат дом: Реалистично представени предмети от съвременния бит. Пак прислуга обслужва родилката майка и новороденото. 10. Осезание Томино. Този сюжет остава трайни следи у християнина. Тома е бръкнал с два пръста в прободната плът на Исус и е усетил неговото истинско присъствие. И колко сполучливо е изразено това понятие осезание- усещане.
- Възнесение Господне. С лекота Христовото тяло се възнася и отделя на планината Тавор от неговите ученици, които със страх и учудване наблюдават събитието. От двете страни на Христос задължително присъстват Св. Илия и Св. пророк Мойсей.
- Влизане в Йерусалим. Христос с печален вид възседнал ослето се отправя към портите на Йерусалим. Тълпата сече палмови клонки и постила пътя му, като съблича дори и дрехите си и го акламира с възгласа „Осанна” – Слава. Същата тълпа само след една седмица ще крещи „Разпни го”.
- Кръщение. Задължителният аксесоар – водите на река Йордан, в които е стъпил Христос. Йоан Кръстител с вдигната ръка и дървена копаня в дясната ръка полива главата на Христос. Над тях Светия Дух във вид гълъб се спуска над Христовата глава. И тук отсъства широко застъпената иконография, в която Исус е стъпил върху плоча, от която се показват главите на седем змии символизиращи седемте смъртни гряха: гордост, гняв, завист, алчност, лакомия, ленност и разврат.
- Рождество Христово. Класически иконографски е представена пещера с ясли, в които лежи повит младенеца. Ярко е изразена Витлеемската звезда, която показва пътя на тримата Мъдреци, пренасящи дарове на Младенеца смирна, злато и ливан. Ангели и овчари възвестяват великото събитие. Глава на осле и овце допълват събитието.
- Обрезание Христово. Интериор на храм, в който първосвещеника според Юдейския обичай отрязва крайкожието на осемдневното дете. Сцената е символична, защото първосвещеника държи в ръцете си инструменти, с които извършва операцията.
- Възкресение. Класическо представяне на победата на живота над смъртта. Христос в бели одежди излъчващ светлина представена с радиация на лъчи и червено знаме в ръка символ на победата. Пазачите смъртно уплашени са легнали встрани от празния гроб.
- Възкресение Лазарово. Христос с повелителен жест заповядва на мъртвия Лазар да се приповдигне пред смаяния – учудващ поглед на двете му сестри.
- Благовещение. Архангел Гавраил с повдигната ръка за благослов съобщава благата вест за непорочното зачатие, което Мария със смирение приема.
- Усековение на Св. Йоан Предтеча. Сцената е жестока. Палачът застанъл фронтално към зрителя с вдигнат меч в дясната ръка, а с лявата хванал за косите главата на Св. Йоан, демонстративно я предлага на Саломе.
- Св. Архангел Михаил. Представен до поясно анфас към зрителя като пръв Христов архистратик. Тук подчертано се чуства Атонското влияние на иконографията.
- Св. Димитър. Представен като млад мъж, фронтално застанал с красиво младежко лице, сякаш портретуван от натура.
- Св. Атанас. Представен в монашеско одеяние, което говори повече, че представения светец е Св. Атанас Атонски, създателя на Атонската монашеска република отколкото” Св. Атанас Александрийски”.
- Св. Сава. Представен също в монашеско одеяние.
- Св. Парашкева. Също представена в монашеско одеяние. Всички икони са с църковно славянски надписи в изрядно състояние, дело на високо школувано атилие. Докато царските икони са дело на 4 иконописци, то иконите от празничния ред са с еднакъв колорит, умело съчетани цветове- сиво сив, което говори, че са дело на едно ателие. Лицата на всички персонажи са в светлоохрова карнация, отразяваща най-верно лицата. Дрехите са предимно в зелени и червени тонове, които придават естествения колорит на дрехите с майсторско предадени всички дипли. Позите са раздвижени естествени в битовия интериор. Между реда на празничните икони и Апостолския ред има кант от многоцветна декорация. Третия ред икони, ред на Апостолите са най-голямата загадка за изкуствоведите. Те са 16 плюс 24 плюс 17 всичко 57 бр. икони. В централната част на този ред е изобразен дейсиса- молението. В центъра е Христос, а от двете му страни са иконите на Св. Богородица и Св. ЙоанПредтеча, които са застъпници на грешните християни. Иконите са малки. Апостолите са представени в арковидни рамки, индивидуално прадставени. Според проф. Атанас Божков те са дело на Тома В. Молеров. Не може обаче да се обясни изработването на самите рамки на иконите. Едните са вдлъбнати рамки, което говори за по-стар метод на изработка докато другите са на плосък фон. По вероятно е да са донесе ни от Рилския манастир и приложени тук в готов вид. Те не са отделни икони, а фризово изработени на дълги плоскости. Иконите са с високо художествено майстерско изработени с много достойнства.
Иконостаса завършва с великолепно ажурно разпятие, позлатено. От двете му страни са Св. Богородица и Св. Йоан Богослов любимия ученик на Христос, в два медалиона кацнали в устата на два дракона По стара християнска традиция край северната и южна стени между колоните в централния неф са изградени 110 столове, които възрастни богомолци временно откупуват за сядене при богослужение. В храма Св. Св. Петър и Павел на проскинитария се поставя най-съвършената икона, от която християните измолват телесно здраве и душевно спасение. Тя винаги е обкичена със свежи цветя. На иконата в нашия храм е изобразено Светото Възкресение- празен правоъгълен гроб. Пред гроба Господен и в ляво от него двама Римски войници от въоръжената стража са полегнали на земята, хванали с ръце очите си заслепени от божествената светлина излъчвана от Христовото тяло. Христос е представен с грациозно извито тяло във въздуха. От цялото му тяло се излъчват радиално пунктирани лъчи- светлината. В лявата си ръка държи развято червено знаме с кръст по средата-символ на победата на живота над смъртта. Всички части на човешкото тяло са анатомично вярно предадени. Цялата фигура се чуства олекотена и свободно се издига в ефира. Автора на иконата е неизвестен, но е иконописец от голяма класа, представител на школа спазваща стриктно канона на ерминията. Патината на време но то ни най-малко не е нарушила свежия колорит на иконата, придаващ й монументален характер. Храмът Св. Св. Петър и Павел на изток завършва с една апсида с размери ширина 3,60 и височина 9,60 м. От вътрешната страна в нея е разположен Св. Престол в основата, на който е вградена задължително частица от мощите на светец загинал за християнската вяра. Светият Престол е с разкошен ажурно резбовен балдахин боядисан в орехово кафяв цвят. Балдахина се подържа от четири пилона, красиво въжеобразно извити в тъмно зелен и тъмно червен цвят. В източната страна на Св. Престол стой напрестолно литийно разпятие, с което се извършва опелото на Разпети петък. В ляво от Св. Престол се намира проскомидията, където има изключително интересен надпис от 1867 г., чрез който се дава връзката на църквата Св. Св. Петър и Павел с мана стира Ватопед на Св. Гора. В олтара се съхраняват много ценни икони, които са извън култова употреба. На престолно литийно разпятие от 1790 г. в крайщата на раменете на разпятието са изписани символите на 4 евангелисти. Самото разпятие е дело на Това В. Молеров основоположник на Банската иконописна школа. От него са иконите: Кръщение, Св. Йоан Кръстител, Исус Христос всеопрощаващ, Св. Богородица скоропослушница, аналойна икона в женското отделение на черквата. Освен тях от по-ново време са иконите Св. Теодор Тирон в цял ръст-рядко иконографско представяне на светеца, защото като светец воин обичайно се представя на кон. Вярно анатомично представен младеж в разкошно бароково надиплен химатий с червен колорит. Другите икони са на: Св. Трисветители и на Св. Методи и Св. Кирил. Тези икони са донесени от черквата Успение Богородично отстоящо на 400 метра южно от църквата Св. Св. Петър и Павел, разрушена от гърците през междусъюзническата война 1913 г. По същото време е разрушена и кулата камбанария. На нейно място бе изградена кула-камбанария 30 м. висока с три сладкогласни камбани със следния надпис: Камбанария Кула възстановена 1986 г. на стопански начала по инициативата на Енорийския свещеник Димитър Ноцков и по времето на Неврокопския Митрополит г. г Пимент. Настоятели: Ангел Гриов, Атанас Д. Мунин, Иван П. Доневичин и касиер Парашкева Н. Попова. Град Добринище със своята обилна географска и богата културна даденост е прекрасна дестинация за природен и културен туризъм.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
